Третото око
Копнеж за свобода (Чипровското въстание от 1688 г. и съдбата на неговите водачи) част II
Готовността на населението в днешните северозападни български земи за въстание не представлявала достатъчно основание за незабавно надигане срещу османската власт. Обикновено, когато се разглежда османската история през XVII в., се набляга на началото на упадъка на империята, първи признак за който е разгромът на османския флот в битката при Лепанто от 1571 г. Действително, настъпилата / прочети повече
Копнеж за свобода (предпоставки и причини за Чипровското въстание от 1688 г.) част I
От най-дълбока древност до днес хората винаги са обичали празненствата и различните чествания по най-разнообразни поводи. Независимо дали празнуват пролетното равноденствие, началото на лятото или празника на някой бог (богиня), всички с нестихващ ентусиазъм се включвали в празнуването. Честванията, от своя страна, обикновено се свързват с различни исторически събития, отразени дълбоко в паметта на народите. / прочети повече
В името на Бога, вярата и отечеството (Архиепископ Петър Парчевич – католическият мисионер на свободата). Част II.
Австрийският владетел Фердинанд III, който е и император на Свещената римска империя на германските народи, първоначално се отнесъл въздържано към предложенията на Парчевич поради редица конюнктурни съображения, свързани с обстановката в Европа скоро след края на 30-годишната война (1618 1648). Същевременно към мисията на Парчевич проявяват сериозен интерес испанският посланик във Виена граф де Ломеарес, / прочети повече
В името на Бога, вярата и отечеството. (Архиепископ Петър Парчевич – католическият мисионер на свободата) част I
Малцина са нашите сънародници, които са чували името на архиепископ Петър Парчевич. Като изключим общността на историците и на българските католици, за огромната част от българите името му е известно само като наименование на улица (в София, Пловдив, Ст. Загора и други градове), училища (в Пловдив, Раковски и Чипровци), квартал в гр. Раковски и др. / прочети повече
Тракийската морска култура и таласократия (част II – Тракийската таласократия)
Темата за „морските народи“ е изключително интересна и занимателна. Тя обаче е обект на много исторически и лингвистични спекулации, в които се твърди, че те са предимно с тракийски произход. За съжаление, наличните сведения за тях са твърде оскъдни, за да можем да правим категорични съждения за етническата им принадлежност. По-важното е, че техните действия / прочети повече
Тракийската морска култура и таласократия (част I – Тракийската таласократия)
Преди стотина години френският елинист (гръколог) Пиер Валц пише следното по повод Източния въпрос: „най-характерната черта на всеки от големите етапи на Източния въпрос е тази, че почти винаги има сблъсък на една континентална цивилизация, опитваща се да пробие към морето, с една таласократия, която се опитва да завладее всички важни морски постове и да / прочети повече
Модерната старомодност на консерватизма
(Част IV – Учредителното събрание, конституцията и първостроителите) Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. рязко слага край на всички идеи и проекти от последното десетилетие на нашето Възраждане, независимо дали дуалистични или други, за постигане на свободата по мирен път. Пророчески се оказват предвижданията на Св. Миларов, д-р Ст. Чомаков и други, / прочети повече
Непоносимата празнота на ментето
…Този мрак, този смях, тези хрипове странни, тези тълпи от тапири , ревящи, този вой на сганта, те крещят от дъната на спящите вълчи капани, те прииждат, долитат, връхлитат към нас, и с прехапан език бият лудите глухи камбани: тряссс, трясс, тряс! Румен Леонидов („Пълнолуние”) Да положим някакво начало на пътеводител в мъглявината на / прочети повече
Модерната старомодност на консерватизма. (Част III – Консерватизмът през нашето Възраждане)
Александър Иванчев Историк, учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин–Кирил Философ” Стопанският и обществен напредък на българския народ през Възраждането неминуемо се съчетал и с политическото му съзряване. Натрупаният опит от просветно-културното движение твърдо наложил две жизненоважни цели пред обществото ни – постигането на духовна самостоятелност, а след това и / прочети повече
Модерната старомодност на консерватизма (Част I – Консервативната доктрина)
Александър Иванчев, учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин–Кирил Философ” Тази изключително сложна и мащабна тема е тежко предизвикателство за всеки изследовател, а краткото ѝ представяне е крайно неблагодарна дейност, понеже общият обзор на един мирогледен начин на мислене не може да предложи задълбочено познание за него. Още повече, през / прочети повече