Брой № 2 (80) / април 2025
Нови медикаменти в пулмологията
Малкото е повече: 106 години от рождението на Големия принц на българската поезия Александър Геров
Когато за пръв път го видях сред пустинята на нашия живот, аз бях детето, а той – възрастният. Стоеше в мрака на стълбището пред вратата ни на третия етаж на улица „Чумерна“ 12, и ме гледаше втренчено. „Тук ли е баща ти? “ – попита. Нещо в излъчването му ме стресна, почти уплаши. Бързо се / прочети повече
Бели разкази: Клиничните пътеки на престъпността
Палнах собственоръчно на шефа пурата (да се не окаже некоя самоделка), подадох му я внимателно, па му налях у кристалната чаша узо (да му се не нервира стомахът) и докладвах на уше: Кръстник, дойдоха. Навън са, при басейна. Шефът беше Кръстник на всички ни. Още навремето построи църква, спонсор ѝ стана. И нали / прочети повече
Беседа: Бойко Ламбовски: Добрата поезия има душа, тя те грабва
От кога пишеш? От ученик, бил съм някъде шестнайсет-седемнайсетгодишен. Оттогава сериозно, инак като дете съм правел опити за подражателни стихчета и съчинения. Спомените ти от първите публикации? Спомням си, беше в сп. „Родна реч“. Подготвих цикъл от три стихотворения, сигурно съм бил на шестнайсет-седемнайсет, отнесох ги в списанието, тогава редактор му / прочети повече
Зограф: Никога не съм и мечтал за това, което имам
Коста Костов разговаря с актьора Мариан Вълев – Мъро Мариян Вълев е роден на 11 април 1969 във Варна. Завършил е гимназия във Варна и ВИТИЗ – актьорско майсторство за драматичен театър. Откъде тръгна? Как откри страстта си към изкуството, театъра, киното…? Кое те вдъхнови в желанието ти да бъдеш актьор? Надали / прочети повече
Любомъдрие: Съдбата на филоософа или философията като съдба (памет за Асен Игнатов)
Едва ли аз съм най-подходящият автор на настоящия текст. И ако го пиша, правя го, защото по стечение на куп обстоятелства, които би било пошло да разисквам публично, няма кой друг да го стори вместо мен. А не съм особено подходящ като автор, преди всичко защото с Асен Игнатов ме свързва едно почти полувековно приятелство, / прочети повече
Незабравимите: „Тоя човек ще бъда аз“
Има едно средство да се освободи България не само с най-малко жертви, но може би почти без жертви. То изисква да се намери един човек, който да се реши да пожертва себе си. Тоя човек ще бъде аз. Тези думи принадлежат на Каблешков, апостола на Копривщица, човекът, който заповяда първата пушка на Априлското / прочети повече
Третото око: Израел и Палестина – гордиевият възел на Близкия изток (Част I) Кои са евреите и палестинците
В историята на човечеството се срещат множество процеси и явления, които предизвикват човешкото въображение и интелект, но рядко някои от тях наподобяват по своята сложност и дълготрайност израело-арабския конфликт, на който сме свидетели и до днес. Този сблъсък продължава вече повече от век и най-вероятно няма скоро да намери своето трайно решение. За него / прочети повече
Лечебница: Nerandomilast постига първичната крайна цел в клиничното проучване FIBRONEER™-ILD Фаза III при прогресивна белодробна фиброза (ПБФ)
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат. / прочети повечеЛечебница: Nerandomilast постига първичната крайна цел в клиничното проучване FIBRONEER™-IPF
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат. / прочети повечеЛюбознание: Извънбелодробни прояви на инфекцията с Mycoplasma pneumoniae
История. Терминът „микоплазма“ има гръцки произход (mykes = гъбичка и plasma = образуван). Първата микоплазма, днес под името M. mycoides subsp. mycoides, е доказана като причинител на плевропневмония у говедата (1898). Dienes и Edsall (1937) изолират от абсцес на бартолиновата жлеза у жена, сега известната M.hominis1,2. M. pneumoniae (МР) е доказана от Eaton et al. (1944) в / прочети повече