Халотерапия – бягство от мръсния въздух или завръщането на пещерния човек

Брой № 1 (44) / февруари 2018, Компютърна томография на белия дроб в полза на пулмолога

Д-р Петър Чипев – кореспонденция: e-mail: petyr.chipev@abv.bg

 

 

Диханието е живот. Всяко наше вдишане е обет за съществуване. От първия до последния ни дъх ние живеем „потопени на дъното на океан от въздух”. Въздухът дава и отнема живота – той съживява, разболява, лекува и убива. Ние трябва да се грижим за него така, както се грижим за храната и водата си. Качественият състав на въздуха има значение за нашето здраве. До подобно заключение стига и полският лекар д-р Феликс Боцковски преди точно 180 години. През далечната 1838 г. той отваря първия здравен център в солна мина – защитената от UNESCO мина Величка – известна още като „Подземната солна катедрала на Полша”.

 

Спелеотерапия – лечебните свойства на солните пещери

 

Спелеотерапията (от гръцки spelaion – пещера) е природен метод за лечение, при който уникалният микроклимат на пещерите се използва като „активна съставка”. Диспергираният сух натриев хлорид е основният лечебен елемент във въздушната среда на солните мини. Той се отделя от техните стени чрез конвективна дифузия. Терапевтичният ефект на въздуха в този подземен микроклимат се усилва от неговите температурни, хипобактериални и хипоалергенни качества1.

 

Халотерапия – оазис в градската пустиня

 

Днес човечеството живее в „бетонни джунгли” – далеч от природата и пещерите, в които се е зародило. Мръсният въздух е глобален проблем, за който все повече се говори. В големите градове с по-високо замърсяване човекът може да избира храната и водата, които да яде и пие, но не и въздуха, който диша. Природата, в която всички тези елементи на живота са достъпни, е далеч и ние рядко намираме време за нея.

 

През 1985 година в град Одеса, Русия, е създадено първото устройство за халотерапия.

 

Халотерапията (от гръдки halos – сол) е надземна форма на спелеотерапия, при която се използват микроклиматичните условия на солните мини за лечение на остри, обострени и хронични проблеми на кожата, горните и долни ДП, нервната система и т.н. Тя се прилага в климатично-контролирана въздушна среда на т.нар. „солни стаи”. В тези помещения се пресъздават условията в солните мини чрез генератори на аерозолирана суха сол. След разпадането на Съветския съюз през 1994 година тайната за солните стаи постепенно се разпространява из целия свят и днес халотерапията е популярен комплементарен метод в лечението на хроничните болести на покривната и дихателната система в Европа, САЩ, Австралия и Канада1,2.

 

Солните стаи – устройство и обзавеждане

 

Традиционно халотерапията се провежда в помещения (халокамери или солни стаи) с площ около 12.5 m2  и обем ~27.5 м3, чийто таван, стени и под са покрити с 20-50 мм дебел слой каменна сол (NaCl 98.5%). Въздушната среда в стаите се поддържа деконтаминирана, с определена влажност (в границите 44-60%) и температура (20-24 C). По време на терапия пациентите се настаняват на удобни кресла и в помещението се аерозолира суха каменна сол в определени концентрации (фиг. 1)3.

 

Фиг. 1. Солна стая

 

Протоколи за халотерапия

 

Както бе споменато по-горе, основната „активна съставка” на халотерапията са микронизираните частици натриев хлорид, които се разпръсват във въздуха на солната стая в концентрации между 0.5 и 9 мг/м3 според състоянието на пациента. Размерът на тези частици варира от 0.23 до 20 μm (табл.1)1,3.

 

 

Лечението се провежда през ден, като процедурите продължават най-често 40 минути при пациенти над 12 г. и 30 минути при пациенти под 12 г. Продължителността на целия терапевтичен курс и параметрите на аерозолираната сол зависят от нозологията на пациента, клиничната картина, стадия на болестта и т.н. (табл. 2). Пациентът се настанява в удобно кресло и се инструктира да диша спокойно, докато се занимава с нещо приятно – четене, гледане на телевизия, слушане на музика, игри (при децата) и др. Лечението може да се прилага като комплементарна или монотерапия1,3.

 

 

Медицина на доказателствата – къде можем да прилагаме халотерапията в респираторната медицина?

 

Халотерапията не е метод непознат за медицинската наука. Неговата ефективност е проучвана екстензивно най-вече от изследователи от бившия Съветски съюз – Русия и Украйна. През последните години непрестанно нарастващата популярност на метода води до провеждането на все по-добре структурирани проспективни проучвания и систематични обзори от екипи лекари в страни като Италия, Финландия и Великобритания. Сумарно – данни за категорични заключения не достигат, но се споменават положителни сигнали за подобрение в определени показатели, които налагат допълнителни изследвания.

 

ХОББ

 

ХОББ влиза в препоръките на специалистите по халотерапия като болест, която се причинява от инхалирани вредни частици, водещи до хронично възпаление в ДП. През 2014 година Rashleigh et al. публикуват в International Journal of COPD систематичен обзор на проучванията, изследващи ефективноста на солните стаи при болни с ХОББ4. В него се разглеждат основно тези от тях с рандомизиран-контролиран и обзервационен дизайн (табл. 3).

 

 

Първични цели на разглежданите проучвания са промяната във функционалните показатели, качеството на живот и медикаментозната терапия на болните. С много критики по отношение на използваната методология в тях заключението на обзора е, че са нужни по-добре структурирани проучвания, за да се приеме доказателствената стойност на техните резултати.

 

Бронхиална астма

 

Една от фундаменталните характеристики на БА е БХР, която най-често се дължи на хронично възпаление в ДП. Тези два компонента от патогенезата на болеста са проучвани в контекста на халотерапията (табл. 4). Изразен ефект се отчита най-вече по отношение на понижаването на БХР8,9. Според данните от проведените проучвания до момента халотерапията няма ефект върху възпалението и функционалните показатели при астма10. Повече и по-добре структурирани проучвания са необходими, за да се изведат категорични заключения.

 

 

Бронхиектатична болест и кистична фиброза

 

Според проучването на Chervinskaya и Zilber положителният ефект на солните стаи при пациентите с респираторни болести се дължат на: подобряване на мукоцилиарния клиърънс чрез понижаване на вискозитета и реологичните качества на бронхиалните секрети, бактерициден и бактериостатичен ефект на солта върху микрофлората на ДП и потискане на възпалението в бронхиалната стена, повишаване на фагоцитозната активност на макрофагите, понижаване на отока на бронхиалната лигавица и други1. Тези качества биха направили халотерапията идеален избор при болни с бронхиектатична болест и кистична фиброза. Достатъчно доказателства за това липсват. В едно от публикуваните проучвания по темата Rabbani et al. не установяват ефект на халотерапията по отношение на резултати те от 6-минутен тест с разходка, спирометрията и въпросника SF-36 при болни с некистичнофиброзни бронхиектазии11.

 

Профил на безопасност

 

Липсата на достатъчно публикации не дава възможност да се направи адекватна оценка на профила на безопасност на солните стаи. От наличните до момента такива няма данни за сериозни странични реакции от инхалирането на натриевия хлорид в концентрациите, които се използват за халотерапия. Известно е, че инхалирането на хипертоничен разтвор може да предизвика бронхоконстрикция. По тази причина сухият прахообразен натриев хлорид се използва като тест за БХР при неатопична БА. Рискът от подобни странични реакции при халотерапията е малък, тъй като инхалираната доза NaCl при процедура, продължаваща 40 минути, на пациент с минутна вентилация 6-10 л/мин е 18-30 мг. Дозата, използвана при бронхопровокационния тест с хипертоничен разтвор, е средно 103 мг8.

 

Нуждата от допълнителни решения

 

Заболеваемостта от хронични белодробни болести нараства в световен мащаб. Медицината разполага с методи за забавяне на тяхната прогресия и подобряване на субективните оплаквания на болните. Лечението в крайните стадий на тези болести невинаги е достатъчно ефективно. Необходимостта от допълнителни методи за облекчаване на състоянието на болните е налице. Халотерапията може да има място в общите грижи за пациентите с хронични респираторни проблеми. Тя може да се използва като допълнение към основното медикаментозно лечение при по-напредналите случаи и като превантивна мярка при по-леките. Преди да се дадат категорични препоръки за нейното приложение, халотерапията се нуждае от повече и по-качествени медицински свидетелства за своята ефективност. Дотогава обаче бягството от замърсения въздух в пещерния микроклимат на солните стаи изглежда като примамлива алтернатива, на която трудно можем да устоим.

 

Литература:

 

1. Chervinskaya A, Zilber N. Halotherapy for treatment of respiratory diseases. Journal of Aerosol Medicine, 1995; 8(3):221-232.

2. Rashleigh R, Smith S, Roberts N. A review of halotherapy for chronic obstructive pulmonary disease. International Journal of COPD, 2014; 9:239– 246.

3. Gelardi M, IannuzziL, Miani AC, et al. Double-blind placebo-controlled randomized clinical trial on theefficacy of Aerosal1 in the treatment of subobstructive adenotonsillar hypertrophy and related diseases. International Journal of Pediatric Otorhinolaryngology, 2013; 77:1818–1824.

4. RashleighR, Smith S, Roberts N. A review of halotherapy for chronic obstructive pulmonary disease. International Journal of COPD 2014: 9 239– 246

5. Nurov I. Immunologic features of speleotherapy in patients with chronic obstructive pulmonary disease. Medical and Health Science Journal, 2010; 2:44–47.

6. Oprita B, Pandream C, Dinu B, et al. Saltmed – the therapy with sodium chloride dry aerosols. Therapeutics, Pharmacology, and Clinical Toxicology, 2010; XIV:201–204.

7. Horvath T. Speleotherapy: a special kind of climatotherapy, its role in respiratory rehabilitation. IntRehabil Med, 1986; 8:90–92.

8. Hedman J, Hugg T, Sandell J,et al. The effect of salt chamber treatment on bronchial hyperresponsiveness in asthmatics. Allergy, 2006; 61:605–610

9. Bar-Yoseph R,Kugelman N, Livnat G, et al.Halotherapy as asthma treatment in children: a randomized, controlled, prospective pilot study. PediatrPulmonol., 2016; 9999:XX–XX.

10. Sandell J, Hedman J, Saarinen K, et al. Salt chamber treatment is ineffective in treating eosinophilic inflammation in asthma.Allergy, 2013; 68:125–127.

11. Rabbani B, Shahabedin S, Makki M, et al. Efficacy of halotherapy for improvement of pulmonaryfunction tests and quality of life of non-cystic fibrosisbronchiectatic patients. Tanaffos, 2013; 12(2):22-27.


 

Вашият коментар

Информацията в тази страница е предназначена само за лекари или фармацевти.
Като потвърждавате, че сте медицинско лице, Вие поемате цялата отговорност за анализирането и използването й.

Медицински специалист ли сте?

Да     Не