За трети път идваха на превръзка и яката на ризата му пак беше снежнобяла. По погледа и неуверените движения се познаваше, че светът минава около него, а той обитава свои си пространства. Тя го държеше за ръкава. Беше смъкнала ризата му надолу с постоянната си женска грижа. Нейната блуза завършваше с плетена якичка, създадена по незнайни и забравени способи. С тези способи, незабележимо за него, тя водеше из действителността. Съпругът си мислеше, че държи в свои ръце събитията, а тя внимаваше да не го разочарова.
Любомир Калудов е лекар-хирург, живее в Бургас. Специализирал е пластична хирургия в България, Чехия, Турция и Русия. Човек с разностранни умения – пише художествена литература и публицистика, снима, правил е самостоятелни проучвания на долмените в Странджа. Има няколко издадени книги, публикации в електронни и печатни медии. Организирал е фотоизложби у нас и в Италия.
– Алцхаймер, докторе. Какво да се прави… – каза тя извинително и заради двамата. После му помогна да си съблече сакото и го побутна леко към кушетката. Правеше го така, все едно, че той е решил да седне.
– Не мога да разбера защо всеки път превръзката е мокра. Какво толкова правите с нея? – мърморех заради една дребна рана, зашита преди седмица.
– Когато ходи на работа, си я мокри – отговори ми тя. Старецът поклати глава, съгласявайки се с някакви си негови неща.
– Ама той работи ли?
– Така си мисли – каза примирено тя. – Всеки ден го извеждам пред блока, уж отива на работа. Поседим малко, после откъсва някое цвете от градинката. Аз съм ги садила. Като се върне от работа, винаги ми носи цвете.
Поглежда я разбиращо и продължава да кима с глава. Нещо ми застава на гърлото, а тя продължава да разказва:
– Откъде го намери тоя Алцхаймер… От притеснение го хвана сигурно. Цял живот с чужди ядове. В милицията до полковник стигна. Секретар беше в Окръжния комитет на Партията. Лично другарят Живков му даде медал при пенсионирането. После изведнъж стана такъв, безпаметен.
– И кога стана това?
При този въпрос старецът за миг се връща към сегашното. Изправя гръб, като че ли има на раменете си полковнишки пагони. Поглежда към превързаната си ръка и казва:
– Комунистите ме пребиха, затова съм така…
Тя се изчервява чак до ръба на плетената якичка.
– Не го слушайте, докторе. Много телевизия гледа напоследък…