Вдъхновение
Като твори и пише, човек воюва (или защо да помним архитект Никола Николов)
Арх. Анета Василева, архитектурен критик и публицист, доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век. „…съвремието никому не прощава страха и неувереността в собствените сили. Твърдо отстоявам творческата си позиция, защото вярвам в нея, убеден съм, че е правилна. В края на краищата като твори / прочети повече
Поет със знакови стихотворения – Никола Иванов, литературен критик
„Вцепененото цвете Иван Цанев. Оживява чрез усмивката само.” Константин Павлов Иван Цанев и Борис Христов са двамата ни най-значими живи национални поети, защото са съвременни класици в българската лирика. След Далчев, Александър Геров и най-представителните поети от така нареченото априлско поколение, Иван Цанев несъмнено е един покъсен, следващ етап в традицията на нашата / прочети повече
Сънят* – Костадин Пампов
Костадин Пампов - преподавател по философия и история в ЕГ „Бертолт Брехт“, гр. Пазарджик По идея на Атанас Далчев Двамата поети често се разхождали по алеите на градския парк. Говорили си за много и различни неща. По-младият обикновено питал, а по-възрастният отговарял. Въпросите на единия и отговорите на другия били иносказателни. Веднъж / прочети повече
Коста Костов: Шепа пръст върху вас, които… (в памет на моя баща Васил Костов)
Блага Димитрова „Рано или късно всеки един преживява специалното си завръщане вкъщи. Видял си, че хората не са онова, което ти се е искало да бъдат. Разбрал си, че съдбата играе на руска рулетка не само с живота на другите, но и с твоя. И най-неочаквано пистолетът в играта не те е пощадил. Разбрал / прочети повече
Страница на майстора – 25 март: Две благи вести
Георги Чалдъков и приятели Д-р Георги Чалдъков, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com Tabula gratulatoria за една метафорична икона Метафората е най-щедрата човешка дарба. Хосе Ортега-и-Гасет 25 март – възвестяване, че след девет месеца ще се роди Исус Христос – Спасителят. На този ден през 1934 / прочети повече
Незабравимите – Тодор Каблешков: „Тоя човек ще бъда аз“
Симеон Янев, писател „Има едно средство да се освободи България не само с най-малко жертви, но и почти без жертви. То изисква да се намери един човек, който да се реши да пожертва себе си. Тоя човек ще бъда аз.” Тодор Каблешков, апостол на Копривщица: „Тоя човек ще бъда аз.” Тези / прочети повече
Музика – Из историята на джаза – 9: Раждането на бигбенда
Стоян Атанасов, професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски” Появата на големия джазов оркестър – на пръв поглед чисто количествено явление – е резултат на качествена еволюция, която наблюдаваме от началото на 20-те години на миналия век в редица големи градове на САЩ, но най-вече в Ню Йорк. Потърсим ли / прочети повече
Самотни във времето – Модерният хуманист Константин Константинов (1890 -1970)
Светлозар Игов – последният енциклопедичен мохикан на българската литература, литературен критик с размах на исполин от върховете на световния Парнас. „Самотни в нашето време“ – така нарича проф. П. Динеков редица български интелектуалци, останали извън светлината на прожектора, но осветили с присъствието си културната история. Трагичните въпроси за интелектуалеца и политиката, за писателя и / прочети повече
Бална зала – Бялото ловно поле на листа (поетесата Валентина Радинска)
Никола Иванов, литературен критик Валентина Радинска; снимка: slivensega.wordpress.com Валентина Радинска е от националните ни поетеси, които навлизат в българската лирика зрели, сякаш нямат детска и младежка възраст. Още в първата й стихосбирка „Към мен върви човек” (1977) пред нас застава лирическа героиня, мъдра и вдълбочена не според възрастта си. Откриваме не според / прочети повече
Костадин Пампов: Буда и Кастанеда*
Костадин Пампов, преподавател по философия и история в ЕГ „Бертолт Брехт”, гр. Пазарджик Изплашено врабче влетяло в пазвата на древноиндийския мъдрец Буда. Долетял сокол и поискал врабчето, за да го изяде. Мъдрецът отговорил, че ще запази живота на врабчето. Тогава соколът казал на Буда, че трябва да му даде нещо в / прочети повече
