От името на Центъра за защита правата в здравеопазването се проведе конкурс за есе сред студенти по медицина на името на Александър Дърводелски. Тема на есето:
„Свободата да лекуваш и правото да се лекуваш“.
Класираните на първите 5 места получиха парични награди.
Есетата бяха оценени по система от 1 до 10, като класираните на първите 5 места освен приз за участие, получиха и парична награда в размер на 1000 лева. Главният редактор на INSPIRO проф. Коста Костов беше член на журито на конкурса и в този брой представя две от отличените с награда есета.
Официалната церемония по награждаването се състоя на 4 юни (неделя) в една от залите на БТА.
Ето и окончателното класиране на конкурса:
1. Стоян Додников – студент 3-ти курс
2. Яна Гугалова
3. Стиляна Аврамова
4. Николай Шукеров – студент 2-ри курс
5. Синтия Христова
Проф. Коста Костов отличи и двама от участниците, получили от него най-високата оценка „10“:
1. Стоян Додников
2. Лора Маркова
Докато не започне да диша
Стоян Додников
студент по медицина – 3-ти курс
Медицински факултет, Медицински университет – София.
Ако започнеш да дишаш…
Само ако започнеш да дишаш…
Ще те изпиша от болницата.
Твоите мама и татко те чакат отвън.
Ще завършиш училище, после университет…
Ще срещнеш твоето момче, ще се влюбиш…
Ще се ожените и ще бъдеш в бяла рокля…
Само започни да дишаш…
Само оздравей…
И кой знае, може да бъда свидетел на твоята сватба…
Това е повтарял проф. Кескин на своя новороден пациент с езофагеална атрезия. През 1980 г. д-р Кескин бил млад специализант и след операцията за свързване на хранопровода със стомаха на бебето, то трябвало да се постави под изкуствена вентилация, но понеже нямало подходяща респираторна машина, обдишванията трябвало да се направят механично.
40 пъти в минута!
В продължение на 10 часа!
Натиск след натиск!
Молитви, сълзи, отчаяние, надежда, умора, страх…
Един млад лекар и едно новородено бебе, борещи се за всяка глътка въздух.
И в един момент, на последни сили на лекаря, бебето вдишало самo. Оцеляло. Оздравяло. Пораснало. Влюбило се…
И след години д-р Кескин наистина бил свидетел на сватбата ѝ.
Това е една от многото красиви истории, показващи отдадеността, която всеки лекар трябва да проявява при превенцията, лечението и опазването на човешкия живот.
Свободата като всяко друго чувство или състояние е субективно и изцяло зависи от разбиранията и вярванията на индивида. Въпреки пъстрата палитра от отговори, които ще получим на въпроса „Какво за теб е свободата?“, можем да обобщим, че без значение каква форма и израз ѝ дават хората, тя е фундаментална част от пълноценния и здрав човешки живот и стремежът към нея е основна движеща сила. Свободата предопределя щастието. А щастието предопределя свободата. Едно и също нещо, на което ние, хората, сме дали две имена. Тъй както словото и Бога. За лекарите свободата идва, когато чрез нашите знания и опит можем да освободим човек от неговите страдания и болести. Като съумеем да го насочим към правилната посока и му покажем правилен път, по който да излекува тялото, ума и душата си, защото здравето се обуславя от благополучието на трите. Ние имаме свободата да избираме от многобройните подходи и методи на лечения, а пациентът има право да реши дали да ни се довери или сам да намери пътя към здравето си. Именно той е този, който може да се излекува с помощта на лекарите или въпреки тях. Защо въпреки тях ли? Защото знанията ни не са безгранични, не можем всичко и не всичко разбираме. А човешката мисъл е безкрайна и някъде отвъд познанията и разбиранията ни се крият решенията на всичките проблеми и болести.
Не знам как е в другите страни, затова не мога да сравня българското здравеопазване с тяхното. Не искам да изпадам в краен нихилизъм, като типичен таксиджия, обвинявайки системата, че за нищо не става. Вярно е, че нашето здравеопазване има доста трески за дялане. Има нужда от сериозни промени и реформи, от много качествени медицински специалисти и от много хора, на които им пука. Има доста неуредици, недомислици, груби законови нарушения от страна на болници и лекари, злоупотреба със здравната каса, неправомерна търговия с медикаменти, неравномерно разпределение на материалния, финансовия и човешкия ресурс в отделните области на България, монополизъм на фармацевтични компании, хегемония на частни болници, занемаряване на държавните лечебни заведения, лоша подготовка на студенти и некачествено преподаване…
Има и още много неща, които компрометират здравеопазването в България…
Но докато има учители по биология и химия, които запалват искрата на любознанието към природните науки у своите ученици, докато има асистенти в университетите, които да разкриват красотата на медицинските науки на своите студенти, докато има професори, които да предават знанията си със същите хъс и желание, с които са ги усвоявали, докато има лекари, за които здравето на пациентите е на първо място, докато има герои като д-р Стефан Черкезов, който спасява над 50 души от горящ автобус с цената на живота си и завинаги остава на 26, като вдъхновение и пример що е лекарско призвание, докато има отдадени лекари като д-р Кескин, който в продължение на 10 часа се бори за живота на своя малък пациент, ще има и още, и още, и още…
Докато българското здравеопазване не започне да диша.
Докато не оздравее. А с него и хората, които ще бъдат здрави и свободни.
Но трябва време…
Но ще стане…
И кой знае, може и ние да бъдем свидетели на това…
Свободата да лекуваш и правото да се лекуваш – проблемни измерения
Николай Шукеров
студент по медицина – 2-ри курс
Медицински факултет, Медицински университет – София.
Способността да съпреживееш ближния, да облекчиш неговите душевни и телесни болки е качество, което не може да се преподава, ако няма желание за ДОБРОТВОРСТВО! Да си добротворец е човечност, всеотдайност, чувство за отговорност, мисия, привилегия. Ангелите в бели престилки притежават способността да изпитат емпатия към пациентите си и от телесен, и от психологичен аспект. Те надникват в целия затворен кръг на болестта, независимо дали е психична или соматична, водени от идеята да творят добро за другите. Спасителите на живота го носят в сърцето си! Обвързано ли е с нещо това в 21 век? Свободни ли са лекарите и пациентите и спазват ли се техните права? Преходността между научното познание и демотивиращата действителност…
Свободата е здраве или … здравето е свобода! Правото да се лекуваш като огледало на обществото, морала и държавата. Свободно ли е здравето ни днес?! Има ли разделителни линии в отношенията лекар-пациент и защо е толкова трудна колаборацията по оста лекар-пациент-система?
Правата на пациента са израз на права на човешката личност! Правото да получиш лечение е физиологична потребност, прокламирана като цел на народите от всички международни харти, споразумения и декларации от Просвещението до днес. Маслоу в най-йерархичното подреждане на човешките потребности в основата слага здравето. Пирамидата показва важността на всяко стъпало и невъзможността да се премине на следващото, ако не е задоволено предходното. Можем ли да говорим за всеобща себеактуализация, ако основата не е задоволена?
Лекарят като един месия, съчетавайки наука, изкуство и техника, е борецът за това здраве, посветил дните си на каузата ЖИВОТ! Перипетиите в процеса на борба с болестта не се отнасят само до наука. Пътят на лечение е осеян с проблеми в системата на здравеопазването. Лекарската свобода е лимитирана от редица фактори – юридически, социални. Времето за преглед е ограничено от административните задължения. Основният критерий за типа здравна система е източникът на финансиране. Различни са идеите в търсенето на баланс. Тенденцията в много страни е да се създаде плурализъм, за да има конкуренция. Някои определят клиничните пътеки като крайно неефективни поради ограниченията, които налагат в брой и вид изследвания, болничен престой… Става конфликт, нарушава се личностната свобода на пациента, както и на лекаря, който не може да проведе желаната терапия! Медикът често е с вързани ръце, заставен пред дилемата как, без да нарушава правилата, да окаже адекватно лечение на своя пациент.
Свидетели сме на все по-честото превръщане на здравето от най-святото и желано състояние в един финансов инструмент, който като нож, забит в епигастриума на пациента, убива и последната надежда. Много от нас са били на границата между живота и смъртта и плъзгайки се по този тънък, пропукващ се под петите лед, са били принудени да „просят здраве“. Лечението понякога е толкова скъпо, че голяма част от обществото не може да спести тези средства за един честен живот. И така, животът на едно невръстно дете, самотна майка на 3 деца… изглежда като неясно бъдеще, зависимо от материалното. Кой живот трябва да е зависим от средства при обещаваща прогноза на иновативната медицина? Тъга и сълзи в очите на близките и безпомощност на спасителите… Защо парите днес правят триаж на пациентите? И гледайки тази безизходица в огледалото, хората се виждат сами, огорчени и обезнадеждени, а държавата… Страшното е, че когато обществото не вижда пътя към решението, започва да работи законът на джунглата. Чрез него всеки индивидуално намира изход от ситуацията и като пациент, и като лекар. Но нали здравето е всеобщо благо и право?
И свободата да лекуваш, и правото да се лекуваш имат още толкова много проблемни измерения. Всяко от тях трябва да бъде обект на внимание, да се подхожда с грижа и заинтересованост, защото всяка пробойна рефлектира върху останалите сфери на социалния живот. От грижата за терминално болните, социално слаби и уязвими групи от населението до профилактиката на заболяванията. Обществото все по-често си дава сметка за някои от тях и може би това е белег за жадуваното израстване като европейско общество. Повечето лекари и пациенти проявяват толерантност и човещина, което е признак за зрялост и перспектива. И всяка възраст, пол, етнос, раса и религия са ЕДНО пред Хипократовите последователи. Мисията ни като медици е не само да лекуваме. Нужно е да възпитаваме и крепим здравния дух на пациентите си и заедно да се борим за нашето право на свободно здраве. Независимо колко различни сме, всички сме хора. И точно разликите между нас крепят надеждата и вярата в науката и в добрите примери, които я превръщат в светиня за всички! Като основен аргумент в подкрепа на идеята за равенството между хората е една глобална стратегия, която е пример за усилията на народите от цял свят! Health for All (Здраве за всички) е уникален пример за крайната цел на общественото здравеопазване, който се фокусира върху ценности през 21 век: справедливост при осигуряване на грижи, солидарност, качество на живот, права на пациента и лекаря. Тя е в унисон с 2 други стратегии – Първични здравни грижи и Промоция на здравето, имащи историческа роля. Поставят началото на една нова социално-политическа и управленска ера в областта на общественото здравеопазване.
Главен критерий за работеща система е дали здравната политика в дадена страна създава гаранция за ефективни, достъпни и социалноприемливи здравни грижи за цялото население. Класическият принцип на СЗО, че правителствата носят отговорност за своите граждани, си остава в сила днес и в бъдеще. Общественото здраве е и трябва да бъде първостепенен компонент на националното богатство и просперитета на всяка нация. Той е белег за национална сигурност, еталон за цивилизационен напредък, всеобщо национално и международно право!