Често се обяснявам в любов към книгите, а не остава достатъчно свободно време да прочета всичко, което чака по рафтовете на домашната ми библиотека. Книгите по тях се множат като попови лъжички, а времето за свещена самота не достига.
Добрата книга и мирисът на печатарско мастило спасяват от ранна мозъчна смърт и бързо оглупяване.
Дом без книги е като тяло без душа. Това знам от Цицерон.
В книгите намираме само себе си, казва Анатол Франс.
Презвитер Козма предупреди, че „всички злини идват от това, че не четем книги“.
Лаптопът и телевизионният екран, изпразниха домашните библиотеки.
Дехуманизацията на човешката цивилизация е следствие на празните библиотеки и пълните хладилници. Това ни връща по пътя към маймуната.
Георг Лихтенберг има знаменит афоризъм:
„Книгата е огледало. И ако в него се огледа маймуна, то от него няма да погледне лик на апостол.“
Книгите ни учат да бъдем, а не да имаме, да сме, а не да притежаваме.
Добрата книга е възможност за промяна на читателя към по-добро и ако такава промяна не се случи, значи книгата не си струва четенето.
Благородство и мъдрост се постигат с книга в ръка.
Асен Игнатов казваше: „Всичко изживяно от теб, всичко изстрадано, всичко прочетено и изписано няма капка смисъл, ако не те прави по-добър човек!“
Четенето е магически процес, чрез който обогатяваме своята идентичност, като добавяме наноси от знания, които рушат консервативното разбиране за статична принадлежност към определена култура и общност.
Умберто Еко казва, че напечатаната върху хартия книга е съвършено изобретение.
На церемонията при връчването на Нобеловата награда за литература през 2010 г. Марио Варгас Льоса каза следното:
„Трябва да продължаваме да мечтаем, да четем и пишем – това е най-ефективният начин за облекчаване на нашето преходно съществуване, за победа над корозията на времето, за превръщане на невъзможното във възможно”.
Февруари 2022 г.
