Вдъхновение
Любомъдрие: На закона мамата
„Пороците и престъпленията на подани- ците далеч не са така заразителни, както на властниците.” Еразъм Ротердамски А в таксито ехтеше следната песничка: “И ловец съм, и рибар съм – на закона мамата ебал съм!”. Таксито беше българско – такси, в което не клиентът, а шофьорът решава дали да се пуши и какво да / прочети повече
Музика: Из историята на джаза – 35, Вокалният джаз
Корените на вокалния джаз са трудно доловими – така, както липсват документи за появата на новата музика, която от края на XIX век наричаме джаз. Първите вокални изпълнения на цветнокожите роби от южните плантации на САЩ са трудови и религиозни. Свързваме ги с условията на земеделския труд и с християнското богослужение при афроамериканците. Тук проповедникът / прочети повече
Незабравимите: Случаят „Радецки“
Историята и историците, както и съвременните анализатори, коментатори, експерти, критици и актуалните, тути кванти специалисти по политкоректност, вече втори век трупат все по-нарастващ дълг пред Ботев. Проучен и признат отдавна в публицистиката, която ни е оставил, световно признат с поезията си, преведена на всички големи езици и на неизброимо число от тъй наречените малки, той / прочети повече
Незабравимите: Страхопочитайте го
Какво простодушие и простащина има в старото училищно клише, че Ботев ни учи „да любим и мразим“ и затова трябвало да бъде обичан като велик син на българския народ! Ботев, който е казал също: „Ликуй, народе! Тъй овце блеят/и вървят с псета подир овчаря…“ и който след смъртта на най-големия син на България видя българската / прочети повече
Вдъхновение: Беше дъждовна нощта
Беше дъждовна нощта… Онази нощ беше дъждовна. Хлад нахлуваше в стаите, пукаха тихо стените… Само теб и дъжда – нищо друго не помня. Като свещичка в шепите нося това през дните… Колко вода изтече, колко рани не заздравяха, колко мълчания и тишини гнездо в душата ми свиха… Колко любов и смърт – всичко ли / прочети повече
Малкото е повече: Откровения
Памет за Иван Динков (26.08.1932 – 23.01.2005) По рафтовете на домашната ми библиотека намигат с благодарност майстори на словото, които останаха непознати и непрочетени от средностатистическия български читател, а за мен са вдъхновяващи открития. Между тези големи майстори е Иван Динков. Поезията му е ефирна, без патетика, вкопана в човека и неговата тъжна душа. / прочети повече
В балната зала: Книга с фундаментално значение
Памет за Светлозар Игов Отиде си от земния живот един от фундаменталните български литературни критици и историци проф. Светлозар Игов. Безспорно името на проф. Светлозар Игов се нарежда сред най-крупните, солидни и престижни имена в българската литературна наука от Нешо Бончев и д-р Кръстьо Кръстев до наши дни. Той е последният енциклопедист от българските литератори. / прочети повече
Фотография
Снимка: Росен Калпачки / прочети повече
Любомъдрие: На живот и смърт
„Родина, в която господства неразумността, става чужбина“. Йоханес Бехер, „Защита на поезията“ Имах един безценен приятел в Торонто – и все още го имам. Да ми даде Бог да го имам още дълги, дълги години. Той е ветеран, изгнаник от първото поколение политемигранти. Избягал беше по един невероятно авантюристичен начин нейде към края на / прочети повече