Вдъхновение
Нова книга: Пътят на думите
Писането е самотно занятие. То е изповед, страст и вик. Пишещият знае, че природата е наказала човека, като му е дала способността да има спомени. Всеки пише по начин, подсказан от индивидуалния му творчески натюрел. „Несвършващо време“ е изповедна книга, автор на която е проф. Петър Стоянович. Тя е история за произход, достойна за / прочети повече
Самотни във времето: Страстта към личния интерес и политическата икономикa в търсене на своя предмет Адам Смит (1723 – 1790)
Дори тези, които никога не са чували за Адам Смит, вероятно са запознати с теорията, че пазарните сили действат като „невидима ръка“ и гарантират, че икономиката функционира ефективно и справедливо. Тази метафора често се използва, когато се описва правителственият или пазарният провал на една държава и се призовава за нов „баланс“ между силите – или / прочети повече
Самотни във времето: Памет за нещата от живота
Творческата анкета се определя като литературен способ за събиране на достоверни сведения за живота и творчеството на литературен деец от самия него в разговор или посредством анкетни въпросници. Литературният критик Никола Иванов ни поднася сътворена анкета в изискан стил с един от най-значимите български писатели – Георги Мишев. Критикът е бил наясно, че диалогът / прочети повече
Любомъдрие: На закона мамата
„Пороците и престъпленията на подани- ците далеч не са така заразителни, както на властниците.” Еразъм Ротердамски А в таксито ехтеше следната песничка: “И ловец съм, и рибар съм – на закона мамата ебал съм!”. Таксито беше българско – такси, в което не клиентът, а шофьорът решава дали да се пуши и какво да / прочети повече
Музика: Из историята на джаза – 35, Вокалният джаз
Корените на вокалния джаз са трудно доловими – така, както липсват документи за появата на новата музика, която от края на XIX век наричаме джаз. Първите вокални изпълнения на цветнокожите роби от южните плантации на САЩ са трудови и религиозни. Свързваме ги с условията на земеделския труд и с християнското богослужение при афроамериканците. Тук проповедникът / прочети повече
Незабравимите: Случаят „Радецки“
Историята и историците, както и съвременните анализатори, коментатори, експерти, критици и актуалните, тути кванти специалисти по политкоректност, вече втори век трупат все по-нарастващ дълг пред Ботев. Проучен и признат отдавна в публицистиката, която ни е оставил, световно признат с поезията си, преведена на всички големи езици и на неизброимо число от тъй наречените малки, той / прочети повече
Незабравимите: Страхопочитайте го
Какво простодушие и простащина има в старото училищно клише, че Ботев ни учи „да любим и мразим“ и затова трябвало да бъде обичан като велик син на българския народ! Ботев, който е казал също: „Ликуй, народе! Тъй овце блеят/и вървят с псета подир овчаря…“ и който след смъртта на най-големия син на България видя българската / прочети повече
Вдъхновение: Беше дъждовна нощта
Беше дъждовна нощта… Онази нощ беше дъждовна. Хлад нахлуваше в стаите, пукаха тихо стените… Само теб и дъжда – нищо друго не помня. Като свещичка в шепите нося това през дните… Колко вода изтече, колко рани не заздравяха, колко мълчания и тишини гнездо в душата ми свиха… Колко любов и смърт – всичко ли / прочети повече
Малкото е повече: Откровения
Памет за Иван Динков (26.08.1932 – 23.01.2005) По рафтовете на домашната ми библиотека намигат с благодарност майстори на словото, които останаха непознати и непрочетени от средностатистическия български читател, а за мен са вдъхновяващи открития. Между тези големи майстори е Иван Динков. Поезията му е ефирна, без патетика, вкопана в човека и неговата тъжна душа. / прочети повече