Независимостта на България е провъзгласена с Манифест към народа на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. До тогава сме били трибутарното княжество, зависимо от Османската империя, на която сме били задължени да плащаме трибут – годишен васален данък.
Може ли човек да сътрудничи и да бъде независим – едновременно? (Този съществен въпрос се отнася и за държавите.)
И започнахме да търсим реципрочния-и-независим човек – Homo recipendence (от Homo reciprocans и Homo independence). Вече сме членове на евроатлантически общности и съюзи. Не виждам обаче евроатлантици, които да оценяват България като стойностна културно-историческа и все още романтично-патриархална и не-толкова-много-комерсиална част на света. Съмнявам се, че повечето от тях имат рецептори за това.
Ето няколко въпроса, на които все още не са отговорили около 750 милиона, живеещи в Европа, и повече от 300 милиона – в САЩ. Има ли, както в „произход на видовете“ на Дарвин, реципрочен алтруизъм в „произход на обществата“? Стабилността и благоденствието на една страна подкрепят ли се от другите страни? Или егоцентризмът на big brothers в Брюксел и Вашингтон преобладава над някои страни в Европейския съюз? Колко съпричастни и независими хора per capita от населението в Европа и САЩ? Ще позволим ли дерогация (англ. derogation – унижение) – да не приемаме закони на Европейския съюз, които накърняват достойнството и независимостта ни? Осъзнаваме ли великия смисъл на saperе aude? – стреми се да бъдеш мъдър, да мислиш и действаш независимо. Написано от Хораций през 20 г. пр. Хр. в неговата „Първа книга с писма“ (Epistularum liber primus).*
В съвременните общества има ли натрупана критична маса от сътрудничество-и-независимост, за да се изяви Homo recipendence? Еднаква ли е дефиницията за тези човешки изяви в съзнанието на хората от Запад и Изток? Кое доминира – сътрудничество или зависимост, алтруизъм или егоизъм, Homo recipendence или Homo economicus (консумиращия, егоистичния човек)?
Господа политици,
Сътрудничество, базирано на зависимост, е васалитет, а не независима държава. „Сътрудиничество и независимост правят силата“ е по-действащ и по-полезен девиз за България, отколкото „Съединението прави силата“ – още повече, че това е буквален превод на белгийския девиз L’Union fait la force.
Послеслов
„Нека не приемаме никакви финанси, хиляди и милиони за програми, в които да четем за съжителство, за присъствие, вместо за робска участ, продължила 5 века по българските землища и никога не изтрила от сърцата и душите ни идеала за национално обединение.“ – каза (вице)президентът Маргарита Попова.
Докато ние продължаваме да търсим Homo recipendence, МОН и ГЕРБ се радват на милионите долари, дадени от НПО и чужди фондации. Не знаят ли, че „който ни дава, той ще ни отнема“ – история, култура, независимост… (перифраза на „Който ни освободи, той ще ни пороби“).
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Dimidium facti qui coepit habet: sapere aude (Този, който е започнал, е направил половината: стреми се да бъдеш мъдър). Sapere aude е мото на най-стария университет в света, основан през 1088 г. в Болоня, Италия. Големият смисъл на това послание е стремежът към интелектуална независимост, да не оставаш непълнолетен, незрял, nonage – да имаш куража да изричаш мислите и разбиранията си публично – нещо, особено важно за нас българите, защото страдаме от агорафобия – страх да говорим на “площада” (гръцки, agora). Имануел Кант използва sapere aude за мото на есето си “Отговор на въпроса: Какво е Просвещение?” Ето част от него: “Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapеre aude! Имай смелост да си служиш със собствения разсъдък! – ето това е девизът на Просвещението. Мързел и малодушие са причините, поради които една толкова голяма част от хората, остават все пак охотно през целия си живот непълнолетни; ето защо е толкова лесно “те да бъдат замисими от другите, които „се самообявят за техни опекуни.” – написано на 30 септември 1784 г. в Кьонигсберг, Прусия.