Голямата разлика: От футбола до културата и политиката в България

Д-р Георги Чалдъков, Председател на Българското дружество по клетъчна биология

 

В една  от приказките си Ханс Кристиан Андерсен разказва за прелестна котка, която, преоблечена като принцеса, присъства на прием в кралския замък – и когато една мишка преминава по червения килим, „принцесата” скача върху нея, за да я хване и изяде. Това е архаичната реакция на гените, при човека и на мемите – гени на културата (лат. cultura – отглеждане, грижа), на отглеждането чрез образование и възпитание, на укротяването на хедонизма и агресията.

Тези  дни пак имаше прояви на „голямата разлика“. Докато на стадиона на английския футболен клуб „Астън Вила“ в Бирмингам свири световният гений Найджъл Кенеди, на стадиона на „Лудогорец“ в Разград пее една сръбска певица. Докато собствениците на западноевропейските футболни клубове много рядко коментират играта на отборите си, българските собственици са чести коментатори на играта на футболистите и работата на съдиите. Наскоро дори станахме свидетели как досега-изглеждащ интелигентен собственик влезе грубо, ала Моци, в монолог на един млад телевизионен журналист, наричайки го „олигофрен“. И журналистът – милият! – стоеше чинно като примерен ученик пред груба учителка. Това всъщност бе илюстрация на нещо много по-тревожно в нашето общество: липса на уважение от страна на пари-имащите „принцове“ към интелигентните, талантливите, възпитаните българи.

Така непринудено стигаме до още една „голяма разлика“ между напредналите страни и България: министър-председател и финансов министър ходят на футболен мач, а не можеш да ги видиш в университетските лаборатории, аудитории и библиотеки. И на лекциите на световно известни учени, поканeни в България, не можеш да ги видиш.

През 2009 и 2012 г. безуспешно канихме министър-председателя за подкрепа и присъствие на симпозиуми с участието на световно известни учени в областта на сърдечнометаболитните болести, от последствията на които – инфаркти и инсулти – българите умираме най-често в света. Изисква се диалог с такива хора, за да разбереш, че е спешно необходимо организирането и субсидирането на дългосрочни превантивни програми за тези болести, резултатите от които идват след 10-15 години – милиарди спестени левове, които реинвестираш в образованието и в спорта  за здраве. Но да мислиш и действаш дългосрочно е привилегия на образовани и мъдри политици…


 

Един коментар към “Голямата разлика: От футбола до културата и политиката в България”

Отговори
  1. Alex казва:

    Проблема не е в необразованите богаташи а в зависимостта на всички от тях. Ако просто ги игнорирате и не очаквате от тях да надскочат себе си, проблем просто няма да съществува. Вместо това обаче, се случва така, че всички се тълпят пред тях, задават въпроси и очакват отговори от „последна инстанция“ и когато простаците отговарят всички са много учудени, че отговора на простака не е интелигентен или пък обиден…

    “The problem is not the problem; the problem is your attitude about the problem”

Вашият коментар