Художникът трябва да е ням

Брой 1 (29) / февруари 2015, Новости в респираторната медицина

Големите творци са изпратени сред нас, за да ни поливат с таланта си и да поддържат Духа ни жив. Такъв Пратеник е Стоян Цанев – един от символите на модерната българска живопис, вероятно най-разпознаваемият български художник. Като саксофона на Бен Уебстър или гласа на Дайна Уошингтън. Щастлив съм, че със Стоян сме родени в един и същи град и времето ни срещна, за да ни сприятели. Картините му одухотворяват дома ми.

Стоян Цанев e доказателство, че Бургас е град, който изпраща духовни Послания.

Коста Костов

януари, 2015

 

Кой е Стоян Цанев – ироничен поглед върху интелектуалната непълноценност на заобикалящия свят или самоирония?

Стоян Цанев по ред причини е художник, заселил се в едно село до Бургас, и покрай грижите за животните си – куче и котка, се занимава с рисуване. Причината да стана художник е тази, че не бях способен да бъда друг. Вероятно съм имал някакви вродени заложби, които в годините мисля, че съм развил, тъй като все още продължавам да работя.  

Как откри художника в себе си?

Смятам, че с отговора си на първия въпрос отговарям и на втория. От малък изпитвах огромно желание да рисувам. Изпълвах всяка попаднала ми хартийка, бях изрисувал хората от цялата махала и след време, когато за първи път видях картини на Ван Гог в една книжка, отговорът на въпроса „какъв ще стана” беше категоричен – станах художник.

Какво имаше да казваш чрез четката? Мислиш ли, че рисунката дава повече свобода за изява на духа?Някой беше писал, че най-великите изкуства са музиката и живописта, защото пол­зват най-малко думи.

Преди време аз бях фигуративен художник. Тогава имах идеи и чрез фигурите, които рисувах, налагах някои свои виждания за живота. Това беше един период, който приключи плавно с времето. Достигнах до някаква нова фигуралност, която се занимаваше по-скоро с естетически проблеми. В момента правя работи, в които, когато стигна до елемент от картината, който прилича на нещо, аз го махам и създавам някаква друга форма. По този начин не влияя върху зрителя и възприятието му върху моята работа и смятам, че той се чувства много по-свободен без моите напътствия. Така че ако трябва да отговоря на въпроса какво казвам с четката, отговорът ми трябва да е: нищо. Картината има собствен живот и логика, които аз следвам, и ако има някой с подобна на моята чувствителност, то той ще усети картината, но ако не – то това си остава за негова сметка. Музиката и живописта наистина не ползват разказа и колкото повече тишина има в живописта и другите изкуства, то те са по-големи. Някой беше казал, че художникът задължително трябва да е ням и е бил абсолютно прав.

Най-близките ти хора по дух? Класици, импресионисти или модернисти?

За мен абсолютно няма разлика между класическа, импресионистична и модерна картина. Има велики художници от Барока и не толкова велики; има гениални модерни художници и такива, които се правят на такива. Много харесвам Веласкес, но също харесвам и Тапиес, който почина скоро, а кралят на Испания преди това му беше дал титлата Маркиз. Разбира се, харесвам и много други художници.

Какво би отговорил на критиците, които казват, че когато един художник няма талант да рисува като ренесансовите художници-класици, той се изявява като модернист? Мислиш ли, че най-великите художници са останали там, в ерата на ранния и късен Ренесанс?

Всеки професионален художник, който е завършил академия, минава курс на обучение, който включва рисуване по модел, за да разбере човешката фигура. За тази цел се изучава и анатомия. Когато приключи тази подготовка, художникът би трябвало да умее да нарисува модела като по времето на Ренесанса. Разбира се не всеки е Микеланджело или Рафаело. Не е кой знае колко трудно да се рисува по този начин, по който са рисували художниците през Ренесанса. Те, разбира се, са били мащабни, велики и са стигнали до тази естетика, но после тя е продължила да се развива в нещо друго. В ранния Ренесанс, който аз харесвам, много повече от късния, са едни от моите любими художници. В съвременното изкуство, след реализма, художниците стигат до хиперреализъм, който представя едно дословно рисуване. Той от своя страна като течение в изкуството пак е отминал по някакъв начин. Изглежда, че в човека е заложен този стремеж към деформация, който изследва различна гледна точка. Аз мога да дам примери с художници: Микеланджело прави своята творба Пиета, която се намира в катедралата Свети Петър в Рим, когато е на двадесет и четири години – приблизително около 1499 год., което Вазари е коментирал с думите „Същинско чудо е, че безформен каменен блок изобщо може да бъде превърнат в съвършенство, което природата рядко успява да създаде от плът и кръв”. Но същият този Микеланджело в края на своя живот – той е живял около 90 години, пет години преди своята смърт може би, прави една друга Пиета, която се казва Ронданини и се намира в замъка Сфорца в Милано. Тя представлява съвсем друго нещо. Много хора мислят и казват, че е незавършена, но тя е завършена велика творба. Ще дам друг пример: Пикасо като малък е рисувал като старите майстори, но защо един Пикасо, който е живял 93 години, накрая рисува като малко дете? Никой не може да отговори на този въпрос, никой не може да даде отговор. Така че дали тези, които не могат да рисуват като големите художници от Ренесанса, затова рисуват като модернисти – аз ще отговоря така: тези, които не могат да рисуват като художниците от Ренесанса, те не могат да рисуват и като модерни художници. В нашата работа има наистина нещо божествено, което не всеки може да разбере. В големите картини, дали ще бъдат те от времето на Ренесанса или съвременни картини, този който има сетива и усет към тези неща, той ги усеща – това е. Или пък художникът Малевич, който е художник на супрематизма. Той стига до там, че рисува картина, която се казва „Черният квадрат”. И друга, която е бяло върху бяло. Можем да си представим какво внушение носят тези произведения – една картина, която е изцяло в черно. Но същият този Малевич към края на живота си прави една серия от много хубави реалистични портрети на майка си. Така, че това са средства.

 

Кой e твоят любим художник и художествено направление? До каква степен си повлиян от естетиката на своите любимци?

Имам много любими художници. Не са един или двама, но не са много. Не бих споменал конкретни имена. Повлиян съм и все още се влияя от художници, които имат моите възгледи или може би аз имам като техните. Не се учи от това, което са направили другите художници, само самодеецът. Той може би затова и се казва така: „самодеец” – вечният неделен художник, който взима платненцето в кухнята и осъществява своя блян да бъде художник. Изкуството ражда изкуство, затова няма как да не съм повлиян от много неща в изкуството.

Мислиш ли, че българите губим духа си? Какво мислиш за случващото се около нас и какво ти подсказва твоят изтънчен усет на творец?

Много е крайно да кажем, че българите губим своята духовност. За да губиш нещо, ти първо трябва да го имаш. Историята ни доказва, че ние сме духовен народ. Но около нас наистина се случват отвратителни неща. Залети сме отвсякъде с някаква посредственост, около нас бълват какви ли не глупости. Включваш телевизора и виждаш не някой друг, а само идиоти и хора, които са нарочени за псевдо-звезди или VIP персони – хора, които не притежават никакви качества. Като например един футболист, който сигурно и не знае как да пише правилно, ни занимава с това с кой се развел, какви коли имал и т.н. Но такъв е животът. Около нас е пълно с политици, крадци, но вярвам, че с времето всичко ще се оправи. Следващото поколение ще оправи нещата. Ние още сме роби. В Изход на Библията Мойсей води 40 години юдеите, за да ги доведе до обетованата земя – свободата. Ние още не сме свободни, за нас няма още никаква демокрация.  

Приемаш ли тезата, че сме в период на духовно опустошение и срив в образованието и културата? България липсва в класацията на 500-те най-добри университета в света?!

Абсолютен срив! По време на Възраждането сме имали образование, което е било на едно много високо ниво, а в момента от университетите излизат полуграмотни хора. И няма начин образователната ни система да попадне на едно от 500-те места на най-добрите в света, особено онези частни университети, които са създадени през последните години – не знам защо и от кого, в които наистина завършващите студенти с дипломи са полуграмотни.

 

Какъв е манталитетът на българина? Кое харесваш и кое не?

Ще отговоря кратко: българинът е малко повече материалист, отколкото мечтател. Не напразно в България има най-много хора с частна собственост – всеки има апартамент и всеки иска да има осигурено бъдеще за внуците си и т.н. Което, разбира се, не е лошо. Но на нашия народ му трябва малко лудост, малко по-голяма решителност да изисква това, което му се полага и наистина е крайно време да се спре с онази приказка от времето на комунизма, която гласеше „аз ще се правя, че работя, а те ще се правят, че ми плащат”. Време е да се спре с лъжите и всеки да си върши работата съвестно, както и да изисква да му се заплаща справедливо. Да има достойнство в живота.  

Какво би премахнал в България, за да пребъдем физически и духовно?

Бих премахнал много неща. Но не знам дали ще станем физически здрави и духовно силни. Бих премахнал лакомията, българските телевизионни канали, това народно събрание с тези идиоти, които са вътре (макар че ние сме ги избирали), много неща. Може би цялата страна трябва да се премахне, да се насели с нови хора и ще стане една от най-хубавите страни.

В твоите картини се усеща интелект и художествена метафора. Мислиш ли, че художникът трябва да носи висок интелектуален заряд или рисуването е спонтанен изблик на духа?

Въпросът е много сложен. Затова ще ти отговоря, че аз предпочитам спонтанния изблик на духа, жеста.

 

Кое е най-голямото ти вдъхновение? 

Азът!

Кои са твоите Учители в живота?

Би трябвало да са тези, които са ме учили: моите учители в академията, моите приятели, с които съм преживял моето юношество и детство… Това са много хора, които не бих споменал сега.

Срещал си толкова интересни личности. Назови едно име, което светът приема с недоверие и двузначно, а личността зад това име е предизвикала истинското ти възхищение.

Според твоя въпрос аз би трябвало да съм срещнал някакъв гениален двуличник – не съм срещал такъв. Срещал съм се с много личности, към които изпитвам истинско уважение. Един от тях, например, е Маркес.

Как се пораждат твоите идеи и образи – спонтанно или след дълго обмисляне и работа над платното? Художествените образи от твоите картини сами ли идват или са плод на търсене?

Колкото и странно да звучи, работите ми са следствие от твърде близко общуване с природата. Те не са, както казват хората „изсмукани от пръстите”. Те идват, когато трябва, когато съм готов да направя тези образи. Когато картината тръгне по някакъв свой начин на развитие, аз се оставям, аз следвам този път и така се стига до определен резултат. Но има и моменти, когато наистина развалям всичко и започвам наново. 

Когато застанеш пред платното, знаеш ли какво ще се случи на финала или се оставяш да те води четката?

Аз отговорих на този въпрос. Наистина има изненади в тази работа, но както казах, картината има свой живот – тя тръгва в някаква посока и те води и те изненадва донякъде. Мен ме е изненадвала картина, която правя. Трябва да намериш момента, в който да спреш на точното място.

Коя е мерната единица за художествен талант? Виждаш и/или разбираш с ума си, че един художник е талантлив. Очите или мисълта, която идва от картината те води?

Мерната единица за таланта на художника е хубавата картина, която той създава. Една картина не се усеща нито с ума, нито с очите. Тя се усеща с духа, с усета, който имаш – ти трябва да си подготвен за това. Трябва да имаш развита чувствителност по някакъв начин. А мерната единица дали една картина е хубава или не е способността й да ме спре. Картината първо трябва да ме грабне. Като се разхождаш в даден музей, има художници, които не можеш така да отминеш. Те те спират, гледаш картината и разбираш за какво става въпрос. Не може лесно да се обясни с думи.

Кои творби, творци би препоръчал на непосветените?

Всеки трябва да намери своя път в изкуството и общуването с него. Има хора, които предпочитат по-класически неща, има хора, които харесват по-модерни. Аз ти казах по-рано, че няма много голяма разлика в тези неща. Ще препоръчам на непосветените да вземат една история на изкуството, да разберат въобще за какво става въпрос. Не може без да си подготвен за нещо да имаш претенции да го разбираш и да го усещаш. Трябва да си подготвен за това да общуваш с картината. На непосветените препоръчвам да се просветят.

Обиколил си толкова страни с картините си? Мислиш ли, че рисунката е най-демократичната художествена форма и художникът е най-достоверният свидетел на времето?

Макиавели, в своята книга Владете­лят, в една от главите има изречение, което гласи: „Всеки велик владетел трябва да уважава художниците.” За да каже това този велик философ и мислител от времето на Ренесанса, значи има някакъв смисъл. Но както задаваш въпроса, не мога да ти отговоря с една дума или с повече думи. Достоверни свидетели на времето има и художници, и писатели, и философи.  

Какъв е днешният средностатистически българин?

Освен, че е човек с много дертове, угрижен, много средностатистически българи, които са в дъното на тази категория, са гладни, обезверени и най-важното без никакво желание за някаква борба, за някаква съпротива срещу тези идиоти, които ни управляват – това е средно­статистическият българин.

Кое те кара да се радваш, че си българин?

Като се чувствам човек от тази земя бих могъл да живея навсякъде. Щом съм останал тук, се чувствам българин, но в момента не изпитвам чак такава гордост от това.

Една земна личност, която е безукорна в морала и духа? Назови един съвременен (жив) българин, който е ярък пример за чест, достойнство и/или вдъхновение. Кой българин би направил свой духовен и житейски водач?

Няма такъв, не познавам човек, който е безукорен от всички гледни точки. Освен това, да се каже за някоя личност, че тя е с много морални качества и достойнства, трябва да видим и как ще си отиде от този свят. Много хора, които са живели с някаква чест, умират в безчестие и в страх. Така че нямам идол.

България преди десети ноември и сега – в коя искаш да живеят внуците ти?

Нито преди десети ноември, нито сега. Искам моите внуци (ако имам такива) да живеят в една нормална страна, там където има нормални, свободни хора и те да бъдат такива. 

Има ли държава, на която би желал да прилича България?

Много държави има, на които бих желал да прилича България. На­пример на една Швейцария, където все още хората се събират на мегдана и гласуват за някой техен проблем, и си гледат работата, и са направили страната си градина. На някоя такава страна искам да прилича България.

Какво четеш в последно време? Любимите ти автори – писатели? Назови едно забележително художествено произведение, което би препоръчал безусловно.

В момента чета едни млади писатели: Мирослав Пенков – На изток от запада, Милен Русков – Възвишение и преиздадения роман Калуня-Каля на българския автор – Георги Божинов, които ми направиха голямо впечатление. Иначе имам, както се казва „книги на нощното си шкафче”, които чета постоянно. Например непрекъснато чета Монтен – от години, както и Сенека и автори от този род. А за художествено произведение – няма едно, те са много.

Знам, че слушаш само джаз и класическа музика. Кои са гениалните, които разпознаваш чрез звуците и коя музика те извисява най-високо?

Наистина в момента слушам предимно класическа музика и джаз, но има и други видове музика, които харесвам. Напоследък слушам музика с етно елементи. Харесвам Бах, Моцарт.

Би-боп, кул-джаз, модерен джаз или съвременен джаз?

Слушам джаз, но не съм навлязъл в теорията на джаза. Напоследък харесвам джаз с етно елементи, особено Раби Абу Халил, Меркан Деде от Турция и др. Слушам Гарбарек, Бил Евънс, Кийт Джарет.

С кого би изпил една чаша вино?

С Досьо Досев – той наистина умее да пие красиво.

Кое все още не си успял да кажеш за себе си?

Смятам, че не съм казал, разбира се, всичко за себе си и все още има неща, които казвам, ще кажа (дай боже живот и здраве). За мен по-скоро трябва да говорят моите картини .

Ако трябва да напишеш едно изречение на българите, какво ще е то?

Обич, ако може повече обич!

 


 

2 коментара към “Художникът трябва да е ням”

Отговори
  1. Лъчезар Германов казва:

    Прекрасно интервю. Браво Нанкис! Гордея се, че те познавам.Силно впечатлен съм. Да ти даде господ още много години, защото има какво да показваш.

  2. Mного интересно.Това беше първото ми “ запознанство“с човека Стоян Цанев. С художника тепърва ще се запозная.

Вашият коментар