Вдъхновение
Беседа: Поезията е вдовицата на живота
Не крия. Таях в себе си носталгичния порив да бъда с Иван Динков. Казвам носталгичен, защото той и неколцина още са поетите на моята младост. Те, но най-вече той и Константин Павлов ми разкриха поетичните хоризонти, направиха ме чрез стиховете си, вярвам, малко повече човек. С Динков съм. Както обикновено е вглъбен. Отдалечил / прочети повече
Зограф: Адолф Бронфен – светлописецът на Търново и търновци
„Едни други хората се снимат, така доказват, че реално ги е имало…“ The Kinks, People take pictures…, 1968 „Старостоличани“ – така нарича съгражданите си Иван Вителов, кметът на Търново, който поздравява в своята реч Фердинанд, дошъл да обяви Независимостта на България през септември 1908 година. А без някогашните фотографи всеки, даже и / прочети повече
Самотни във времето: Памет за Бизанти
Паметта – това истинско чудо на безсмъртието, не ни позволява да забравим хора и събития. Преди време долетя вестта за смъртта на либийския адвокат Осман Бизанти – единият от защитниците на българските медицински сестри по СПИН процеса. И до днес пазя жива паметта си за него. Бизанти беше дълбок и чувствителен, в непрекъснат диалог / прочети повече
Любомъдрие: Автомобилистът Разколников
По данни на „Амнести Интернешънъл“ през последното десетилетие по света от автомобили са убити над един милион души. В потока на моторните превозни средства е разтворена престъпност. Разтворът е по-наситен, отколкото може да се предполага. Жестоката статистика навява мисълта, че бушува най-абсурдната война. Ражда се автомобилистът Разколников. Съществен дял от транспортната престъпност, следствие на / прочети повече
Любомъдрие: Френският хуманизъм през XVIII век
Осемнадесети век наричаме с право века на Просвещението. За него във Франция казват, че е дело на философи и писатели. Всички негови представители са мислители от висок ранг. Просвещението поставя на първо място човека. В този смисъл говорим за хуманизъм през тази епоха. Той се явява блестящо продължение на класическия ренесансов хуманизъм от XVI век. / прочети повече
Музика: Моите десет песни на Пол Макартни
Преди няколко години Пол Макартни, най-успешният и обичан музикант, издаде в два тома енциклопедия на своите текстове за песни, писани от 1956 г. досега: „На определена възраст някои хора, които са водили дневник на живота си, се връщат към спомените си чрез тях. Аз не разполагам с такива бележки, но това, което имам, са много / прочети повече
Незабравимите: Тодор Чипев – патриархът на българското книгоиздаване
Тодор Филипов Чипев е роден през 1867 г. в многодетното семейство на Рада Бенева и Филип Чипев (1840 – 1870) от Копривщица. Бащата търгува с овце и кози, но в онези смътни години се разорява и умира млад, когато Тодор е съвсем невръстен. Семейството изпада в голяма беднотия. Тодор помага на майка си, работи по / прочети повече
Незабравимите: Един само буден…
Той имаше една единствена цел на живота си – да възкреси България. Понеже нямаше никакви оръжия, избра най-силното – любовта си. Тя му беше и щит, и копие. Възторжен и влюбен в целта си като алхимик, той поиска да разруши делото на пет века в един човешки живот. Да превърне робите в бунтовници – това / прочети повече
Вдъхновение: Късна среща
Каква съдба след толкова години събра ни тоя шумен ресторант? Звънят нелепо чаши и чинии гнети, пропукан, ниския таван. Оркестърът гърми. И полилеят се клати застрашително над нас! Не мога аз щастливо да се смея и с другите да пея с весел глас… И ти, която някога обичах с такава нежност, болка и / прочети повече
Малкото е повече: И се търкулна сълза по лицето (памет за Иван Динков)
Колчем съм искал да разкажа за свое преживяване или пък за близък човек, толкова пъти са ме осенили мислите, принадлежащи на писателя Константин Константинов: „Споменът не е мъртвина. Той е другата действителност, в която присъстваме“. Добавям: Споменът е първичната връзка с човека, живата вода на нашата памет. Приятелят, за когото пиша, не е / прочети повече