(Писма до главния редактор)
Писането дори върху етикет за саздърма трябва да бъде отговорно и честно.
Коста Костов, Предисловие, InSpiro, 2010; 4: 4-6
InSpiro e единственото списание в света, което е spiro in duplicate – списание за дишане и вдъхновение. И така от InSpiro – през Dum spiro spero - до Dum spiro scribo, окуражен започвам да пиша първото си Писмо до Главния редактор.
Доцент д-р Коста Василев Костов е бургазлия, който завърши summa cum laude медицина във Варна. На него дължим мисълта: “Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии.”
През декември 2010 г. като Главен редактор на InSpiro, в неговото Предисловие, той написа: “Не обичам да ме лъжат. Мразя лъжата и манипулацията. В България има изискани манипулатори, има и пошли такива. Понякога е много трудно да ги различиш… Няма грозни думи! Има грозен, понякога циничен контекст… Или да подредиш следните две думи – нескопен вол… хем вол, хем нескопен. Това е манипулативна глупотевица, защото волът е скопен бик и ако не е скопен, волът си е просто бик.“
А за подреждането, гениално го е казал Моцарт – на въпрос, как създава музика, той отговорил: “Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат.“
Ecce Logos! – перифраза на “Ecce Homo!” (Йоан 19:5). Сега остава “много простото” за гениите и най-сложното за мен: „подреждане наблизо на думи, които се обичат”. „Премахване на излишествата, уплътняването (компресията) е от голямо значение, защото без него дължината на писмото сама по себе си би била безполезна” – мисъл на нобелиста Мъри Гел-Ман – бащата на кварките и директор на Института за плектика (наука за простотата и сложността) в Санта Фе, Калифорния (Europhysics News 2002; 33: 17-22).
И прилагателните, “прилагателните, правят разказа” – казва Габриел Гарсия Маркес.
„Понякога” – отвръща му Хорхе Луис Борхес. И – на 25 април 1973 г. в Мадрид в лекцията си „Моята проза” – пояснява: „всички знаем или по-скоро чувстваме, което е най-добрата форма на знанието, че „Дон Кихот” не се състои само от „наниз от думи”, написани от Сервантес.”
През 1982 г. – няколко дни преди да получи Нобеловата награда – Маркес разказва как един ден в Буенос Айрес Борхес пресичал улицата и един пешеходец спрял и извикал: „Вие сте Борхес.” А Борхес отвърнал: “Понякога.”
„Красиво, нали!” – казва Маркес.
Като:
Как искам да живея аз и да живея непрекъснато.
Да тържествува въздуха във белите ми дробове
– написано от Христо Фотев.
Д-р Георги Чалдъков
