Брой № 3 (61) / юни 2021
Функционално изследване на дишането
В балната зала: Роден от светлината, завърнал се в светлината
Във „Въведение в поезията“ Иван Здравков споделя трепетното чувство, обзело го при прочита на началото на Поезията – безсмъртната Омирова „Илиада“. Тя го привлича неудържимо, потриса го и става негов еталон, чрез великата творба той проглежда за Поезията. Това върховно изживяване е неизличимо и творбата остава за него завинаги образец за Поезия. А Иван Здравков / прочети повече
Малкото е повече: Свинтила означава светлина. Памет за Владимир Свинтила.
Владимир Георгиев Николов с псевдоним „Свинтила”* (29.04.1926 – 13.01.1998) е интелектуалец от втората половина на миналия век, превеждал на седем езика (италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език) и владеещ още няколко, енциклопедист, родолюбец с възрожденско потекло и дух, ренесансов човек, посветил творчеството си на българската култура, народознание и народопсихология. Макар / прочети повече
Беседа – Петър Алипиев: Добрата поезия потъва в живота
Петър Алипиев е роден на 14 март 1930 година в село Босилковци, Русенско. Работи като литературен редактор в Радио София и Държавно издателство „Георги Бакалов“, Варна. В последните години от живота си е на свободна литературна практика, включваща както издаването на собствено творчество, така и множество преводи на автори от световната поезия: Йосиф Уткин, А. / прочети повече
Зограф: Доктор зад обектива
Интуитивно винаги сме усещали, но пандемията показа по драматично конкретен начин, че лекарската професия е всекидневен героизъм, който подобно на този по време на война може да ти струва и живота. Професия, която се упражнява на територията на страданието и ако спасените от теб пациенти я напускат, ти не можеш – оставаш там за следващите… / прочети повече
Самотни във времето: Йордан Стратиев
Йордан Стефанов Стратиев е български поет и преводач, роден е на 21.03.1898 г. в град Асеновград. Завършва гимназия в София и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1921). Владее френски, румънски, сръбски и руски език. От 1923 г. до малко след промените на 9 септември 1944 година работи в Министерството на външните работи – дипломат / прочети повече
Любомъдрие: Интелектуалците в Четвъртата индустриална революция
Катя Михайлова е доцент по социология на комуникациите към катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Възпитаник е на Факултета по журналистика и масови комуникации, СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация по журналистика през 2006. Преподава социология в УНСС, комуникации в УНИБИТ и методология на научното изследване в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на / прочети повече
Незабравимите: БОГАТАШЪТ – ПРАВЕДНИК
Въпреки че от десетилетия колекционирам имена на личности, останали в сянката на историята или изпепелени в блясъка на известните, допреди няколко месеца не бях нито чел, нито чул нещо за Александър Георгиев с прозвище Коджакафалията. Интригува ме случайно името му в статия в интернет и твърдението, че това е най-големият сред дарителите в следвъзрожденското време / прочети повече
Тракийската морска култура и таласократия (част II – Тракийската таласократия)
Темата за „морските народи“ е изключително интересна и занимателна. Тя обаче е обект на много исторически и лингвистични спекулации, в които се твърди, че те са предимно с тракийски произход. За съжаление, наличните сведения за тях са твърде оскъдни, за да можем да правим категорични съждения за етническата им принадлежност. По-важното е, че техните действия / прочети повече
Предизвикателствата към амбулаторнaта кардиологична практика в ерата Covid-19
Резюме Severe Acute Respiratory Syndrome Coronavirus-2 (SARS-CoV-2), за пръв път докладван от учените в Ухан, Китай в края на месец декември 2019 година, с много бързи темпове се превърна в пандемичен процес. Болестта се отличава с тежко протичане, мултиорганно засягане и висока смъртност. Регистрирани са над 3.3 милиона смъртни случая до м. май 2021 г. / прочети повече
Практически подход при Ковид-19 в градска университетска болница в САЩ
Пандемията COVID-19 подлага здравните системи по света на безпрецедентен в скорошната история натиск. Въпреки намаляване на смъртността при тежко болните и рекордно бързата разработка на ваксини, специфично ефективно лечение липсва. От самото начало на пандемията държави, здравни системи и болници разработват собствени планове и протоколи за лечение. В този текст споделяме опита на Университетската болница / прочети повече