Вдъхновение
Самотни във времето: Сирак Скитник
Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов. Роден е в Сливен на 4 ноември 1883. Много ерудиран, той е с голям престиж сред интелектуалците до средата на XX век. Широко известен и уважаван като критик, живописец, график, илюстратор, декоратор, сценограф, драматург, постановчик, поет, публицист, общественик, радио-ръководител, и до днес специалисти в редица културни сфери / прочети повече
Любомъдрие: Френският хуманизъм
След залеза на структурализма, който в продължение на 20 години (1960 – 1980) бе водещо идейно-естетическо течение във Франция, а и в целия свят, някак от само себе си се наложи един по-традиционен и по-уравновесен естетически възглед1, наричан хуманизъм. Възприеха го мислители като Марсел Конш (роден през 1922 г.) ; Люк Фери (род. през 1951 / прочети повече
Предисловие: Демокрацията не е за щастливи роби
Пак ще гоним демони и ще събираме разпилени пръчки за здрав сноп. Спас Господов от „Истинската история на Спас Господов“ на Антон Баев казва: „Когато Господ раздавал късметите на народите, за българите останала пръчката. Кубрат я превърнал в цял сноп, а после синовете му разпилели снопа. Архетипът на снопа не е изоставил въображението на българина. / прочети повече
Вдъхновение: Мълчание
– Тате, ще следвам философия. Искам да стана философ! – Синко, избери си друга професия. С тази ще трябва да оправдаваш грешките на другите – отвръщаше баща ми. –Системата е такава. Не станах философ. Избрах друга професия. Системата се смени. И нови грешки. А философите мълчат. И поетите мълчат. Интелигенцията също мълчи. / прочети повече
Малкото е повече: Триумф на несправедливостта и във футбола
Нека имам мъже до себе си, които са тлъсти, с прегладени глави и сънливи. Касий има мършав и гладен поглед; той мисли твърде много: такива хора са опасни. Цезар в „Юлий Цезар“, Акт I, Сцена 2 на Уилям Шекспир В „Книга за българския народ“, пубикувана в 1897 г., Стоян Михайловски е написал: / прочети повече
Бели разкази: Като вълк
Температурата отново се покачи. Той не можеше да вдигне глава, но когато я видя, се усмихна. Усмивката потъна в брадата му. Някога червеникавите косъмчета се бяха обезцветили, погледът му беше потънал някъде навътре – тя знаеше кога погледът му изчезва. Не се е обръснал, за да не видя хлътналите бузи, помисли Ели. Погледът му / прочети повече
В балната зала: Да видя невидени досега неща
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството. Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации / прочети повече
Беседа: Керана Ангелова: Радостта от писането е голямата и единствено важната награда за писателя
Керана Ангелова е родена в странджанското село Бродилово. От 1971 г. живее в Бургас. Има педагогическо образование, от 1979 г. работи в различни бургаски училища, най-дълго – в СОУ „Петко Росен“. Работила е като журналист и програмен ръководител. Автор е на стихосбирките: „Лято” (1982); „Подземна река” (1988); „По-беззащитни глухарчета” (2000); „Катокала, името на пеперудата”, / прочети повече
Зограф: Изкуство, което вдъхновява
Да притежаваш привилегията да се докоснеш до сътвореното от Александър Димитров, а заедно с това – да споделиш видяното, това вече е израз на висша привилегия, на безценен нематериален подарък. Изложбата, организирана от престижната галерия „Сигна“ и озаглавена „Къде отиват мечтите“, ни убеждава, че чрез многостранния си талант Александър Димитров е овладял пластичния език, / прочети повече