Илиян Иванов: Интерактивна креативност в Ню Йорк

Брой № 3(11) / септември 2010, Интервенционална пулмология

На “Морска” улица бургаска -

и капитанска и рибарска –

изгря луната на квартала.

Христо Фотев

 

През 1994 г. с полета на свободния си дух Илиян Иванов (по-нататък го наричам Доктора и Маестрото) пристига в сърцето на САЩ – Нешвил, Тенеси, столицата на кънтри музиката и бърбън уискито “Джак Дениълс”. Следва Сейнт Луис, Мисури, пред най-величествената арка на света, известна като Gateway to the West – Вратата към (дивия) Запад. Но през 1996 г. сменя посоката и отива при Голямата ябълка – да опита космополитния вкус на Ню Йорк. Магаполисът ще се превърне в родният му Бургас и Илиян ще каже за него feel homie – на остров Манхатън в Ню Йорк, той живее със семейството си в the Upper West Side. И работи в Department of Psychiatry, Division of Child and Adolescent Psychiatry на Mount Sinai School of Medicine – един от най-престижните медицински факултети в света. Наскоро Доктора беше избран за Президент на Дружеството по детска психиатрия в Ню Йорк – и сега е член на Организационния комитет на 57th Annual Meeting на American Academy of Child and Adolescent Psychiatry – 26-31 октомври, 2010 г.

Маестрото направи първата си самостоятелна изложба в САЩ през 1996 г. – нарече я “Приливи и отливи на времето” (Tides of Time). Съчетание на фигури и абстракции, те, както и следващите изложби, изразяват възприемането и адаптацията му в “новия свят”. И нещо повече – неговото  “вдъхновение често се заражда от научни и философски концепции”.

Лекува деца с психични болести и – по същото време – провокира артистичните галерии на мегаполиса. Преди Христо Явашев да инсталира “Портите” (The Gates) си на Central Park в Ню Йорк, Маестрото показа своите “Въртящи врати” (The Revolving Doors). През 2003 г. той е включен в изложбата на съвременните български художници в Ню Йорк. Следват International Art Festival в DUMBO (Down Under the Manhattan Bridge Overpass) – под мостовете на Бруклин и Манхатън. И Albright-Knox Gallery в Бъфало, Broadway Gallery в Ню Йорк, Art Salon в Торонто, Alfa Art Gallery в Ню Брънзуик, Ню Джърси… Всичко е базирано на интерактивно рисуване, инсталиране и happening – прегръдки на рисунки, театър, музика. И наука – “артистична интерпретация на теории, базирани на строги логични методи.” От която зрителите могат “да свързват отделните парчета” в една собствена творба – connecting the dots е креативна провокация да мислиш и чувстваш с картините на Маестрото – от тази интерактомика се получават нови образи и идеи.

В едно интервю Илиян Иванов напомни мисълта на абстракциониста Василий Кандински: „Изкуството е път, по който всеки човек трябва да върви творчески”. И посочи, че “смисълът на артистичната експресия за мен винаги е бил един алтернативен начин да споделя мислите и чувствата си. И метафорично да преосмислям хипотези, които предлагат идеи, прилагани във всекидневния живот. Така се старая да опиша емоционалната основа на човешките реакции в процеса на взаимодействието между съзнанието и материалния свят. Това взаимодействие води до магията на опита – един уникален епифеномен, който обхваща това, което наричаме here and now – опитът, който аз се старая да очертая и уважа в моята работа.”

Потвърди го и “Повратна точка” (Turning the corner) – през юни-юли 2010 г. в самостоятелна изложба в “532 Gallery Thomas Jaeckel” в Ню Йорк. Ето заглавията на два триптиха от там: “Apocalyptic Unicorn” и “After the Last Race” ако Доктора загатва за дихотомията mind-and-body, като е отделил торса от главата на коня, защо тогава Маестрото е “отрязал и тялото” на две части – и то точно в “повратната точка”? (вижте приложената фотография). Аз го наричам “трипартидния кон на Илиян Иванов”. Единствен (философски) конкурент може да му е “алхимичния кон на Константин Павлов”:

„Този труден кон

не издава стон.

Ще го бия час,

ще го бия два,

но ще чуя аз

нужните слова.

Персифедрон!

Персифедрон!

Няма обаче дихотомия при феномена Доктор-и-Маестро – той е една интерактивна, симбиотична креативност. (“Mixing the creativity” е вероятно заглавие на негова изложба в галерията на художниците в центъра на Бургас.) Потвърди го и неговата нова статия, публикувана в едно от най-престижните психиатрични списания в света – American Journal of Psychiatry 2010;167: 397-408 (Ivanov I, Bansal R, Hao X, Zhu H, Kellendonk C, Miller L, et al. Morphological abnormalities of the thalamus in youths with attention deficit hyperactivity disorder). И тук, той и колегите му “рисуват” – с апарата за магнитен резонанс “оцветяват” интериора на “двете стаи” (от гр. thalamus) на мозъка и установяват, че той е с намалени размери при свръхактивните деца с нарушения в концентрацията на мислене. Лекарствата възстановяват размерите на “стаите” и децата се успокояват и мислят съсредоточено. Достигаме до “формата на нещата” – the shape of things, както сполучливо нарече тези изследвания професор Филип Шау от Националния институт по душевно здраве – в САЩ.

Точно тук искам, можеше и по-рано, да перифразирам  “This is art if I say so” на Робърт Раушенберг – един от най-големите в изобразителното изкуство на 20-ти век. Ето какво се получи: “Това е изкуство и наука, щом аз казвам това” – отнася се за Илиян Иванов, разбира се! Именно за това очаквам някой ден да има Ivanov Overseas Culture Interchange (Презокеански културен обмен на Иванов), подобно на Rauschenberg Overseas Culture Interchange…

Why not!*[1] – нали Доктора и Маестрото вървят творчески по пътя си от Бургас до Ню Йорк…

 

Д-р Илиян Иванов с дърщеря си Хана Мишел при откриването на изложбата “Turning the corner” – зад тях е трипартидният кон след последното надбягване (After the Last Race).

 

 

Илиян Иванов е роден на 18 юли 1963 г. в Бургас. Израства с “игрите на рисуване”, които играе с дядо си, в родната къща на улица “Морска” 38. Завършва английската гимназия, като ученик учи живопис при маестро Георги Янакиев. След това дойде във Варна и завърши summa cum laude медицина. И по същото време направи няколко изложби и рок концерти. Балансирано съчетаваше ученето, изкуството и бохемския живот – иначе как да стане един от любимите ми студенти. И приятел.

Д-р Георги Чалдъков

Бургас-Рим

 

____________

      Защо не! – както е казвал Джон Кенеди за събития, които все още не са се случили. Докато конвенционалното мислене пита Why (защо ?) за неща, които вече са се случили. Разликата е голяма, нали:

“Some men see things as they are and say: Why?

I dream things that never were and say: Why not!”



[1]    Защо не! – както е казвал Джон Кенеди за събития, които все още не са се случили. Докато конвенционалното мислене пита Why (защо ?) за неща, които вече са се случили. Разликата е голяма, нали:

“Some men see things as they are and say: Why?

I dream things that never were and say: Why not!”

_________

[1]    Защо не! – както е казвал Джон Кенеди за събития, които все още не са се случили. Докато конвенционалното мислене пита Why (защо ?) за неща, които вече са се случили. Разликата е голяма, нали:

“Some men see things as they are and say: Why?

I dream things that never were and say: Why not!”

 


 

Вашият коментар