В памет на Борис Георгиев
(01.11.1888 – 09.04.1962 г.)
Човекът е условна окръжност, с определен център и неопределена периферия. В центъра са човешките добродетели, ценности, които ни държат на пределно разстояние от животинския свят – любов, приятелство, състрадание, алтруизъм, толерантност, отговорност, щедрост, отношение към ближния като към равноправно и равноценно човешко същество с неотменими права и достойнство.
Ценностите са духовни феномени, резултат от дългото пътуване на човешкия разум в недрата на знанието, за да изкристализира мъдростта. Тези духовни ценности могат да стигнат до човека по неведомите пътища на живота – чрез вярата, чрез житейските пречки и събития, чрез опита на другите или чрез мъдростта на нашите Учители, скитали по трудните пътища на живота, преди да пристигнат при нас. Чрез тях получаваме Знание, което ни помага в избора между добро и зло, макар знанието да не е единственият инструмент, който създава нашите ценности и добродетели, формиращи нашия морал. Добродетелни хора има и сред по-малко образованите, но любознанието е една от най-преките пътеки към добродетелността.
Периферията – това са човешките пороци. Някои са по-близо до центъра, други са далеч от него поради центробежните сили на пороците. Къде ще се разположим по радиуса на тази условна окръжност, зависи от учителите ни, първите от които са нашите родители и прародители, защото човек не се ражда tabularasa, а носи генетична информация (за телесното) и меметична информация (за духовното). С тази информация влизаме в живота и я развиваме в една или друга степен и посока под влияние на семейството, приятелите, учителите и обществото. Така проправяме пътеки към нашите деца, внуци и правнуци. В меметичната (духовна) информация, идваща от нашите предшественици, са кодирани умения, знания, прозрения, ценности. В техния живот също е имало Учители, които са оставили следа, водеща до нас. Такъв е законът. По този закон на духовната приемственост едни хора се раждат добри, но под влияние на обществото стават лоши, а други се раждат лоши, но под влияние на околните, с които живеят и общуват, стават добри.
Учителите, които оставят трайна следа в живота ни, имат отговор на „последните въпроси“, които поставя битието – въпросите за смисъла на живота, за неговото начало и край, за достойнството и честта, за прошката.
Учителите ни помагат да разберем откъде идваме и накъде отиваме, да не губим посоката, защото не можем да стигнем някъде, ако не знаем накъде вървим. Те са нашите житейски темели и морални корективи. Те ни въвеждат в мъдростта. Умният съзира житейския смисъл на фактите, но само мъдрият вижда тяхното божествено предназначение.
Ние сме отражение на нашите житейски учители.
Какъвто попът, такава и енорията; каквото посееш, това ще пожънеш.
24 юни 2023 г.
