Да бъдем във Венеция в ранната пролет – преди активния туристически сезон – се оказва не лоша идея. Сравнително лесно намираме квартира – решили сме този път да сме по-близо до бита на местните, да откриваме града с преживявания на собствен гръб, а не водени от бързащ екскурзовод, пък и така се установяваме в самото сърце на стария град и всички интересни и забележителни места, които искаме да видим, са наблизо.
Надя, хазяйката, ни посреща на Пиацале Рома (автогарата), където се събираме стари приятелки, пристигнали по различни пътища – от летище Тревизо, от летище Марко Поло или с влак на близката гара Санта Лучия – за тази седмица на спомени и нови преживявания. Ориентирът за срещата – новият мост Калатрава – първоначално не ни говори нищо, но успяваме с помощта на „чичко Гугъл“ да разберем че това е мостът на Конституцията, както е отбелязан на картите. Мостът е проект на испанския архитект Сантяго Калатрава и след доста перипетии е открит за ползване през 2008 г. Това е четвъртият мост през канале Гранде и свързва най-пряко Пиацале Рома (автогарата) с железопътната гара на града Санта Лучия.
Още по пътя към квартирата разпитваме за важните ориентири, макар да сме въоръжени с карти и пътеводители. Опитът на местния човек, хазяйката, ни спасява и от протегнатите към нашите багажи ръце, докато ние се двоумим това израз на учтивост ли е или вид местен бизнес. По-късно научаваме, че за помощ в носенето на куфара тук исканото възнаграждение понякога стига 30 евро. Затова в следващите дни въобще не се учудваме на щъкащите във всички посоки туристи, дърпащи куфарите на колелца. Разстоянията на острова не изглеждат особено големи, (с площ 5,17 кв. км Венеция е третият по големина от над 100-те острова, разположени във Венецианската лагуна) но тесните улици и многобройните мостчета, по които често има стъпала, са все пак препятствия за куфарите.
Мостът Guglie – един от многото във Венеция, който е препятствие за мъкнещите куфари туристи.
Разбира се, предварително сме се информирали, че градският транспорт тук е воден – вапорето, лодки, които се движат по каналите, но ни трябва малко стаж с тях докато свикнем с посоките им на движение, със спирките и пресмятането, че от Пиацале Рома до площад Сан Марко можеш да стигнеш пеша за по-малко от половин час, но ако искаш, може и с лодка – за повечко време. Все пак пробваме и този начин на придвижване една сутрин, когато искаме да стигнем рано на пазара до моста Риалто, за да се насладим на разнообразието от местни плодове и зеленчуци, месо и риба. Всъщност доста от сергиите за плодове и зеленчуци освен местните продукти предлагат и гледките на подредените, пристигнали от цял свят чужди на местния климат и сезон стоки, така както вече свикнахме да ги виждаме и в София, а и в цяла България. За наша изненада ранният курс на лодката се оказа доста натоварен, явно местните хора отиваха на работа с градския транспорт на Венеция. По-късно ще „открием”, че доста неща като зареждането на магазините и дори погребенията стават с помощта на лодките.
Вапорето – основният транспорта във Венеция, на една и съща спирка можете да се качите в различни посоки, но ако сбъркате, може просто да обиколите по по-дългия маршрут и пак да стигнете там, за където сте тръгнали.
Освен с информация за близките до квартирата магазини от големи вериги за хранителни стоки (само те работят в неделя, когато пристигаме, а и в часовете на „сиеста” (от 13 до 16 ч., която местните търговци стриктно спазват, всъщност на италиански следобедната почивка в най-горещите часове на деня се нарича riposo), Надя ни снабдява и с прогноза за времето през следващите 7 дни. Слънчево през първите два дни, а след това облачно и с превалявания – това определя програмата ни – през първите два дни ще се возим с корабчета по Канале Гранде и до съседните острови, а на музеите и църквите ще се посветим през облачните дни – все пак искаме да видим максимално от многобройните забележителности на тази известна туристическа дестинация.
Слънцето е с нас, когато се отправяме към Мурано – островът на прочутото венецианско стъкло. Витрина след витрина ни предлагат огромно разнообразие от изделия от стъкло. Технологията е запазена в повече от 100 фабрики и работилници на острова, макар забраната от времето на Венецианската република стъкларите да напускат пределите на републиката, за да се запази тайната на занаята, отдавна да е нарушена. На няколко места можете да видите на живо и как се правят тези оригинални стъклени произведения, които ще ви очароват с изяществото си и ще ви накарат да откриете осезателната разликата с евтините китайски стъклени сувенири, които заливат туристическите магазинчета във Венеция.
Венецианското стъкло е превзело и уличните пространства на остров Мурано
Остров Бурано се откроява с боядисаните си къщи – за разлика от Венеция, където климатът сериозно се отразява на фасадите, всяка представляваща своеобразна архитектурна забележителност. След дантелите откриваме и наклонената кула-камбанария на църквата до централния площад, която не е единствената не съвсем отвесна кула във Венеция, макар и не толкова забележителна като тази в Пиза.
На остров Бурано фасадите на къщите са свежо боядисани
На остров Торчело според пътеводителя живеят едва 11 човека, а доста по-многобройните туристи, които слизат от вапоретото, са впечатлени от древния храм, претърпял различни преобразявания от времето на Византийската империя до днес.
Слънцето вече залязва, когато се отправяме към остров Лидо – островът с плажовете и хубавите хотели, който е застроен не отдавна, ако правим сравнение с Венеция. „Крайпътните камъни” изпъкват върху спокойната вода, осветени от ниското слънце, и очертават морските улици. Едва 11% от площта на Венецианската лагуна са дълбока вода, 8% е сушата, а останалите 81% са тинести наноси и солени блата. По-късно, когато хващаме последното вапорето към Венеция (разписанието на градския транспорт приключва около 21 ч.), светлините на тези „улични стълбове” ни показват, че заобикаляме целия остров, който ни изглежда странно тъмен и безлюден откъм водата, за да влезем в канала най-близо до квартирата ни.
На остров Лидо няма история
„Километричните камъни“ по „морските улици“ във Венецианската лагуна са ориентир за оставане в 11-те % дълбока вода
На следващия ден слънцето е съюзник на туристическата слава на Венеция и ни помага да видим забележителните фасади на историческите сгради откъм Канале Гранде. Опитваме се да направим и интересни снимки, изправяйки се на носа на вапоретото, но капитанът, на чиято видимост пречим, ни подканва с настоятелно чукане по стъклото да седнем. Откъм водата мостът Риалто изпъква в цялата си красота, която не забелязахме, минавайки пеша по него, заради многобройните магазинчета и гъсто движещите се пришълци в града. Туристите са многобройни и на площад Сан Марко, оглеждат всяка сграда наоколо, която разказва забележителната история на Венецианската република и перипетиите в развитието на града след нейния залез. Някои по традиция хранят гълъбите, други изчакват стария и младия пастир да ударят камбаната над часовника или се качват на камбанарията, за да видят площада от високо. Опашката от желаещи да влязат в катедралата Сан Марко е с променлива дължина, но в това време на годината все още не налага дълго чакане. Вътре между мозайките и статуите редът се губи и всеки намира своя ритъм да се наслади на мозайките и статуите, макар новоприиждащите туристи да го притискат да се движи по-бързо.
Всяко палацо по Канале Гранде има своя история и забележителна фасада.
Часовникът на площад Сан Марко отброява всеки час
По съвета на Надя отиваме до отсрещния остров Сан Джорджо Маджоре (след известно лутане откриваме от кой точно пристан на Сан Марко тръгват корабчетата, които прекосяват и се качваме на камбанарията на едноименната църква, откъдето пред погледа ни се открива не само целият площад Сан Марко, но и цяла Венеция – гледката си заслужава и вярвам на опита на местните хора, че е по-всеобхватна, отколкото от камбанарията на Сан Марко.
Площад Сан Марко и цяла Венеция се обхващат с един поглед от камбанарията на Сан Джорджо Маджоре
През следващите дни наистина е облачно и превалява и това е удобно време, за да влезем в двореца на дожите, в многобройните църкви, да прекосим острова по различни улички (водени от стрелките в посока Сан Марко или Пиацале Рома), да се отклоним от оживеното движение, за да надникнем и на не толкова посещавани места, като еврейския квартал, църквата, в която е ходел Тинторето, недалеч от къщата, в която е живял, или да се насладим на изкуството в Дорсодуро. Минаваме и по моста на въздишките, който няма нищо общо с романтиката на Венеция. Не знам дали от възрастта или от времето, но романтичната ми представа за Венеция (породена може би от филмите и книгите) не намери подкрепа в туристическата блъсканица, сергиите с еднообразни сувенири, китайско производство, и настойчивото предлагане на гондоли. Но имаше хора, които все пак се наслаждаваха на пътуване с тези характерни за Венеция лодки, макар да не чух пеещи гондолиери. За младите градът явно си остава романтична дестинация, по чиито мостове заключват обещания за вечна любов.
Обещания за вечна любов са заключени по мостовете на Венеция
Лошото време във Венеция си има и своите предимства. Успяхме да видим фасадите без обичайното висящо пране. Открихме и хубавото наливно италианско вино в близкото магазинче. Доволни сме все пак, че не преживяхме наводнение, макар оставените в готовност високи пътеки, по които става придвижването, когато водата придойде, да напомнят, че това не е необичайно за града. И се насладихме в пълна степен на свободата да пътуваш, определяйки сам маршрута и разписанието си, с приятната приятелска компания.
Разхождайки се из Венеция трудно ще видите градини, но венецианците не са се отказали от тях – просто са скрити във вътрешните дворове или са на… покрива
Споделил: Галина Синкова