156 години от „Произход на видовете” на Чарлз Дарвин
Дойде едно животно
и започна да яде скала.
След това дойде едно лаещо куче,
което яде камъни.
След това дойде един вид нищо, което яде пясък.
След това дойдох аз и започнах да ям ехото.
Ехо от какво?
Ехо от „не знам какво”.
Никита Стънеску (1933-1983)
Карл Линей публикува Systema Naturae през 1735 г. – на 12 страници са описани 4 400 животински и 7 700 растителни вида. Във вертикала на милионната си еволюция човекът принадлежи на Царството на животните: клас – бозайници; разред – примати; семейство – човекоподобни маймуни (хоминиди); род – човек (Homo), H. habilis, H. Erectus, H. diurnis, H. ludens, H. reciprocans, H. obesus…
„След това дойде” момичето Тумай („надежда за живот” – на един от локалните диалекти в Чад) и „красивата Люси“, наречена така на песента на Бийтълс „Lucy in the sky with diamonds”, която археолозите слушат по време на разкопките в Етиопия…
И на върха – Homo sapiens recens (съвременният разумен човек).
Все пак, „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – отговорите на първия и втория въпрос на Пол Гоген са дадени от Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Той, с кораба „Бигъл“ на Нейно Величество, отплава през зимата на 1831 г. от Англия за Южна Америка – да картографира бреговете й. Претворил в концепция изследванията си, Дарвин написва „Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” – първите 1250 копия на книгата са публикувани в Лондон преди 156 години – на 24 ноември 1859 г. Шестото издание през 1872 г. е с краткото заглавие „Произход на видовете”. За десетте издания на книгата, докато е бил жив, Дарвин – един от най-големите учени на XIX век – е получил три хиляди английски лири – сега в Англия дават повече пари на футболист за хвърляне на тъч на стадион „Олд Трафорд”.
Във всичките издания на „Произходът” е изписано едно от съкровените послания на еволюцията: „алтруизмът започва от мотивацията, която е учила човека, че даването на другия може да води към получаването от другия.” С други думи, в еволюцията оцелява не само най-приспособеният (survival of the fittest), но и най-милият, най-добрият, най-любезният (survival of the nicest) – като поведение на сътрудничество и съпричастност.
С „Произход на видовете” Чарлз Дарвин замени теологичното обяснение за произхода на човека с популационното и хуманитарното мислене – стабилността и успехите на дадена група от хора в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи. Това означава, че алтруизмът е превърнал човекоподобните маймуни* в една „красива надежда за живот”. Какво ще стане с нея в съвременния свят на геополитика на парите е едно от големите предизвикателства на ХХI век. Така „Произход на видовете” може да празнува щастливо, но и тревожно замислено своя 156-ти рожден ден.
Ще се извиси ли човекът или ще падне – Homo reciprocans, Homo altruisticus или Homo necans**, Homo sacer***?
Ще се превърне в „какво” човекът?
Аз „не знам в какво”.
______________
* Един шеговит въпрос: Ако алтруизмът е превърнал маймуната в човек, защо егоистите не се превръщат в маймуни?
** За еволюционната биология на човека има хипотеза за връзката между разрастването на мозъка и преминаването от вегетарианска храна към консумация на месо. Така ролята на човека-ловец – Homo necans (убиващият човек) – става il primo motore на развитието на човешкия интелект – човек се опитва да говори, да рисува по стените на пещерите и по скалите, но същият този човек се учи да прави сечива за убиване на животни… В съвременната ера – и на хора. Когато едно общество позволява, дори стимулира изявата на тази архаична агресия, се ражда Homo necans. Като изключим матрифагията при някои насекоми, човекът е единственото същество на земята, което убива ближния си – хомоцидът е най-тъжната проява на съвременния „разумен” човек.
Рикушет от библейската памет на Каин, от палеолитната памет на ловеца? Изява на „волята за (био)власт” – синдром на Макиавели-Ничше-Фуко?
Аз „не знам какво”.
*** При Homo sacer концепциите на двама италиански философи са застрашително реалистични: „Князът“ е наръчник за диктатори, написан от Николо Макиавели; „Homo sacer. Суверенната власт и оголеният живот“ е книга на Джорджо Агамбен – защото си sacer (набелязан, прокълнат от властта), имаш “правото” само на vita nuda („оголен живот“, не социалното участие в живота – bios politicus) – имаш „правото” да бъдеш убит от всеки „римски гражданин”…
През 1837 г. Дарвин започва да пише „Произход на видовете“, на страница 36 над неговото първо „дърво на евюлюцията“ е написал: I think – Аз мисля.
