Букви на 1158 години

Алфред Коржибски (1897–1950) е полски философ, роден и учил във Варшава, живял, работил и умрял в Лейквил, Къ­нектикът, САЩ – той е основоположник на философия на познанието (семантика): „Човешкото познание е ограниче­но от структурата на мозъка и структурата на езика“. И от краткостта на живота.

Веднъж по време на лекция Алфред Коржибски извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия, и им казал, че иска да хапне малко. Взел си бисквита, предло­жил на студентите и някои от тях също хапнали бискви­ти. След това Коржибски махнал хартията и всички виде­ли, че на кутията пише Dog Cookies (Бисквити за кучета). Студентите били шокирани – тези, които яли бисквити, отишли да повърнат. „Току-що ви демонстрирах, че хо­рата ядат не само храна, но и думи. И често вкусът на думите е по-силен от вкуса на храната“ – казал Коржибски.

Ето Думата! (Ecce Logos!) – перифраза на Ето Човекът! (Ecce Homo!) в евангелието от Иоан 19:5. „В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово…“ – са първи­те думи, изписани с български букви от св. Кирил – Кон­стантин Философ – през 855 г.“ Възхитително! Въпреки че някои от нас забравят да се възхищават, ние вече 1158 (хиляда сто петдесет и осем) години изписваме мисли и чувства с българската азбука, първоначално наричана „гла­голица“, след това, на името на св. Климент и св. Наум – „климентица“ и „наумица“, днес популярна в света като Cyrillic alphabet (кирилица). С нея в „История славянобългарска“ св. Паисий Хилендарски на­писа: „Любомъдри читателю, да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите“; Иван Вазов – „Аз съм българче“; Пейо Яворов – „Две хубави очи“; Христо Фотев – „Бях на самия връх на мойта младост“; доцент д-р Коста Костов – „Писането дори върху ети­кет за саздърма трябва да бъде отговорно и честно. Няма грозни думи! Има грозен контекст, породен от безсмисле­но подреждане на думите“.

Подреждане на думи, които се мразят, обругават, ненавиждат, иронизират, аро­ганстват, политизират. Забравили послания, където за първи път се срещат Слънцето, Науката и Душите:

Напред! Науката е слънце, което във душите грей! – химн на всички български училища, написан от Стоян Михайлов­ски на 15 април 1882 г. в Русе.

Защо, така изписани и изпявани, тези свещени думи обаче започнаха да напускат душите ни, е тема за разми­съл. И тревога. Вече често заменяме български с чужди думи – разпространение стана дистрибуция, убиец – килър, запалянковци – фенове, педерасти – гейове, водачи – лидери, Весела Коледа – Merry Christmas… Знаем Бакхус и Дионисий, не познаваме Руевит – славянския Бог на плодородието и виното. Без да стигаме до лингвистичната ксенофобия на академик Александър Теодоров-Балан, покрай интелектуал­ците забравихме, че има вещи люде – тези, които правят нещата с вещина, сръчност, умение. В Яв – явния, види­мия свят на Световното дърво на славяните – е време да укротим комплексите си за малоценност и да не ругаем по-вещите от нас.

А неразумни и юроди – българи! – пропагандират, че св. св. Ки­рил и Методий, Левски, Ботев и турското робство са митология, а не реалност. Наричат „мит“ приносите на цар Симеон Велики. И на св. Паисий Хилендарски, кой­то завършва „История славянобългарска“ преди 251 годи­ни, през 1762 г. в Зографския манастир – 22 години преди Имануел Кант да напише „Що е Просвещение?“ на 30 сеп­тември 1784 г. в Кьонигсберг, Прусия. А световноизвест­ният лингвист Майкъл Еверсън е поставил икона на св. св. Кирил и Методий на централно място в хола на къ­щата си в Дъблин. И Кина Къдрева е написала статията „За азбуката – или големият български ход“: „Изложението ми има за цел да възбуди друг подход и да открие нови гледни точки към изследването на българската азбука и делото на св. св. Кирил и Методий, както и да бъде осъз­ната изключителността на създаването и качествата на българската азбука – културен акт, дал ключ за Ренесанса и развитието на съвременна Европа и на първия изблик на тоя Ренесанс – Златният век на България“.

Кирилицата следователно е българският код в мемома (културния геном) на Европа.

Къде е знанието, което изгубихме в информацията?

Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?

Т.С. Елиът (1888–1965)

Къде е моралът, който изгубваме в комерсиализацията и конкуренцията? Сега аз ще пиша за знаещото и морално­то училище и университет.

Да се стремиш да бъдеш превъзходен (гръцки – arеte) включва образование и добродетели, полезни за човека и обществото – будителите ни са я пренесли в педагогиката (гръцки – paideia). Те – от цар Симеон Велики до днес – са нашите учители, педагозите, „тези, които водят децата“ (гръцки, paidos – дете, ago – водя; в древна Гърция слугата води детето на училище). В корените на гръцките думи paidagogos и paideia и на английската education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш това, което го има“, да разкриеш способностите на ученика, където ducere означава „да водя“. За разлика от политиците – нито „слуги“ на народа, нито водачи на нацията. Защото никой от тях не спазва non ducor, duco (не ме водят, аз водя). Тях ги водят – на гръцки politagogos (политагог) означава „този, който води политика“ в парламента, министерствата, президентството. Съ­щият този политик, който не е „изпълнил своите палати с книги“ – защото, ако има палати, няма книги; ако има книги, няма палати.­

„Внимавай тук добре, любомъдри читателю“: учители­те са водачи на нацията.

Преди няколко години в Лисабон Европейският съюз (EC) предложи стратегията „триъгълник на знанието“ (на­ука, образование и иновации), която ще осигури икономиче­ски растеж на Европа.

През декември 2006 г. в Брюксел Европейската комисия одобри програмата lifelong learning program (обучение през це­ лия живот). Тя е за седем години (2007–2013) и е базирана на програмите „Сократ“ (за средното образование), „Леонардо да Винчи“ (за професионалното обучение) и „Еразъм“ (за ви­сшето образование). Една от новостите е, че и организации извън сферата на образованието могат да кандидатстват за обучение на студенти – целта е подобряване на връзките работодател–университет.

В Бон германският министър на образованието и нау­ката каза, че „седмата рамкова програма (FP7) отваря нова глава в европейската изследователска и иновационна поли­тика“. За 2007–2013 г. тази програма има бюджет от 54,4 млрд. евро за научни проекти и повишаване мобилността на учените. В тях трябва да израства ново поколение уче­ни, правещи знания и иновации, а не звания и репродукции.

През 1999 г. в Болоня министрите на образованието подписват декларация, с която започва т. нар. болонски процес в университетското и колежанското образование. Той прокламира модела на трибологията (гръцки, tribo – плъзгане; трибология – наука за взаимодействията). На университетско равнище това означава взаимодействие на образованието и науката. Тогава студентите ще могат да почувстват, че the world looks so different after learning science, както казва Ричард Файнман – нобелист за физика, 1965 г.

Триъгълник на знанието, обучение през целия живот, седма рамкова програма и модел на трибологията, но заб­равихме „който учи, той ще сполучи“ – целувката* на лю­бознанието.

„Уви! Всичко е погълнала у нас партизанщината, парти­ята и партийните сдружения във всяка област, дори и в литературата, дори и в науките“ – пише за „организираната посредственост“ проф. Александър Балабанов във вестник „Мир“, 6 август 1928 г. – 85 години оттогава и никакво ре­програмиране на политическия и социален пейзаж.

А ние се гордеем, че сме българи. Но искаме да живеем в Лисабон, Брюксел, Бон и Болоня. Ще се върнем, когато за политик на годината бъде избран министър на образованието и науката.

______________

* Англ., KISS – Keep It Short and Simple (направи го кратко и просто).