Вдъхновение
Любомъдрие: Автомобилистът Разколников
По данни на „Амнести Интернешънъл“ през последното десетилетие по света от автомобили са убити над един милион души. В потока на моторните превозни средства е разтворена престъпност. Разтворът е по-наситен, отколкото може да се предполага. Жестоката статистика навява мисълта, че бушува най-абсурдната война. Ражда се автомобилистът Разколников. Съществен дял от транспортната престъпност, следствие на / прочети повече
Любомъдрие: Френският хуманизъм през XVIII век
Осемнадесети век наричаме с право века на Просвещението. За него във Франция казват, че е дело на философи и писатели. Всички негови представители са мислители от висок ранг. Просвещението поставя на първо място човека. В този смисъл говорим за хуманизъм през тази епоха. Той се явява блестящо продължение на класическия ренесансов хуманизъм от XVI век. / прочети повече
Музика: Моите десет песни на Пол Макартни
Преди няколко години Пол Макартни, най-успешният и обичан музикант, издаде в два тома енциклопедия на своите текстове за песни, писани от 1956 г. досега: „На определена възраст някои хора, които са водили дневник на живота си, се връщат към спомените си чрез тях. Аз не разполагам с такива бележки, но това, което имам, са много / прочети повече
Незабравимите: Тодор Чипев – патриархът на българското книгоиздаване
Тодор Филипов Чипев е роден през 1867 г. в многодетното семейство на Рада Бенева и Филип Чипев (1840 – 1870) от Копривщица. Бащата търгува с овце и кози, но в онези смътни години се разорява и умира млад, когато Тодор е съвсем невръстен. Семейството изпада в голяма беднотия. Тодор помага на майка си, работи по / прочети повече
Незабравимите: Един само буден…
Той имаше една единствена цел на живота си – да възкреси България. Понеже нямаше никакви оръжия, избра най-силното – любовта си. Тя му беше и щит, и копие. Възторжен и влюбен в целта си като алхимик, той поиска да разруши делото на пет века в един човешки живот. Да превърне робите в бунтовници – това / прочети повече
Вдъхновение: Късна среща
Каква съдба след толкова години събра ни тоя шумен ресторант? Звънят нелепо чаши и чинии гнети, пропукан, ниския таван. Оркестърът гърми. И полилеят се клати застрашително над нас! Не мога аз щастливо да се смея и с другите да пея с весел глас… И ти, която някога обичах с такава нежност, болка и / прочети повече
Малкото е повече: И се търкулна сълза по лицето (памет за Иван Динков)
Колчем съм искал да разкажа за свое преживяване или пък за близък човек, толкова пъти са ме осенили мислите, принадлежащи на писателя Константин Константинов: „Споменът не е мъртвина. Той е другата действителност, в която присъстваме“. Добавям: Споменът е първичната връзка с човека, живата вода на нашата памет. Приятелят, за когото пиша, не е / прочети повече
В балната зала: Авторът на „Сине мой“
Стамен Стаменов Панчев е български поет и учител, загинал в Балканската война. Роден е на 1 декември 1879 година в Орхание. Бащата на Стамен Панчев е кмет на Орхание в периода 1898 – 1901 г.След като завършва основното си и прогимназиално образование, решава да завърши педагогическата гимназия в Кюстендил. Завършва гимназията с отличие и се връща / прочети повече
Самотни във времето: Памет за Григор Чешмеджиев
Григор Иванов Чешмеджиев е български писател, журналист, литературен критик, политик, общественик. Роден е на 4 март 1879 г. в град Пещера. Баща му е дребен търговец на дървен материал. Завършва първоначалното си образование в родния си град и мъжката гимназия „Александър Първи“ в Пловдив, където му е преподавател Димитър Благоев. Учителства в Пещера. Завършва право / прочети повече
Любомъдрие: Изгнаникът
Всъщност изгнаник бях и аз, авторът на тези редове, изгнаници бяха и много от героите на настоящата книга – писатели, политици, творци, исторически личности, обикновени хора, обединени от една горчива необикновеност: всички те бяха насилствено лишени от родина. И още нещо ги обединяваше, вече посмъртно: неразбирането и неблагодарността на потомците. Чрез изгнанието си и чрез / прочети повече