Бащата на „Човекът” в Бургас

Брой № 4(12) / декември 2010, Образна диагноза на белия дроб

Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Бургас е един безкраен празник.

Перифраза от „Безкраен празник”, Ърнест Хемингуей

 

 

Както знаят колегите, абонирани за InSpiro, “Човекът. Мисли, чувства, приятелство” е книга с есета и фотографии на баща и син Чалдъкови. 

Бащата Чалдъков е отраснал на бургаската улица „Сливница” 27, и макар че от 1970 г. е в Alma mater във Варна, с удоволствие използва всеки повод да прескочи до родния Бургас.

Та отново в Бургас: на 1 ноември – Ден на будителите – в една от залите на Регионалната библиотека „Пейо Яворов” писателят и философът Георги Райков представя „Човекът”. Залата – най-респектираща за бащата – е препълнена със съученици и техни учители, бивши студенти, вече известни лекари, както и журналисти, поети, художници… Всички си приличат в едно: обичат Бургас!

И все пак “какво е искал да ни каже Христо Фотев със стиха си:

Бургас е най-жестокият театър.

И аз съм сам – без никакъв декор.

По-гол съм аз от северния вятър…”? – запитва поетесата Венда Райкова.

Вероятно не е имал предвид годините, когато Недялко Йорданов е бил директор на бургаския театър – отговаря бащата на “Човекът”.

Разговорът в залата става по бургаски все по-сантиментален, а през това време във фоайето клошарите – една жена – бивша оркестрантка от филхармонията, и девет мъже – си вършили работата – романтична традиция, която спазват от няколко години: когато един от тях види афиш за подобна проява на Районната библиотека, той съобщава на другите и клошарите на района се озовават във фоайето половин час след обявеното начало. И докато залата става по бургаски все по-сантиментална, те се черпят с бутилките вино и мезетата, приготвени за заключителната част на проявата. Така за гостите на “Човекът” не остава почти нищо от многото бутилки и мезета, специално приготвени от ръководството на библиотеката.

Когато излизахме, клошарите ни очакваха в шпалир пред външната врата на библиотеката – израз на благодарност за добре организираната проява. Най-близките приятели на “Човекът” компенсираха „романтичната клошарска акция” в близкия ресторант…

Защото Бургас е един безкраен празник!


 

Вашият коментар