Испанският архитект Сантяго Калатрава Валс е известен най-вече със своето визионерство в архитектурата, със съвременните си и иновативни техники, които прилага в проектите си, извайвайки органични сгради, които нямат аналог в света. Той революционизира архитектурата с идеите си. Благодарение на него профилът на много градове по света се оживи, а творбите му навсякъде се превърнаха в туристически атракции.
Сантяго Клатрава
Роден на 28 юли 1951 г. във Валенсия, Калатрава кара студентски курсове в Училището по архитектура и Училището по изкуства и занаяти. След като завършва през 1975 г., той се записва в Технологичния институт в Цюрих, Швейцария, където се дипломира като строителен инженер и същевременно сключва брак. Затова и първият офис на фирмата му е открит в града на река Лимат.
Началото е трудно. Калатрава е неизвестен и никой не смее да му възложи голям проект. Години наред той участва в конкурси и архитектурни „кастинги”, докато най-после през 1983 г. не избират неговия проект за железопътната гара Stadelhofen в Цюрих. Той го изстрелва в светлината на прожекторите и следващият обект, който му поверяват, е мостът Bac de Roda в Барселона. Необикновеният му дизайн се оказва повратен момент в кариерата на Калатрава. Той го утвърждава като един от най-добрите дизайнери на подобни съоръжения в света и през първите 10 години от кариерата си испанецът не проектира почти нищо друго, освен мостове.
Bac de Roda Bridge е първият голям проект, в който блясва геният на Сантяго Калатрава. Той е проектиран за Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Общината иска нещо впечатляващо, тъй като конструкцията ще представя новото лице на града, който се стреми към промяна. Днес, 20 години по-късно, всички гости на Барселона могат да видят събиращите се над главата на преминаващите моста арки и опънатите между тях и основата стоманени въжета. Така структурата изглежда едновременно лека и ефирна, но в същото време е необикновено здрава и издръжлива. От двете страни на пътните платна са добавени пешеходни алеи, а вити стълбища помагат на хората да се изкачат до алеите. През нощта Bac de Roda Bridge е осветен и сияе на фона на тъмното небе като истинска емблема на Барселона.
Bac de Roda Bridge
Като емблема, но на Севиля, свети през нощта другият безспорен шедьовър на Калатрава – Alamillo Bridge. И той е построен като част от подобренията по инфраструктурата на града, предприети заради домакинството му на Expo `92. Той е от типа на висящите мостове, със свободна носеща греда, разположена в единия край, която балансира 200-метровата арка посредством 13 стоманени въжета. Първоначалният план бил да се построят две еднакви арки, но дизайнът на едноарковия Alamillo се оказал по-грандиозен, защото и тук идеята била да се създаде нещо, което изненадва и смайва. С профила си на кораб, порещ вълните, Alamillo Bridge представя стремежа на града за развитие. Подобно на Brooklyn Bridge и той е снабден с повдигната платформа за пешеходци, но за разлика от американския си събрат има и панорамна площадка на върха на пилона. Puente del Alamillo е единственият мост в света, който се уравновесява само чрез противовесни тежести, без допълнително закотвяне. Мостовете донасят голяма слава на Калатрава и той започва да получава поръчки и отвъд океана. Някои от тях издигнаха проектирането до нови висоти и с течение на времето се превърнаха в най-разпознаваемия символ на работата му по света.
Alamillo Bridge
Но Калатрава не проектира само мостове и сгради – били те жилищни или административни. Неговият стил е универсален и приляга на всяка една структура – сякаш влиза в заложените стереотипи на характерното за дадената сфера и ги разчупва.
Brookfield Place е офис комплекс в Торонто, Канада, състоящ се от две кули, които собствениците искали да свържат. Проектираната от Сантяго шестетажна Allen Lambert Galleria често е описвана като „кристална катедрала”. Покривът на атриума е поддържан от 8 колони, разположени от двете страни на галерията, които се разклоняват като ветрило в горния си край, извиквайки асоциацията за обточено с дървета авеню. Когато човек се окаже в тази стъклена структура, придобива чувството, сякаш е влязъл в сърцевината на кристален блок.
Allen Lambert Galleria
До края на 80-те Калатрава се утвърждава малко по малко, разширявайки границите на архитектурата, включвайки в нея и изкуството, тъй като освен архитект, той е и талантлив скулптор. Уникалният, творчески и силно въздействащ стил на Калатрава е резултат от поразяваща архитектурна визия, свързана хармонично със строгите принципи на инженерството. Фантазия, решителност и щипка ексцентричност – с тези 4 думи могат да се опишат проектите на Сантяго Калатрава; днес където и да ги видите, те си личат отдалеч, изпъквайки със своята оригиналност. Калатрава създава едни от най-вдъхновените и необикновени сгради на нашето време и маркира принципите, по които ще се развива архитектурата на ХХІ век.
Футуристичният комплекс Ciutat de les Arts i les Ciències (Градът на науката и изкуствата) във Валенсия е безспорният шедьовър на Сантяго Калатрава – огромен ансамбъл от постройки, всички по негов дизайн, състоящ се от Museu de les Ciències Príncipe Felipe /Научният музей „Принц Филип”/, L‘Hemisfèric /Планетариум и IMAX кино/, L’Oceanogràfic /Океанографски парк/ и Palau de les Arts /Палата на изкуствата/. Със своите бляскави сгради, напомнящи гребени и черупки, Ciudad de las Artes y las Ciencias е една от най-големите атракции на Валенсия. Всички здания са разположени сред водни пространства и богата зеленина, пренасяйки посетителите отвъд времето и пространството – като че ли са попаднали в далечното бъдеще. Всичко е толкова необикновено, сякаш е изскочило от страниците на някой научнофантастичен роман за 3000-та година. Музеят на науката е огромна, неимоверно дълга сграда, напомняща скелета на кит. Триетажната постройка изобилства с лазери, холограми, симулатори, а гвоздеят на изложбата е зала, в която може да изпитате ефекта на безтегловност. Планетариумът е с формата на око и предлага 3D пътешествия чрез своя огромен IMAX екран, обхващащ 900 кв м. Всички лягат на земята и гледат разположения над тях полусферичен екран. Океанографският парк пък е най-големият в Европа, в който може да предприемете пътешествие с подводница из океаните на света. Наскоро към Ciutat de les Arts i les Ciències бяха добавени и нови сгради – амфитеатър, оперна зала и още няколко по-малки постройки.
Ciutat de les Arts i les Ciències
Природата и естествените форми вдъхновяват Калатрава. Подобно на своите предшественици Гауди, Миралес, Субираш, и той смята, че правите ъгли не съществуват в природата, а при такова застрояване на всяко свободно пространство около нас днес сме длъжни поне създаденото от човешка ръка да напомня доколкото е възможно околната среда. Затова чувството за движение, което влага в своите постройки, често разположени около вода, която отразява сградите и така допълва чувството за динамика, придава една особена самобитност на произведенията му. Калатрава успява да направи архитектурните си структури толкова интересни не само благодарение на вродената си гениалност, но и на придобитото впоследствие инженерно познание за употребата на сложни конструкции, които влага в основата на дизайна на творбите си – дълги, изчистени линии, използване на контрастни бели материали и безупречна комбинация на стъкло и светлина. Когато човек напр. влезе в стъкления пасаж Allen Lambert Galleria в Торонто има чувството, че сякаш е обгърнат от палми, тъй като при тавана високите бели колони се разперват подобно на палмови листа. После те се сплитат едно в друго, така че да създадат сводест покрив – конструкция, позната от всяка готическа църква, но тук пречупена и модернизирана през призмата на Калатрава в съвременен стил.
Калатрава обича бялото и движението. Дотолкова, че понякога проектира истински въртящи се сгради – като Turning Torso в Малмьо, Швеция, която се състои от девет куба от по пет етажа, всеки от които се върти около оста си. По този начин се създава впечатление, че цялата сграда е усукана около себе си, като най-високата част е извита на деветдесет градуса спрямо приземния етаж. Със своите 54 етажа, небостъргачът достига 190 м. височина и разполага със 147 апартамента, СПА комплекс и изба. Въртящият се торс е най-високата постройка в Скандинавия и третата най-висока жилищна сграда в Европа след Triumph Palace в Москва (264 м.) и Sky Tower във Вроцлав, Полша (212 м).
Turning Torso в Малмьо, Швеция
В Музея на изкуствата в Милуоки, САЩ, Калатрава комбинира бялото и движението. Той е снабден със сенници, които се отварят и затварят с работното време на музея, наподобявайки крилата на птица. Испанецът е отговорен и за вида на Ground Zero - транспортният възел при Световния търговски център в Ню Йорк, който се строи в момента. Той ще бъде изграден от любимия на архитекта строителен материал – бялата стомана, и ще представлява птица, отлитаща от детска ръка.
Музеят на изкуствата в Милуоки, САЩ
Gare do Oriente в Лисабон има малко нещо общо с гарите по света и въпреки това се оказва функционална, а външният й вид я нарежда сред най-красивите пътно-транспортни пунктове на Стария континент. Завършена през 1998 г. за Експо `98 тя включва метростанция, диспечерски пункт, коловоз за високоскоростни влакове, автогара, търговски център и полицейски участък. Специфичните изисквания на различните обекти карат испанеца да потърси комплексно решение на проблема, комбинирайки наученото от Allen Lambert Galleria с вече проверената през вековете готическа архитектура. Резултатът е удивителната Gare do Oriente.
Gare do Oriente в Лисабон
Влагайки всичките си познания, Калатрава проектира придобилият вече скандална популярност Chicago Spire – най-високият небостъргач в САЩ, третият в света след Burj Khalifa и Abraj Al Bait. За съжаление обаче той едва ли някога ще бъде построен. Засега в земята край езерото Мичиган в родния град на небостъргача Чикаго зеят само основите му и мнозина го определят като „мъртъв проект”. Други са на мнение, че той ще бъде възстановен в по-скромна форма, тъй като крайезерният фронт е едно от най-апетитните места в американския метрополис. Със своите 150 етажа той щеше да изпъква сред гората от небостъргачи и да се превърне в една от атракциите на Чикаго, тъй като оригиналността му не се състои само във височината му, а и в дизайна му. Суперструктурата напълно оправдава името си – spire (спирала). Небостъргачът представлява усукана около себе си конструкция, която често е описвана като свредел, като стръкче трева, като пресукано дърво. Невъзможността да се определи формата на Chicago Spire е точно онова, което Калатрава иска. Защото тя е едновременно геометрична и органична. Самият архитект казва, че с нея той отдава почит на американските индианци, тъй като тя напомня издигащият се в миналото от техните вигвами пушек, разположени някога край езерото Мичиган. Но глобалната икономическа криза довежда до неизяснени финансови въпроси между инвеститорите и банките-кредитори и строежът е спрян.
Chicago Spire – най-високият небостъргач в САЩ
Това е може би единственият неосъществен проект на Калатрава. В момента по негов дизайн се изграждат около 20 обекта. Една от последните му успешни инициативи е жилищният небостъргач, наречен 80 South Street на името на неговия адрес, съставен от 10 „градски къщи” (townhouses) във формата на кубове, подредени една върху друга. Къщите са разполагат във височина по главната греда стълбовидно, като по този начин всяка къща се оказва със собствен покрив. Подходът „къщи в небето“ привлича много клиенти, готови да платят до $30 милиона за един куб. Нестандартният небостъргач ще бъде построен във финансовия център на Ню Йорк с изглед към Ийст ривър.
Днес, на 62 години, Сантяго Калатрава продължава да проектира нови обекти във всички клонове на архитектурата и да доказва, че за гения възраст няма. С над 50 проекта зад гърба си испанецът несъмнено ще остави ярка следа в света на архитектурата, с която ще трябва да се съобразяват мнозина, ако искат да го надскочат.