Вдъхновение
Любомъдрие: Изгнаникът
Всъщност изгнаник бях и аз, авторът на тези редове, изгнаници бяха и много от героите на настоящата книга – писатели, политици, творци, исторически личности, обикновени хора, обединени от една горчива необикновеност: всички те бяха насилствено лишени от родина. И още нещо ги обединяваше, вече посмъртно: неразбирането и неблагодарността на потомците. Чрез изгнанието си и чрез / прочети повече
Любомъдрие: Френският хуманизъм през XVI век
Хуманизмът води началото си от Франция. Той преминава през три етапа – класически (XVI век), просвещенски (XVIII век) и съвременен. Съвременният или критическият хуманизъм бе формулиран най-последователно във Франция от Цветан Тодоров. За него ще говоря в третия материал по темата. Класическият хуманизъм се утвърждава във Франция по времето на Ренесанса. Този период, предшестван / прочети повече
Незабравимите: Обичан и мразен, но недостижим
Всред няколкото фигури на забележителни държавници във времето на третата българска държава, въпреки вече съвсем не късата ѝ история от близо век и половина, има само един безспорен държавник, който няма съперници в неувяхващата си популярност за добро и за лошо, както в национален, така и в европейски мащаб. При това той далеч не е / прочети повече
Вдъхновение: За кого бие камбаната
Човекът не е остров, вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както, ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък. Всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от / прочети повече
Бели разкази: Рог
Васил беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името ѝ. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Васил се бе престорил, че ѝ вярва, но плитките сиви ивички по раменете и върху кожата на главата, когато разгърнеше косите ѝ, / прочети повече
В балната зала: Мойте стихове са рожба на сърцето ми
Янаки Петров е роден на 28 февруари 1947 г. в село Голямо Буково, Бургаско, в миньорско семейство. Завършва техникум по морски и океански риболов (1967) и българска филология в Софийския държавен университет (1978). Работи като миньор, печатарски работник, библиотекар, редактор в изд. „Български художник“ (1978), сп. „Деца, изкуство, книги“ (1979), алманах „Море“. Член на Съюза / прочети повече
Беседа: Марко Ганчев: Добрата поезия е съдбовна и красива
Откога пишеш? Още от предучилищна възраст, когато не знаех да пиша, а само да чета. Имах усещането, че всичко стихотворно от детските книжки, което декламирах, покатерен върху покрива от каменни плочи на пещта, долепена до къщата ни в двора, съм го написал аз. Спомените ти от първите публикации? Смехотворни са. Първата / прочети повече
Самотни във времето: Сирак Скитник
Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов. Роден е в Сливен на 4 ноември 1883. Много ерудиран, той е с голям престиж сред интелектуалците до средата на XX век. Широко известен и уважаван като критик, живописец, график, илюстратор, декоратор, сценограф, драматург, постановчик, поет, публицист, общественик, радио-ръководител, и до днес специалисти в редица културни сфери / прочети повече
Любомъдрие: Френският хуманизъм
След залеза на структурализма, който в продължение на 20 години (1960 – 1980) бе водещо идейно-естетическо течение във Франция, а и в целия свят, някак от само себе си се наложи един по-традиционен и по-уравновесен естетически възглед1, наричан хуманизъм. Възприеха го мислители като Марсел Конш (роден през 1922 г.) ; Люк Фери (род. през 1951 / прочети повече