Би Би – Кралят на блуса

Брой № 3 (31) / юни 2015, Имуномодулатори, профилактика и антиоксиданти

In memoriam 

 

От усложнения, причинени от тежък диабет, през май почина Би Би Кинг (1925-2015) с рожденото име Райли Би Кинг. Забележителното изпълнение на Beale Street Blues му създава прякора Beale Street Blues Boy, по-късно съкратено на Blues Boy и още веднаж съкратено на познатото до днес B.B. Той бе един от тримата крале на блус китарата, заедно с Албърт Кинг и Фреди Кинг. Необикновено дългата му кариера започва от памукова плантация край Мисисипи, където е роден, за да стигне до националните отличия „Медал за изкуствата“ и „Медал за свободата“, връчени му от двамата президенти на САЩ Джордж Буш. А признанията на музикалната гилдия са многократно повече. Като се започне от неизброимия списък с награди „Грами“, мине се през „Американската зала на блус славата (1980) и „Американската зала на рок енд рола“ (1987), за да се стигне до подредената от списание „Ролинг стоун“ стотица на най-известните китаристи (2011), в която Би Би Кинг е поставен непосредствено след Джими Хендрикс, Ерик Клептън, Джими Пейдж, Кийт Ричард и Джеф Бек. Осем години по-рано същото издание му присъжда трето място след безспорния №1 Джими Хендрикс и Пит Таусенд от групата The Who. Всъщност всички изброени китаристи, както и много други, са повлияни в една или друга степен от индивидуалния стил на Би Би Кинг и създадената от него техника при свирене на електрическа китара. Тя се оформя през 50-те години на миналия век, когато Би Би Кинг се превръща в значима фигура за развитието на ритъм енд блуса, наричан днес R & B. Предвид неговото влошаващо се здраве, новият ХXI век предлага на Би Би Кинг допълнителни предизвикателства. Като голям артист той ги посреща на сцената. През 2006 г. прави „за сбогом“ европейско турне, започнало от Лондон и Цюрих, за да мине през фестивала в Монтрьо, където свири в зала „Игор Стравински“. А на последвалия джем сешън с него свири цяло съзвездие от блус, рок и джаз китаристи. Но се оказва, че „за сбогом“ още е рано. През 2007 г. той участва във втория Crossroads Guitar Festival на Ерик Клептън. След това (2010) го откриваме на фестивал в Рабат, Мароко; в британския Glastoubury Fest (2011); в Ливан (2012); в Белия дом, където заедно с президента Барак Обама пеят Sweet Home Chicago. Постепенно житейският и артистичен кръг започва да се затваря и през 2013 г. Би Би Кинг свири в New Orleans Jazz Festival, а през 2014 г. го приема прочутият Housе of Blues в Чикаго. Ню Орлийнс и Чикаго – двете люлки на блуса, в които от най-ранна възраст е залюлян и Би Би Кинг.

Мир на праха му.

 

 

Рисунка: д-р Петър Чипев 


 

Един коментар към “Би Би – Кралят на блуса”

Отговори
  1. капка казва:

    Вечна му памет! Ще се помни с музиката си! Пък си е поживял! 1000 години! Дай Боже всекиму!

Вашият коментар