Грипната пандемия A (H1N1)*
„Да се подготвим за втората вълна” – такъв призив отправи СЗО на 28 август 2009 г. в Женева, след като по-рано през годината бе обявена първата за 21 век пандемия, породена от разпространението на новия грипен вирус A(H1N1), добил популярност с названието „свински грип” 1. Само в Европейския съюз в началото на септември има регистрирани над 48 000 заболели и 121 починали, а от началото на епидемията в световен мащаб починалите от този грип са над 3300 2. С настъпването на есенно-зимния сезон в северното полукълбо се очаква нова вълна от разпространение на грипния вирус, който според лабораторните проучвания е доминиращ в повечето райони на света и в близките месеци ще продължава да се разпространява поради продължаващата циркулация на този грипен щам сред чувствителните групи от населението. Засега той е повсеместно идентичен, без признаци на мутации.
Клиничната картина на пандемичния грип е относително еднаква във всички засегнати райони и при повечето хора протича в лека форма, макар че има и много тежки, а също и смъртни случаи, дори и сред здрави и млади хора. Остава опасението, че въздействието на пандемията при втората вълна ще се усили поради нарастващия брой заразени.
Данните показват някои съществени разлики между тази пандемия и обичайните сезонни грипни епидемии: а/ възрастта на засегнатите от пандемичната вълна е значително по-малка, което се потвърждава от кръга на заразените и най-вече на починалите; б/ до момента болшинството от заразените и починалите са на възраст под 50 години, докато смъртните случаи при хора в напреднала възраст са сравнително малко и тази възрастова характеристика е в рязко противоречие със сезонния грип, при който се засягат предимно хора над 65-годишна възраст; в/ изключително тежко протичане на заболяването, включително при здрави и млади хора, което рядко се случва при обикновените грипни епидемии. В тези случаи вирусът инфектира директно белите дробове, предизвиквайки тежка дихателна недостатъчност и спасяването на такива пациенти изисква високоспециализирани и трудоемки грижи в интензивни отделения, които освен това са продължителни и скъпоструващи.
Подобно обичайните сезонни грипни епидемии рискови групи за разпространението на пандемията и за развитие на тежък вариант на болестта са бременните жени, хора, имащи респираторни заболявания, особено астма, както и хора със сърдечно-съдови заболявания, диабет и отслабена имунна система.
През април т.г., когато се появиха първите обезпокоителни съобщения за новия грипен вирус, взел 150 жертви в Мексико, бързо доби популярност наименованието „свински грип”. Прасетата имат в дихателните си пътища рецептори, чувствителни към вируса на свинската, човешката и птичата инфлуенца и са благоприятна среда, която улеснява появата на нови грипни вируси чрез генетично рекомбиниране в случай на едновременна зараза. Наименованието „свински“ бе използвано, защото много от гените на вируса са същите като тези, които се наблюдават при грип, поразяващ свинете в Северна Америка. По-нататъшните изследвания обаче показаха, че епидемията се дължи на нова разновидност на H1N1, която досега не е била засичана при свинете, както и неоснователността на наименованието „свински грип”, тъй като не са открити заразени животни. Освен това заразата не се предава от свине на хора или при консумация на месо, а по въздушно-капков път, от човек на човек. Според СЗО вирусът на свинския грип, е идентифициран като A(H1N1) и по-късно бе уточнено, че се предава само от човек на човек. Новият щам на грипния вирус значително се различава от известните досега грипни вируси и вече има пандемично разпространение, защото хората нямат естествен имунитет към него. Обявяването на пандемия от СЗО през юни бе обосновано с широкото му разпространение и огромен брой заразени в 170 страни по света.
Диагноза и лечение
В условията на пандемия основните усилия на страните се пренасочват от мерки за недопускане на внос на вируса към такива, свързани с осигуряването на бърза и адекватна диагноза и лечение на възникващите случаи и ограничаване на разпространението на заболяването в страната.
Симптомите на новия грипен щам са като при обикновен грип: висока температура, втрисане, главоболие, изпотяване, болки в гърлото, хрема, кашлица. Инкубационният период е 1-7 дни, може да бъде и по-дълъг, заразен период – 1 ден преди и 7 дни след началото на симптомите. Клиничните критерии3 включват всяко лице с един от следните три симптома:
- температура над 38,5оС и признаци и симптоми на остра респираторна инфекция;
- пневмония (тежко респираторно заболяване);
- смърт от неясно тежко респираторно заболяване.
Лабораторно грипът A(H1N1) се доказва с един от следните тестове:
PCR в реално време;
Вирусни култури (изисква ниво на безопасност 3);
Четирикратно увеличение на A (H1N1) специфични неутрализиращи антитела при двойни серумни проби, от острата и от реконвалесцентната фаза на заболяването, с минимум 10-14 дни разлика.
При повечето заболели грипът протича в лека форма и те оздравяват в домашни условия след една седмица дори и без някакво медикаментозно лечение4. И пациенти, и лекари трябва да са внимателни и да предполагат влошаване на състоянието при наличието на следните симптоми:
дихателна недостатъчност при физическа активност или в покой;
затруднено дишане;
посиняване;
кървави или оцветени храчки;
болки в гърдите;
изменение на психическото състояние;
висока температура в продължение на повече от 3 дни;
ниско кръвно налягане.
* Грипът е респираторно заболяване, което се предизвиква от РНК-вирус от семейство Orthomyxoviridae с големи възможности за генетична рекомбинация. Името инфлуенца идва от старото медицинско вярване, че болестта се предизвиква от неблагоприятни астрологически влияния (инфлуенции)5.