Познавам Асен Асенов от няколко години, в които сме най-близки съседи. Къщите ни опират една в друга и усещам постоянно топлината, която идва от неговата. Има нещо много солидно в този мъж. Прилича му позицията на Велик Приор на ордена на българските тамплиери, но би му приличала всяка друга позиция, в която има служене. Харесвам мъжете с житейска дисциплина като Асен. Личи му, че е роден войн и затова се разбираме с малко думи и винаги. Любопитен съм за житейската му мисия и затова ви предлагам този разговор с него. Сигурен съм, че ще ви запозная с един различен българин.
Коста Костов
декември, 2014
Откъде тръгна животът ти и кои са най-важните хора за теб?
Буквално: от 3-та градска в София…
А ако въпросът е за осмисления и важен етап от живота ми, който дава отражение и променя бъдещето, онези моменти, които променят живота на човека – това е далечната 1983 година, когато се запознах с един прекрасен човек и истински приятел, с г-н Даниел Ризов. Той промени живота ми.
За радост и щастие Господ ме е дарил с още и с много „най-важни“ хора.
Как би определил себе си с едно изречение?
Аз съм вирус… заразявам хората с едни много стари и позабравени, за някого абсурдни за съвремието ни принципи и идеали.
Все още не е измислена действаща и ефикасна ваксина.
Можеш ли да определиш по същия начин и термина „тамплиерство”?
Да, и дори още по-кратко от горното: респект и служба.
Каква е твоята мисия на водач на българските тамплиери?
Да ги водя, а не да ги залъгвам и лъжа. И да не допусна и това общество да се опорочи и да се превърне в поредната хибридна и мутирала форма на членуване на хора в България, все искащи да въведат и наложат „нов световен ред“. Поредният и типичен само за българския властискащ.
Какво би казал на онези, които не знаят нищо за тамплиерите? Това духовно учение ли е или организация на прагматици в полза на общото благо?
Тамплиерството е философия, принципи, духовност, морал, кодекс. То е начин на живот. То е отношение.
Можеш ли да назовеш 3 неща, с които би защитил мисията на тамплиерите в България и по света?
Защита на християнските ценности; подпомагане на Църквата; подкрепа и помощ към нуждаещите се.
Какви са най-важните качества, които трябва да притежава една личност, за да бъде приета във вашите редици?
Кандидатът трябва да е кръстен в християнската вяра и да принадлежи на Християнската църква. Кандидатът трябва да е добър християнин и да има искрено желание да работи рамо до рамо с нас, за доброто на ближните си и обществото и с желание да се включва в благотворителните и дарителски инициативи и кампании на Ордена. Кандидатът трябва да е с добро име и положение в обществото, с неконфликтен характер и финансово обезпечен и независим. Кандидатът трябва да декларира, че семейството му е запознато с неговото желание да принадлежи на Ордена и е съгласно с това му решение.
Орденът е забранен и се отхвърля принадлежността към Братското общество за членовете на организации, общества или секти, чиито идеологии и дейности са против Християнската църква и против Вярата, нарушителите на обществения ред и спокойствие, противниците на социалния ред, както и зложелателите на духовната завършеност във всеки човек, скандалджиите.
Има ли сред вас хора извън бизнеса, с по-скромни възможности?
Има. От почти всички сфери на професионално и служебно поприще. А въпросът с „по-скромните възможности“ е винаги въпрос на гледна точка. Ако разбирам въпроса, той е „Само богати ли са членовете на Ордена в България?“. И отговорът е – не. Душевното богатство е несравнимо с материалното. „Финансово обезпечен“ визира точно и с „по-скромни възможности“. И тук принципът е, че не може да помага човек, който се нуждае от помощ.
Има ли в България лекари-тамплиери и с какво те изявяват тази си принадлежност?
Има. Прекрасно се справят и като лекари, и като тамплиери.
В професионален аспект – обявяват дни, в които прегледите са безплатни. Но това не е дейност, наложена им от тамплиерската им принадлежност. Това е до тяхно решение и човешко отношение.
Едни от нашите „остриета“ са лекари – и съвсем разбираемо, защото те са хора, които носят в сърцата си нуждата и нагласата да бъдат от полза на хората. Освен това те са много дисциплинирани, отговорни и с всички морални и духовни ценности.
Знам, че имаш специално отношение към църквата. Би ли разяснил накратко тази връзка на тамплиерите с църковните дела. Не мислиш ли, че българската православна църква има нужда от сериозна вътрешна еволюция, за да си върне обществения авторитет и разколебаното доверие в нея? Тамплиерите, като истински войни на църквата, не трябва ли да се заемат и с тази мисия?
Връзката е много тясна и съществена. Тамплиерството – дори и още в своя произход – е насочено изцяло към религия, християнство и църква. Да не забравяме, че Орденът на храма е рицарско-монашески орден. В съвременното тамплиерство връзката и отношенията с църквата не е само една запазена традиция. Това е основната функция на Братството – да е в услуга и помощ на Църквата.
Като водач на Ордена на Храма в България не мога да коментирам статута и вътрешните дела на Църквата. Особено на Българската православна църква. В делата на Църквата никой няма право да се бърка – тя е Божа работа!
Мое задължение и ангажимент е да служа и да помагам на Църквата, а не да я анализирам и обсъждам. Приемам нещата, без никакво значение какво е моето лично разбиране. Мисията на тамплиерите никога не е била да се меси в църковни въпроси.
А за авторитета и доверието в Българската православна църква вината не е толкова на Църквата. Хората се промениха. Материалното определено е над духовното, както никога не е било. Медиите ни заливат само с комерсиални реклами, банките ни предлагат много лесни и „изгодни“ кредити, западът ни облъчва със „стани богат“… църковните ни празници се представят като „отиди в мола и купи! Коледа е в подаръците, купувай… харчи!“ А никой не казва, че не е Коледа, а е Рождество Христово. И не в мола, а в църквата е Празникът. Не парите – душата на човека празнува. Вярата му в Бог е смисълът.
Колкото по-църковен е празникът, толкова повече валентинки ни пробутват. Но не и Църквата.
Да, ние ще помогнем. Като се постараем да върнем възможно най-много хора в църквите и чрез личния си пример, да запазим християнските традиции и обичаи, да съхраним вярата си. Нашето място е в църквата и колкото повече миряни ни последват, толкова повече ще сме изпълнили мисията си на добри християни. След което можем да говорим за тамплиерство.
Какво имаше да казваш на света, че пое пътя на тамплиер? Мислиш ли, че си успял да изявиш духа си чрез мисията, която следваш?
На Света – нищо. Той си се „върти“, все така темпово и ритмично и без моите слова…
Явно съм имал какво да кажа на себе си. Преди доста време разбрах, че имам дарба и нагласа – да помагам на хората и да съм съпричастен към страданието на ближния. С течение на времето осъзнах, че тази дарба не е дадена просто така – нужно и задължително е да се „практикува“. Колкото повече помагах (давах), толкова повече ми се „даваше“ – средства, за да продължа да съм в помощ.
Тази способност да помагам е мое задължение. Ако в съзнанието си не подредиш нещата по правилния начин, много скоро и съвсем отчетливо ще разбереш, че Този, който те е дарил с тази ти способност, започва да те лишава от средствата, които ти е осигурил… за да ги дадеш. Накрая ще те лиши и от възможността.
Напълно съм наясно по този въпрос, както и със себе си. Ще помагам, докато мога. Дано Бог ми дава дните, за да съм в полза. И докато го правя, Той ще ми дава и това, което ми е нужно, ще ми посочва и нуждаещите се.
Затова на въпроса „Кой е Асен Асенов в частния живот – амбициозен бизнесмен или одухотворен и смирен благодетел-тамплиер?”, току що отговорих. И бях напълно откровен.
Имаш ли духовен учител, който ти показа пътя или ти сам го намери? Кои считаш за свои учители?
Сам намерих и посоката, и пътя към Ордена на храма. Много преди да имам честта да постъпя в Ордена, аз се интересувах доста задълбочено, търсех и откривах всичката възможна информация по темата. Обикновено духовният учител се появява едва когато ученикът е готов за това. И той се появи дълго след като вече бях стъпил на Пътя.
Тамплиерството ли е твоето най-голямо вдъхновение? Чувстваш ли се пречистен и в мир с душата си?
Определено за мен то е моето вдъхновение. То ме вдъхновява в моментите, в които изпитвам нужда от „нахъсваща“ инжекция. Зарежда ме, мотивира ме, амбицира ме. Нищо друго не е успявало така, „от само себе си“ да доведе до толкова явни резултати, без никаква провокация или конкретен повод. Това вдъхновение действа непрекъснато, проявява се с максимум въздействие точно когато е най-необходимо… за да продължа и да не спирам.
Пречистен – не точно. Няма как сред цялата „мръсотия“, с която се сблъскваме и потапяме всеки ден. То е същото като да твърдиш, че ходейки по „чистите“ улици в България ще останеш с неизцапани обувки… Мръсотия навсякъде. И в душите на хората.
Духовно пречистен човек се чувства, след като е присъствал на църковна служба. Тя е за това. И мястото е това – православният Храм. А да служиш в името на Храма дава мир на душата и спиш спокойно.
Има ли връзка между тамплиерите и богомилите и „богомилските” разклонения на запад – албигойци, катари и други езотерични духовни течения? Разясни и връзката
и/или различията между тамплиерите и масоните.
Между тамплиери и богомили има връзка. И това е съвсем естествено – по времето, когато Орденът е бил в своя апогей и в своята огромна мощ и численост, е било всеизвестно, че „люлката“ на Ордена са териториите, в които богомилството е било най-разпространено и наложено. Говоря за Южна Франция и Северна Италия. За радост, в днешно време търсещият и интересуващият се човек има възможностите с минимални усилия да стигне до нужната и коректна литература и документи, която е само на „една ръка разстояние“. Вече има много сериозни трудове на тема богомилство, а за наша чест и гордост, едни от водещите световни капацитети в тази област са българи. Няма как тук да пропусна и да не спомена името на доктора на филологическите науки проф. Георги Василев от Университета по библиотекознание и информационни технологии, когото имам удоволствието и привилегията да познавам лично и да се възхищавам на неговата личност и изключителен професионализъм. Той е завеждащ Академичния изследователски център „Богомилството и Европа“.
Във връзка с това, когато човек се запознае по-обстойно с богомилство и тамплиерство, много лесно може да открие не само връзките, но и конкретните допирни точки. И то не само в идеологията. Дълга тема.
А една още по-дълга, определено по-спорна и в пъти по-коментирана тема е тази за връзка (или не) между тамплиерство и масонство.
Да, връзка има. И в исторически, и в духовен, и в сакрален, и в морален аспект.
Проблемът с изясняване на „връзката“ е в това, че масонското Братство (в световен мащаб) не знае своя произход. Няма документи, в които е посочено, или поне намекнато откъде, кога, как и защо тази философия и идеология се е появила, нуждите и потребностите, които са провокирали раждането на това общество. Този въпрос е смущаващ и притеснителен за всеки масон. По-добре да не бъде задаван, защото няма конкретен отговор, има само митове и хипотези.
Две са „пътеките“ по които масонството е минало през вековете:
Древен Египет – съдейки от Масонския ритуал, в който изобилстват имена, легенди и символи, произходът е там или още по-назад във времето, но задължително напълно оформен в Древен Египет.
Ордена на Тамплиерите – съпоставяйки Ритуала на Ордена на храма с този на Масонското братство се откриват и набиват на очи много сходни моменти, характеристики и специфични тематики, от които може да се извлече заключението, че Масонството се явява като продължение на Ордена на тамплиерите. Особено след забраната, и по този начин унищожаване на каноничния Орден на тамплиерите – една част от тях намират начина под тайна форма да продължат съществуването си в нова и „легална“ за времето организация като Братство на Свободните зидари.
За съвременния Орден на тамплиерите и Масонско братство – връзките са реални и съвсем естествени и за двете страни. Разлики има в условията за прием и принадлежност към двете братства: в Ордена на тамплиерите може да „членува“ само християнин – и то вярващ. В Масонството вероизповеданието и религиозната принадлежност на кандидата не са определящи и от значение за неговия прием. Задължителното условие за прием е кандидатът да е вярващ. Масонството не допуска в своите редици атеисти..
Орденът на тамплиерите, за разлика от Масонското братство не е масова организация. Орденът на тамплиерите не е демократичен, а автократичен. Масонството е с демократично управление. И т.н.
Най-близките ти хора по дух?
Г-н Жерар Вилери – Велик Приор на Франция, г-н Дан Василиу – Велик Приор на Румъния, г-н Гордън Мак Грегор – Велик Приор на Шотландия, г-н Даниел Ризов – рицар по дух с благородно сърце и прекрасна душа, г-н Христо Смоленов – невероятен българин и боец за един по-добър свят и още няколко, много, но нека замълча – та нали сме тайно общество…
Ти си широко скроен човек. Как живееш със себе си и с това, което се случва в България?
Живея в България, за да докажа, че България става за живеене.
Какво мислиш за това, че България буксува. Защо народът ни няма мисия и национални приоритети? Какво би отговорил, ако те провокирам с въпроса – защо народът ни губи дух и интелект?
Буксува, защото е с много захабени и деформирани „гуми“. И години наред все със същите се опитва да излезе от калта. Не става. Не калта е дълбока – гумите са неподходящи и несъобразени с „калните“ условия.
Какво мислиш за манталитета на българина? Кое харесваш и кое не?
Манталитетът ни е наред. Та той е пословичен и характерен за нас, българите. Проблемът е, че бавно и постепенно българинът промени културата и възпитанието си, и то със знак минус.
Духът не се губи – той се пречупва и отнема. Имаме си го все още, въпреки всички опити да се сведе до минимум, характерен и типичен за покорните и покорени хора. Издръжливи сме. Оцеляваща нация. Съхранила манталитета и духа си през толкова векове, колкото само единици имат в историята си на народ, нация и държава. Толкова много векове, които някои с голямо удобство и упорство не забелязват, просто защото тях тогава изобщо ги е нямало.
Какво би премахнал в България, за да пребъде физически и духовно?
Бих премахнал „боклука“.
Споделяш ли мнението, че българите бяха по-любопитни и мотивирани в духа си преди промените от 10 ноември 1989 г.?
Определено.
Кое те държи жив? Големите ти удоволствия? До каква степен си повлиян от естетиката на рокендрола? Малко хора подозират колко запален рокаджия може да се крие зад сериозната ти обществена позиция.
Рокендролът е ясен – с него сме „откърмени“. Без него светът би бил различен. Разбира се, че той е в кръвта ми. Освен това, за да бъда разбран правилно, нека се знае, че военната си служба прослужих в гранични войски, емблематичното поделение 56460 Двина, в компанията на „бруталните“ представители на рока Денис Ризов – „Ахат“, Звезди Керемидчиев от същата група, и още цяла палитра от екстремни и безпощадни рокаджии. След това имах уникалната даденост да бъда близо до групата „Ахат“ през многото години от тяхното творчество и развитие и да се определям като техен добър приятел. Все още съм благодарен на Денис, Звезди, Юри, Тони Хадад и Тонто, че ги има, че ги познавам и че са точно това, което са, и че са ме дарили и продължават да го правят с прекрасни и незабравими спомени.
Та покрай тях мога да твърдя, че съм доста напред и на „ти“ с материала, свързан с понятието, усещането, изживяването, емоцията, философията и вълшебното изкуство, наречено скромно и кратко – рокендрол.
Срещал си се с интересни личности. Назови едно име, което предизвиква истинското ти възхищение.
Веднага. Имам удоволствието да познавам и да съм общувал дни наред с Ален Делон.
Назови 3 твои музикални предпочитания и три любими книги.
Карл Орф – Кармина Бурана; Аеросмит; AC/DC; Белини – Норма. Сун-Дзъ – Изкуството на войната; Паулу Коелю — Войнът на светлината; Марион Мелвил – Историята на Ордена на тамплиерите…
С кой музикант би изпил чаша вино?
С най-голямо удоволствие – със Сара Брайтман.
Какъв е днешният средностатистически българин?
Готин е. Отворен, сърцат и вече изобщо не му се търпи. Живее му се, т.е. осъзнава, че е жив и че заслужава най-накрая щастие. И бавно тръгва нагоре – за да го има.
Кое те кара да се радваш, че си българин?
Фактът, че съм Българин.
Една земна личност, която е безукорна в морала и духа? Назови един съвременен (жив) българин, който е ярък пример за чест, достойнство и/или вдъхновение.
Г-н Христо Смоленов, Господ здраве да му дава!
Вярваш ли в прераждането?
Като православен християнин – не. Но като човек над 50-те все повече (тайничко) се надявам, че го има и това чудо – прераждането. Ще видим.
Има ли държава, на която би желал да прилича България?
Лошото е, че са много (и стават все повече) държавите, на които бих желал да прилича България… толкова зле изглежда горката наша държавица. Шотландия ми допада много.
Какво искаш за своите внуци и правнуци, какъв живот и къде?
В България, разбира се. Нямат работа на друго място. Искам да живеят, а не да съществуват. А дали ще бъдат щастливи, зависи изцяло и само от тях. Същото е в сила и за нас. И е крайно време да си го признаем и да спрем с до болка познатото ни, че все някой ни е виновен. Турците, после комунистите, сега пък са ни виновни управляващите, депутатите и всеки момент ще се появят извънземните и ще са много удобни, защото веднага ще ги обявим за виновни.
През цялото време виновните сме си ние. Ние сме отговорните. И ние сме управляващите.
И дано внуците и правнуците да не допускат да бъдат управлявани от виновни.
С кого би изпушил „последната си пура”?
С пушач. За да не ми мрънка и да не ми чете лекции колко вредно е тютюнопушенето. Поне последната да я изпуша и да споделя удоволствието с човек, който ме разбира.
Ако трябва да кажеш само едно изречение на българина, какво ще е то?
Уважението не може да бъде наложено. То трябва да бъде заслужено. Нека да живеем така, че да заслужим уважението на света и нашите деца. Защото всичко, което ще остане след мимолетния ни живот, ще е гордостта, която децата ни ще изпитват, когато споменават имената ни.
Българските ни имена.
Въпросите зададе Коста Костов
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.
