Смисъл на броя

fig 1 sonya

Влияние на замърсения въздух върху респираторните алергични болести

Соня Генова   Кореспонденция: Соня Генова, дм, Доцент в Клиника по Токсикология – УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, e-mail: sonya.genova@pirogov.bg     Основен фактор от околната среда, свързан с неблагоприятни здравни резултати и най-вече с респираторните болести, е замърсеният въздух. Глобалната урбанизация, увеличеното потребление на енергия, редица нови технологии не само водят до замърсяване на атмосферния въздух, но / прочети повече

izp sykr

Въздухът за нашите деца

Рада Маркова   Доц. д-р Рада Маркова, д.м, МЦ „Първа Детска Консултативна Клиника“ – София, Медицински Университет – Плевен     Нашите деца са нашето бъдеще. От съществено значение за развитието на нацията са програмите за превенция на хронични и социалнозначими болести в детска възраст. В този смисъл проблемът с въздушното замърсяване е особено актуален / прочети повече

fig 1

Замърсяване на въздуха и сърдечносъдови болести

Десислава Сомлева, Елена Кинова, Борис Костурков, Асен Гудев   Клиника по Кардиология, УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“, гр. София   Кореспонденция: Д-р Десислава Сомлева, УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“, Клиника по кардиология, ул. Бяло море 8, гр. София, 1527; e-mail: desisomleva@abv.bg       Замърсяването на околната среда е една от водещите причини за преждевременна смърт в / прочети повече

inhal

Има ли връзка замърсяването на въздуха с мозъчния инсулт?

Мария Чолакова, Иван Стайков   д-р Мария Чолакова, проф. д-р Иван Стайков, д.м. – Клиника по неврология и медицина на съня, Аджибадем Сити Клиник, МБАЛ Токуда   Кореспонденция: Ivan Staikov, MD, PhD Professor of Neurology, Head of Neurology and Sleep Medicine Clinic, Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, 51B „Nikola Vaptzarov“ Blvd., 1407 Sofia, Bulgaria; ivanstaikov@hotmail.com; / прочети повече

sykr

Замърсяването на въздуха като рисков фактор за захарен диабет

Ангел М. Джамбов, Катедра „Хигиена и екомедицина“, Факултет по обществено здраве, Медицински университет – Пловдив   Кореспонденция: Ас. д-р Ангел М. Джамбов, дм, Катедра „Хигиена и екомедицина“, Факултет по обществено здраве, Медицински университет – Пловдив, Бул. „Васил Априлов“ 15-А, 4002 Пловдив, e-mail: angelleloti@gmail.com     Механизми, свързващи замърсяването на въздуха и диабета   Захарният диабет / прочети повече

edno

Посланици на каузата

Което не те убива, те прави по-силен.   Това е мъдрост, устояла на времето и успокоително повтаряна като заклинание при всяка индивидуална или колективна опасност. Ултимативната цел на всеки един от нас е задължително да остане жив (в разумен период от време), защото животът, казват, е нещо, преизпълнено с различни възможности.   Сред шайката „тихи / прочети повече

sykr koro

Кога ще „олекне” тежката астма

Коста Костов – началник на Клиника по белодробни болести, Военномедицинска академия, София, бул. „Георги Софийски“ № 3   Златотърсачите копаят много, а намират малко. Хераклит     Тежката бронхиална астма (ТБА) е астма, която изисква медикация Стъпка 4-5 по GINA (GINA 2018 update), за да не стане „неконтролирана“ или астма, която остава неконтролирана въпреки това / прочети повече

фиг 1 pat

Понятие за тежка астма

През последните три десетилетия се постигна значителен напредък в лечението на бронхиалната астма (БА) на базата на разпознаваемата хетерогенност и таргетно лечение при внимателна оценка на пациентската характеристика на болестта. Най-значително е постижението, свързано с бурното развитие на лекарствените продукти, които инхибират тип 2 възпаление при тежка бронхиална астма (ТБА).   Въпреки че делът на / прочети повече

syk p l 2

Тежка астма – какво се крие зад нея?

Пламен Титоренков   Пламен Титоренков, д.м., Клиника по белодробни болести, ВМА   Кореспонденция: д-р Пламен Титоренков, Клиника по белодробни болести, Военномедицинска академия – София, ул. „Георги Софийски“ 3, 1606 София, e-mail: pl_tito74@abv.bg     Бронхиалната астма (БА) е често срещана болест, засягаща около 300 млн. души по света1. Съгласно последната редакция от 2018 г. на / прочети повече

fig 2 al l

Орални кортикостероиди при тежка астма

Александър Лилов   Д-р Александър Лилов, СБАЛПФЗ, София Област     Малко след откриването на структурата на надбъбречните стероидни хормони, Hench et al. започват лечение с кортизон на артрит през 1949 г. Ефектът е бил забележителен и работата им печели Нобеловата награда през следващата година. Също така е започнала серия от опити с кортикостероиди (КС) / прочети повече