Доц. Росен Калпачки
Преди доста години, на един летен медицински университет в Банско, се оказах лектор след председателя на пулмологичното дружество, тогава професор Коста Костов, и по тази причина изслушах неговата презентация. До този момент вярвах, че след студентската скамейка нито ще ми се наложи, нито ще пожелая да чуя лекция по белодробни болести. Някак си, не беше моята територия, нито зона на интерес. До тогава. Но попаднах на една завладяваща история за чудния свят на бронхите, алвеолите, и всичко останало, буквално разказана от един слаб, стегнат и магнетичен мъж, който закова вниманието ми. По-късно той също изслуша моята презентация, заприказвахме се, разменихме контакти и това се оказа началото на едно многостранно и ползотворно сътрудничество. То прерасна, смея да кажа с днешна дата, даже в приятелство, което, освен че ме накара да преоткрия донякъде пулмологията, в по-голяма степен ме обогати с идеи, виждания, литература, музика, стил дори, доведе до запознанството ми с куп уникални хора и творци, все приятели на професора. Едно от нещата, с което обаче винаги ще свързвам този човек, е списание INSPIRO. INSPIRO е явление, което не би могло да има по-уникално и по-смислено име. Име, еднакво свързано и еднакво близо до две понятия – дишане и вдъхновение, които на неговите страници се съчетават по неповторим начин. Запознавайки се с INSPIRO, си дадох сметка за един интересен факт – думите за дишане и вдъхновение, съответно душа, дух имат един и същ корен на български и латински. В другите големи европейски езици тази връзка се е загубила, а това само засилва оригиналността и смисъла на понятието INSPIRO. Не е много чудно, че днес съм консултант в Медицински център INSPIRO, нали?
Приех поканата да участвам в подготовката на настоящия брой на списанието за респираторна медицина и вдъхновение INSPIRO като гост-редактор с голямо удоволствие и усещане за отговорност. Водещата тема на броя е “Неврология за пулмолози” и по тази причина с моя славен екип от Клиника по нервни болести на болница “Света Анна” в София подготвихме няколко материала, които смятаме за интересни за колегите и в известна степен “неосветени” от достъпната медицинска литература в последните години. Изключителното предимство на тези материали, според мен, е тяхната категорична връзка с клиничната ни практика на работещи невролози „на първа линия“ с най-масовите социално значими болести на съвремието, в ежедневен и директен контакт с колегите-пулмолози от болницата. В тази връзка е необходимо да призная, че част от темите са инспирирани именно от тях.
Представяме ви и няколко стиха от последната стихосбирка на д-р Ивона Иванова, невролог от нашата клиника, един от основателите и деен участник в движението за „Нова асоциална поезия“. Стихосбирката й се нарича „Асистолия“.
Удоволствието да работиш в екип с почти две дузини страхотни, отдадени, вдъхновени млади хора е съпътствано и от възможността да те изненадват понякога, за мое щастие – много често и приятно. Подготвяйки материалите за броя, бях изненадан с няколко чудесни, спонтанни признания от тяхна страна с отговори на въпроса “Защо неврологията е интересна за младите лекари?”. Получих няколко страници с наистина интересните им отговори, но изненадата дойде на последния лист, който имаше и въпроси към мен обединени под заглавието: „Младите невролози беседват с доц. Калпачки“. Разбрах, че искат да разберат дали и шефът им е на тяхното ниво и се постарах да им отговоря максимално откровено, като при разговор между „вътрешни хора“, между колеги. Представяме на вашето внимание и тези страници.
Приятно четене!
