Легендите са вечно живи, защото хората „влизат” постоянно в някоя от тях и се идентифицират с героите им. Така че всеки има своята Итака, ако я приемем като обобщен пристан на блянове и любовни копнежи, на вдъхновение и просветление, които те очакват. Но преди да тръгнеш към своя оазис на щастието, трябва да го откриеш. И това е голямото човешко изпитание, което малцина издържат.
Пътешествието на Захари Каменов към острова на изкуството е белязано с Одисеевия печатна постоянство и неистова отдаденост**. Този художник е не само физически, интелектуално и артистично обаятелен като Омировия герой, но от ранните си години е знаел, че това е мястото, където го очаква пълна свобода да осмисля човешкото битие и да поставя своите знаци без да се съобразява с каквито и да е условности.
Художникът е пътешественик, духовен пилигрим. Всмукан от белия лист той може да попадне в праисторически времена и да се вдъхнови от скалните рисунки и пещерните видения на първите хора. И да ги претвори в живописна амалгама от цветни драскани завеси, скриващи в дълбочина сенки и образи от началото на живота. Тези платна на Захари Каменов са сътворени с изумителна техника и показват, че той наистина е бил там, тогава, с тях и е преживял неосъзнатия им копнеж да оставят нещо друго след себе си освен обгорели кости.
Подсъзнателният поток може да отведе мислещия човек къде ли не. Затова аналогията не е произволна – богатото и разнообразно творчество на Захари Каменов за мен е съвременна Одисея, в която има всичко от изпитанията на древногръцкия герой. Връщането към Итаканикога не е лека слънчева разходка по море. Винаги има риск от бури, от скрити опасности, от „звездния” синдром, водещ да авангардни безумия. И най-вече от вътрешния разлом – има ли смисъл от страданието, от лишенията, за да останеш верен на себе си или хлъзгайки се по коварните течения на лесната слава да се изгубиш завинаги по пътя към обетования остров?
Мисля, че Захари Каменов не би жертвал духовната територия Итака на никаква цена и това проличава от вълнуващите му картини.Те са изпълнени с открития в цветовата и композиционна хармония, в които той се впуска без страх, воден от чисти и благородни пориви. Голямото и истинско изкуство винаги е приключение, смело преследване на възвишена цел с пълна творческа свобода.
Ще завърша това необичайно представяне с прекрасния стих на гръцкия класик Константинос Кавафис:
Но не забравяй никога Итака –
тя е и твоята последна цел.
Но в пътя си особено не бързай
и продължи го ако можеш със години,
на острова си остарял стигни,
богат с каквото в пътя си спечелил,
но на богатство от Итака не разчитай.
Итака те дари с красивото пътуване,
Без нея ти на път не би поел.
Тя няма повече какво да ти даде.
И ако бедна те разочарова, тя не те е лъгала –
сега ти си по-мъдър и с много опит
и вече си разбрал Итаките какви са!
Днес сме съпричастни с част от красивото пътуване на Захари Каменов и от сърце сме благодарни, че го споделя с нас.
Щастливо плаване, приятелю!
*Слово на д-р Панайот Ляковпри откриване на изложбата на Захари Каменов в галерия „Боев“, гр. Пазарджик, на 16.04.2019 г.
**На фотографиите са показани три експоната от изложбата на Захари Каменов в галерия „Боев”, гр. Пазарджик