In Memoriam – Прощално слово за Стоян Цанев

Брой № 2 (50) / април 2019, Бронходилататорите в началната и проследяваща терапия на ХОББ

Елица Терзиева, изкуствовед

 

 

Сбогувахме се със Стоян Цанев, художникът, който извиси българската пластична култура до впечатляващо международно признание. Неизразимо трудно е да се говори в минало време за личност и творец, чийто мащаб словото не би могло да обхване и изрази.

 

Повече от четири десетилетия яркото му присъствие в художествения живот е белязано от безкомпромисен нравствен и естетически максимализъм и многопосочни артистични превъплъщения. Започнал с впечатляващи изяви в тиражната графика и кавалетната живопис, полският възпитаник впоследствие паралелно разгръща яркото си дарование и в областта на керамиката. Творбите му провокират зрителя към проницателно вглеждане, далеч надхвърлящо сферата на чисто съзерцателното. Многоликата му артистична природа, неподвластна на строго дефинирани стилови маркери, е белязана от оригинална иконографска система, доминирана от лапидарните ударения на образа – знак.

 

В творчеството му ясно се откроява една органична вътрешна логика на развитие – плод на зададени и задавани посоки в общението между автора и творбата. Запазва се квинтесенцията в художествения му възглед, но се трансформира от своеобразна метафорична фигуративност до чистотата на знак, до движение на четката, което синтезира и овеществява впечатляваща по мащаба си сугестивна наситеност. Модификациите в пластическия изказ се осъществяват почти недоловимо, сякаш следвайки предначертана траектория.

 

Овладеният в пределна степен пластичен синтаксис, както и богатият формален регистър, с който си служи, разширяват пределно обхвата на творческите му търсения, като същевременно разколебават традиционните за изкуството морфологични рамки.

 

Синтетичният пластически изказ на Стоян Цанев придава особена мощ на неговите индиректно поднесени идейни послания. Създавайки своя самобитна иконографска система, той насища до предел сугестивната плътност на всеки милиметър от картинното поле. В лаконичните си автокоментари той споделя: „В моите работи… всичко тръгва от размислите ми за времето, пространството, началото, раждането на големите неща… облякъл съм тези размисли в мой пластичен език. Не давам отговор за нещата, които ме вълнуват. Ако човек има моята чувствителност, неизбежно ще ме разбере.

 

Същностните характеристики на творчеството му отвеждат зрителя отвъд съзерцанието, за да го въведат в лабиринта на творческото вглъбяване, което преодолява границата, деляща фигуративно и абстрактно, обемно и двуизмерно, наративно и сугестивно. Вглъбен и органичен в търсенията си, Стоян Цанев достига художествени стойности, далеч надхвърлящи националните мащаби.

 

За творчеството си е удостоен с редица престижни отличия. Негови произведения са част от някои от най-значимите световни художествени сбирки – Национален фонд за изящни изкуства, Париж, Франция, Национална библиотека, Париж, Франция, Колекция „Арт Диалог“, Париж, Франция, Музей за изящни изкуства, Купио, Финландия, Музей за модерно изкуство, Делхи, Индия, Национална художествена галерия, Осло, Норвегия, Национална художествена галерия, Прага, Чехия, Музей за модерно изкуство, Фредрикстад, Норвегия, Музей за изящни изкуства „А. С. Пушкин”, Москва, Русия, Музей за изкуство „Минт”, Шарлот, Северна Каролина – САЩ, Конгресна библиотека, Вашингтон, САЩ, Нова галерия – Самлунг Лудвиг, Аахен, Германия, Музей за модерна графика, Кайро, Египет, както и редица частни колекции. Произведенията му са собственост и на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии на Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Сливен, Добрич и на множество частни сбирки у нас.

 

Представя творчеството си в редица индивидуални и колективни изложби в България и чужбина.

 

Стоян Цанев е във фокуса на авторитетните международни издания The Macmillan Encyclopedia of Art, London, 1981 и Contemporary Art Print of the World, Kyoto, 1989.

 

 

С несекващия си устрем към самоусъвършенстване той разширява непрестанно собствените си артистични хоризонти и встъпва в съревнование със самия себе си, съграждайки впечатляващо по мащаба и размаха си творческо дело. Чрез присъщия си духовен аристократизъм формира мощна естетическа антитеза на всичко неискрено и комерсиално. С абсолютното владеене на художественото градиво той е достоен за „възхвалата на ръката”, произнесена от Анри Фосийон. В съвършения му артистичен жест отеква далечният отглас от извечната битка на предците да облагородят и одухотворят суровата първичност на материята.

 

Стоян неотклонно следваше личното си творческо верую и беше радетел за съзидание на всички нива в ежедневното битие. Зададе нови, непоклатими критерии, с които да измерваме израстването на личността по пътя ù към вечността.

 

Плод на необятния му душевен свят и изключително изтънчена чувствителност са творбите, даващи облик на неназовимото и ваещи необяснимото.

 

Ако приемем, че да си художник е професия, то да бъдеш творец е мисия! Стоян изпълни своята мисия с изключителен аристократизъм, дързост, непоколебим устрем и несекващ плам.

 

Мощта на неговите духовни проникновения, на многопосочните му интелектуални натрупвания и философски прозрения го извисяват в орбита, в която е и самотен колос, и неделима част от най-високия културен елит. Тепърва предстои да осмислим измеренията на тази неизразима с думи загуба за българската култура, но и непреходната стойност и размаха на онова, което Стоян превърна в абсолютно битие, надхвърлящо границата между материално и нематериално.

 

Той задава нови мащаби като личност, като духовен мир, като творец. Оставя незаличима празнота за всички, които имахме привилегията да споделим земния му път, но безценният духовен дар, чрез който ни подари миг от вечността, е и ще бъде!

 

Светъл път нагоре, Стояне! Благодарим ти!

 


 

Вашият коментар