
Откъде тръгнахте? Как открихте актьора в себе си?
Роден съм в Бургас. Там винаги е имало добър театър, но в моето детство беше страхотен. Беше разтурен, но остави неизлечими следи у мен, защото негови актьори ръководеха детските драматичните състави, в които участвах.
Какво имахте да казвате чрез театъра? Мислите ли, че актьорската професия дава повече свобода за духовна изява?
Да.
Кой е Руси Чанев – ироничен поглед върху интелектуалната непълноценност на заобикалящия свят или самоирония?
Ех, ако можех да разбера въпроса…
Мислите ли, че театърът трябва да бъде многопластов интелектуален спектакъл с многообразни послания или предпочитате по-директните послания.
Всякак става, стига да е талантливо направено.
Най-близките Ви хора по дух?
Семейството и приятелите.
До каква степен сте повлиян от естетиката на вашите учители и кои са те?
Естетиката на моите учители в театъра (Боян Дановски и неговите последователи) бе инспирирана от германския реформатор Бертолт Брехт, и предполагаше, че изкуството, подобно на науката, може да промени света. И тъй като това е трудна работа, човекът на изкуството е винаги недоволен и не спира да бачка.
Любимите Ви актьор и режисьор?
Винаги съм харесвал най-много да гледам как изпълняват ролите си Наум Шопов и Ицхак Финци, постановките на Крикор Азарян и Александър Морфов. Били са ми и приятели.
Вие сте широко скроен човек. Как живеете със себе си и с този изтънчен усет към ставащото около Вас?
Притеснявам се или се радвам.
Какво мислите за духовното опустошение и срива в образованието и културата в България?
Понастоящем харесвам министър Красимир Вълчев и неговия екип, които ги е грижа и полагат впечатляващи ме усилия да модернизират и „хуманизират“ нещата.
Какво е Вашето мнение за образователната система в България? Мислите ли, че тя е в основата на опростачването на нацията?
Не.
Какво мислите за манталитета на българина? Кое харесвате и кое не?
Според мен, половината от нещата, които правим ние, българите, са за харесване, половината са под всякаква критика или не ги правим.
Какво бихте премахнали в България, за да оцелеем физически и духовно?
Песимизма.
Мислите ли, че актьорът трябва да носи висок интелектуален заряд или доброто превъплъщение е спонтанен изблик на духа, а не на интелекта?
Актьорите са изпълнители и интерпретатори. Ако не са глупави, е добре, ако са чувствителни, е още по-добре.
Кое е най-голямото Ви творческо вдъхновение?
Чуждото постижение.
Срещал сте толкова интересни личности. Назовете едно име, което светът приема с недоверие и двузначно, а личността зад това име е предизвикала истинското Ви възхищение.
Младен Младенов – основно е сценограф, в допълнение режисьор и писател, работили сме в съавторство. Наричан е двузначно Младен Анти-Младенов от недоверчивия свят.
Как изграждате ролите си – след дълга работа и прецизно заучаване на текста или предпочитате да импровизирате върху него?
Първото.
Коя е мерната единица за актьорски талант? Някой беше определил мярка за театрален талант „един Наум“ (почит към Наум Шопов). Коя е Вашата мярка и кой е един Наум днес?
Единица Наум е прекрасно. Надявам се да съм заредил някоя глътка Наум, след като той (на млади години, преди да родят деца с Невена), ми казваше „сине“.
Мнозина Ви сочат като най-големият български актьор днес, мнение, което напълно споделям. Как се отнасяте към подобно признание и към славата въобще?
Посмали, Манго.
Артистите сте част от интелектуалното общество по определението на Макс Вебер. Необходимо ли е актьорите да бъдат социални личности и политически ангажирани, или трябва да стоят над ежедневието?
Да си част от интелектуалното общество не значи да си политически ангажиран, но е симпатично, когато артист драска по вратите на политическите кариеристки.
Кое остава най-важно –време ли е за автобиография?
Така ми казват. Но дали е нужно?
Кои творби, творци са Ви впечатлили най-много?
20 век. Български: Валери Петров (като цяло). Чужди: Джеймс Джойс (с „Одисей“) и Ярослав Хашек (с „Швейк“).
Какъв е жанрът на съвременния български житейски спектакъл – драма, комедия или трагикомедия?
Той май не е още на сцената, а е нещо като една дълга подготвителна репетиция, която все отлага по технически причини премиерата за следващия сезон, и жанрът не ще да се прояви.
Какъв е днешният средностатистически българин?
Доколкото знам, живее по-дълго от всякога.
Назовете един съвременен (жив) българин, който е ярък пример за чест, достойнство и/или вдъхновение.Кой българин бихте направил свой духовен и житейски водач?
Иван Костов.
Като човек с „ляво сърце”, какво мислите за Исус?
Симпатичен ми е.
България преди десети ноември и сега – в коя искате да живеят внуците Ви?
В сегашната.
Кое връща назад България?
Това, че обича да тъпче на място.
Има ли държава, на която бихте желали да прилича България?
За един артист е интересно, ако държавите не си приличат една на друга, и някак не си пречат в това.
Какво четете, пишете и гледате в последно време?
По нова роля. Архивни материали. Адаптирах и издадох „Под игото“ за българчета, живеещи по чужбина.
Каква музика слушате?
Каквато ми каже моят приятел Вальо Ганев.
С кого бихте изпушил последната си цигара?
Защо не с Вас като със специалист?
Кое все още не сте успели да кажете за себе си?
Имам договор за автобиографична книга.
Ако трябва да кажете едно изречение на българина, какво ще е то?
Дишай дълбоко.



