Ние не може да имаме знание за нещата докато не разберем тяхното защо, тоест, причината им.
Аристотел, On Generation and Corruption
Скъпи колеги, в ръцете ви е InSpiro – първото списание, съчетаващо знания и вдъхновение, респираторна наука и практика, лирика, живопис и джаз – едновременно. Наричам го по този почтителен начин, защото се готвя да се отнасям с Особено уважение към НЕГО – така перифразирано започва Предисловието на доцент д-р Коста Костов (Коро) през 2008 г.
Приятели на InSpiro, от 2015-та – годината, когато ще има много дискусии около текстовете в любимото ви списание, InSpiro ще бъде в ръцете ви не четири, а пет пъти годишно. На езика на музиката, от квартет, InSpiro става квинтет – клавирен, струнен, духов, във всичките изяви на камерната музика, представена в нейното съвършенство от виенските класици Хайдн, Моцарт и Бетовен. И в джаза – от „The First Great Quintet“ и „The Second Great Quintet“ на Майлс Дейвис, понякога с участието на Джон Колтрейн.
Затова Предисловието на този брой е озаглавено InSpiro: квинтесенция на дишането и вдъхновението. А подзаглавието е За неофилията с любов, защото Смисъл на броя е Новости в респираторната медицина. За който приляга и Костовото мото-2008, цитирайки Конфуций: Човек се учи по три начина: чрез размишление (най-евтино), чрез подражание (най-лесно) и от опит (най-скъпо). Към „най-скъпото“ учене аз прибавям любознание, включено в Аристотеловото „защо“. И „защото“ – големият смисъл на научните изследвания и на ученето.
Първо Емпедокъл (490 – 430 пр. Хр.) от Сицилия, след това Сократ и Платон, говорят за четирите елемента на вселената: земя, вода, въздух и огън. Емпедокъл казва, че те са корените (rhizomata) на нещата. Негова е и мисълта: Нищо ново не идва, нито може да дойде: единствената промяна, която може да настъпи, е промяната в юкстапозицията на един с друг елемент. Казано с други думи: всичко е интерактивно – свързване (атракция) и отделяне (репулсация) на елементите.
По-късно в своя книга On Generation and Corruption Аристотел прибавя етера (ether) към четирите елемента. И елементите стават пет (лат. quinta). Петият елемент прониква във всички други, той е същността на нещата – квинтесенция (quinta и essentia). Квинтесенция на дишането и душата (гр. pneuma, spiro) – пулмологията изучава диалога на човека с въздуха, пневматологията е наука за диалога на човека с Бога. „И вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Битие 2: 7).
И каза на човеците, че имат in spiro – духовен живот, вдъхновение, любов, емпатия, благотворение, доброжелание, щедрост, великодушие. И неофилия – квинтесенция на любознанието. Която по своеобразен начин фигурира и в Хипократовата клетва: Няма да се срамувам да казвам “Аз не знам”, нито да се обърна към колега, чиито умения са нужни за лекуването на пациента1-5.
__________
- Чалдъков Г. Пътят на науката: от натрупване през неофобия до Еureka. В търсене на епистемологичния алтруизъм. InSpiro 1 (25) / март 2014.
- Чалдъков Г. В клетките няма катедри и клиники. Мисли за медицинското образование. InSpiro1 (28) / декември 2014.
- Сега „аз не знам“ достатъчно за инфламазоми, протеазоми, екзозоми и ектозоми – ще ги опозная и представя в някой следващ брой на InSpiro в рубриката „Любознание“..
- Квинтесенция на „научните изследвания“ през 17-ти век е алхимията - търсеното на „петия елемент“, „философския камък“, „златото“. Хенинг Бранд, жител на Хамбург, решил, че всичко жълто на този свят съдържа злато. За да провери „хипотезата“ си, той събрал от местните казарми около хиляда литра урина и дни наред я изпарявал и утаявал. Накрая Хенинг Бранд получил вещество, което светело в тъмнината. Така през 1669 г. е открит фосфорът, който има витално значение и за биологията на човека – спомнете си за фосфора в едни от най-важните биомолекули: ДНК, РНК, АТФ, ГТФ, АТФ-ази, ГТФ-ази, рецептор протеин кинази, протеин фосфатази. И, разбира се, корин (серинова протеаза, нареченa на името на Коро) – теми за други вдъхновени любознания.
- Благодаря на композитора проф. Милко Коларов за разговорите за камерната музика.
