Беседа: Човекът на изкуството е винаги недоволен. 80 години Руси Чанев

Брой № 4 (82) / септември 2025, Рационална употреба на антибиотици в пулмологията

Откъде тръгнахте? Как открихте актьора в себе си?

 

Роден съм в Бургас. Там винаги е имало добър театър, но в моето детство беше страхотен. Беше разтурен, но остави неизлечими следи у мен, защото негови актьори ръководеха детските драматичните състави, в които участвах.

 

 

 

 

Какво имахте да казвате чрез театъра? Мислите ли, че актьорската професия дава повече свобода за духовна изява?

 

Да.

 

 

Кой е Руси Чанев – ироничен поглед върху интелектуалната непълноценност на заобикалящия свят или самоирония?

 

Ех, ако можех да разбера въпроса…

 

 

Мислите ли, че театърът трябва да бъде многопластов интелектуален спектакъл с многообразни послания или предпочитате по-директните послания.

 

Всякак става, стига да е талантливо направено.

 

 

Най-близките Ви хора по дух?

 

Семейството и приятелите.

 

 

До каква степен сте повлиян от естетиката на вашите учители и кои са те?

 

Естетиката на моите учители в театъра (Боян Дановски и неговите последователи) бе инспирирана от германския реформатор Бертолт Брехт, и предполагаше, че изкуството, подобно на науката, може да промени света. И тъй като това е трудна работа, човекът на изкуството е винаги недоволен и не спира да бачка.

 

Любимите Ви актьор и режисьор?

 

Винаги съм харесвал най-много да гледам как изпълняват ролите си Наум Шопов и Ицхак Финци, постановките на Крикор Азарян и Александър Морфов. Били са ми и приятели.

 

 

Вие сте широко скроен човек. Как живеете със себе си и с този изтънчен усет към ставащото около Вас?

 

Притеснявам се или се радвам.

 

 

Какво мислите за духовното опустошение и срива в образованието и културата в България?

 

Понастоящем харесвам министър Красимир Вълчев и неговия екип, които ги е грижа и полагат впечатляващи ме усилия да модернизират и „хуманизират“  нещата.

 

 

Какво е Вашето мнение за образователната система в България? Мислите ли, че тя е в основата на опростачването на нацията?

 

Не.

 

 

Какво мислите за манталитета на българина? Кое харесвате и кое не?

 

Според мен, половината от нещата, които правим ние, българите, са за харесване, половината са под всякаква критика или не ги правим.

 

 

Какво бихте премахнали в България, за да оцелеем физически и духовно?

 

Песимизма.

 

 

Мислите ли, че актьорът трябва да носи висок интелектуален заряд или доброто превъплъщение е спонтанен изблик на духа, а не на интелекта?

 

Актьорите са изпълнители и интерпретатори. Ако не са глупави, е добре, ако са чувствителни, е още по-добре.

 

 

Кое е най-голямото Ви творческо вдъхновение?

 

Чуждото постижение.

 

 

Срещал сте толкова интересни личности. Назовете едно име, което светът приема с недоверие и двузначно, а личността зад това име е предизвикала истинското Ви възхищение.

 

Младен Младенов – основно е сценограф, в допълнение режисьор и писател, работили сме в съавторство. Наричан е двузначно Младен Анти-Младенов от недоверчивия свят.

 

 

Как изграждате ролите си – след дълга работа и прецизно заучаване на текста или предпочитате да импровизирате върху него?

 

Първото.

 

Коя е мерната единица за актьорски талант? Някой беше определил мярка за театрален талант „един Наум“ (почит към Наум Шопов). Коя е Вашата мярка и кой е един Наум днес?

 

Единица Наум е прекрасно. Надявам се да съм заредил някоя глътка Наум, след като той (на млади години, преди да родят деца с Невена),  ми казваше „сине“.

 

 

Мнозина Ви сочат като най-големият български актьор днес, мнение, което напълно споделям. Как се отнасяте към подобно признание и към славата въобще?

 

Посмали, Манго.

 

 

Артистите сте част от интелектуалното общество по определението на Макс Вебер. Необходимо ли е актьорите да бъдат социални личности и политически ангажирани, или трябва да стоят над ежедневието?

 

Да си част от интелектуалното общество не значи да си политически ангажиран, но е симпатично, когато артист драска по вратите на политическите кариеристки.

 

 

Кое остава най-важно –време ли е за автобиография?

 

Така ми казват. Но дали е нужно?

 

 

Кои творби, творци са Ви впечатлили най-много?

 

20 век. Български:  Валери Петров (като цяло). Чужди:  Джеймс Джойс (с „Одисей“) и Ярослав Хашек (с „Швейк“).

 

Какъв е жанрът на съвременния български житейски спектакъл – драма, комедия или трагикомедия?

 

Той май не е още на сцената, а е нещо като една дълга подготвителна репетиция, която все отлага по технически причини премиерата за следващия сезон, и жанрът не ще да се прояви.

 

 

Какъв е днешният средностатистически българин?

 

Доколкото знам, живее по-дълго от всякога.

 

 

Назовете един съвременен (жив) българин, който е ярък пример за чест, достойнство и/или вдъхновение.Кой българин бихте направил свой духовен и житейски водач?

 

Иван Костов.

 

 

Като човек с „ляво сърце”, какво мислите за Исус?

 

Симпатичен ми е.

 

 

България преди десети ноември и сега – в коя искате да живеят внуците Ви?

 

В сегашната.

 

 

Кое връща назад България?

 

Това, че обича да тъпче  на място.

 

 

Има ли държава, на която бихте желали да прилича България?

 

За един артист е интересно, ако държавите не си приличат една на друга, и някак не си пречат в това.

 

 

Какво четете, пишете и гледате в последно време?

 

По нова роля. Архивни материали. Адаптирах и издадох „Под игото“ за българчета, живеещи по чужбина.

 

 

Каква музика слушате?

 

Каквато ми каже моят приятел Вальо Ганев.

 

 

С кого бихте изпушил последната си цигара?

 

Защо не с Вас като със специалист?

 

 

Кое все още не сте успели да кажете за себе си?

 

Имам договор за автобиографична книга.

 

 

Ако трябва да кажете едно изречение на българина, какво ще е то? 

 

Дишай дълбоко.


 

Вашият коментар