Любомир Калудов е роден на 23 май 1953 г. в гр. Шумен. По професия е лекар – хирург. Работи и живее в Бургас. Специализирал е пластична хирургия в Чехия.
Първата му книга със стихове „Римувани фотоъгли“ излиза през 1999 г. в издателско ателие „Аб“, София. Носител е на наградата „Хеликон“ 2000 г., Бургас, а изданието е представено на панаира на книгата в Лос Анджелис, САЩ. Следват „Склад за стари чувства“ (стихотворения, 2005 г.), „Скъпи тъпчо“ (хумористични разкази, 2009 г.), „Големите и малките реки. Истории от едно изчезнало село“ (разкази, 2020 г.), „От змей злато“ (разкази, 2023 г.).
Носител е на наградата на читателите в конкурса „Очи за себе си 2004“, Варна, награда за поезия в конкурса „Думи в цветове“, 2004 г., Пазарджик, награда на журито в конкурса „Очи за себе си 2005“, Варна, „Пегас“ за сборника с разкази „Големите и малките реки“, 2020, Бургас.
Снимка: https://fakel.bg
През един труден следобед, в кръчмата, неоправдано наречена „Духът на тигъра“, бях останал насаме с бирата си. Новият барман умело беше напълнил халбата, в която пяната явно доминираше над останалото съдържание. Преди да успея лично да изразя възхищение от умението му, на съседната маса седна жена в неопределена възраст и значителни килограми. Пред себе си тя тикаше бебешка количка. Не можеше да се определи дали това е младееща се баба или майка, родила в разцвета на 40-те си години. Масивната фигура се забелязваше отдалече и доминираше над останалите ѝ качества, както пяната в моята халба.
Докато барманът- виртуоз приготви, а бавната сервитьорка донесе до масата ѝ голям джин с тоник и лед, мина известно време. Откъм количката се чу плач – в началото мек и дискретен, после яростен и гръмогласен. Това не наруши равновесието на бабата-майка. Тя постави четири бучки лед в джина, добави нужното количество тоник и осем капки лимонов сок, точно по Хемингуей. И точно тогава се поставих на мястото на ревящото в количката. Следващите думи, изречения и мисли се появиха докато се разтопи ледът в джина.
Кой знае защо всички мислят, че човекът, наречен „бебе“ нищо не разбира и не чувства. Всъщност бебетата водят доста труден живот, но никога не разказват за това.
Веднага, щом се появи на света, човекът трябва да се разреве. Ако не желае да изпълни този свой дълг, му бъркат в носа и устата с разни тръбички, провесват го с главата надолу и го шляпат по дупето. Когато най-накрая постигнат своето и бебето се разреве, му опъват краката и го измерват със сантиметър. После го мятат върху кантар, за да видят колко е живото му тегло. Така започва всичко – с рев и тегло. И какво може да се очаква от такъв живот?
Първото наакване е срамен епизод в бебешката биография. За негово учудване всички се радват, пляскат с ръце и обсъждат – дали е като крем-супа или като маслинки. Цветът също е важен – жълт или кафяв. Следващите подобни епизоди не са толкова весели за околните. Ауу, как смърди! Точно сега ли, като си пия кафето! Виж го, ако е зелено, да тръгваме към болницата! Там ще го оправят!
С това ежедневно омацване възрастните се оправят лесно. Майката му намазва дупето със специален крем против подсичане, опакова го в памперс с висока степен на абсорбция и го оставя да си реве на воля. Така му се развива гласа. Същото прави и бабата, само добавя вълнени терлички.
Бебето трябва да редува дълбок и спокоен сън с весел смях. Всяко друго състояние означава, че детето е болно! Но нали затова са лекарите, наречени „детски педиатри“! Те да му решават проблемите!
Смехът на човека в количката се възбужда от неясни подвиквания: „ляля-ляля“ или „бъля-бъля“. Това се изговаря с тънък писклив глас и се комбинира с подхвърляне нагоре.
Представете си, че сте между 14 и 16 години и подпийналият ви баща ви хвърля към тавана с риск да не може да ви улови на връщане… Или някоя мустаката леля ви събуди от сън и с тежкия си дъх на стар зъбен корен ви запее в лицето: „ончи – бончи, кисело бонбончи, риба-щука, махай се оттука!“… Дали ще се усмихнете? А защо детето в пелени трябва да изпадне в неудържим смях? Е, има и такива случаи, някои бебета го правят от учтивост.
В промеждутъците от сладък сън и веселба, трябва да се яде. С удоволствие и апетит. В запазени стари книги е описано, че това става като се доближи главата на детето до една от двете гръдни жлези на майката (в писанията наречени „цици“, „бозки“ или „цонки“…). Там бебето свършва, каквото е необходимо. С това невъзвратимо се увреждат тези екстериорни органи, те увисват като ушите на кокер-шпаньол, което една съвременна майка не може да си позволи. Следват операции, повдигане, силикон пред или зад мускула, ядове и големи сметки на ненаситните пластични хирурзи.
Кърменето е отживелица. Има стотици видове по-съвършени храни – адаптирани, обезмаслени, безглутенови, антиалергични, пълнозърнести, синтетични с провитамини, с мляко от био крави, млека за бебета-вегани и пр. Приложението им е изключително лесно. Има дозиращо устройство и написана върху опаковката формула, по която се изчислява необходимото количество на килограм тегло. Спомнете си, че вече имате определено живото тегло на бебето. Прахообразната смес се изсипва в дестилирана вода. Ако нямате собствен дестилатор, такава вода се продава в магазините за авточасти – за акумулатори. Направената смес има неприятна миризма, но бебето ще свикне. Айде стига ревове и гевезелъци! Естествено, подразбира се, че трябва да имате апарат за затопляне до предварително зададена температура и термофорно шише, в което да се съхранява т.нар. „храна“. Ако бебето не иска да яде тази балансирана и темперирана смес, това си е негов проблем! Да стои гладно и да реве!
Бебето често присъства на спор за приликата си с някого: „Отрязал е главата на баща си!“ Тук, в пристъп на гузна съвест, то се свива под пелените. Нормална човешка реакция. Ако си отрязал нечия глава, ще се хвалиш ли или ще си мълчиш?
„На другата си баба прилича! По ушите!“ Е, как може тези малки розови ушички да са бабешки? Няма обяснение…
„Виж, виж му устните! Същи като на майка му!“ Бебето поглежда към подсилените със силикон устни на майка си и надава рев…
Има точно определено разписание кога детето трябва да започне да гука. Това е признак на добро интелектуално развитие. Тези звуци са присъщи на гълъбите, на математиците и АйТи специалистите. Очакват го житейски успехи! Не гука ли – в болница на антибиотици и урбазон! Ще загука не, ами може и да зачурулика!
След кратко време бебето трябва да каже първа дума. Правилната дума е „ма-ма“. Думата „ба-ба“ не е желателна, а „та-та“ води до сдържан гняв у околните.
Бебешкият период у човека е с различна продължителност. При момиченцата – докато си сложат изкуствени мигли и си направят първата татуировка. При момченцата трае цял живот. Затова и мъжете винаги са измъчени – от майки, жени и тъщи.
Тези мисли ми се въртяха из главата в кръчмата, лекомислено наречена „Духът на тигъра“, докато преодолея пяната в халбата си и стигна до бирата. През това време от количката спря да се разнася плач, а бабата-майка си поръча втори джин с тоник.