Има само един град и една улица, които бихте обикнали поне толкова, колкото обичате любимата си улица в родния ви град. Градът е Барселона, а улицата е Пасаж на Грациите. Когато минах за пръв път по тази изумителна с красивите си архитектурни решения улица, ми стана така уютно и топло, както когато стъпвам на родната Богориди в Бургас. Само една разходка по нея стига, за да обикнеш Барселона завинаги и да те влече към този град отново и отново. Ако не ти стигне тази красота, то имаш много други възможности, една от тях, подсказана от Самърсет Моам, който някъде беше писал за най-изумителната улица на света – барселонската La Rambla. Там ще се срещнеш с най-амбициозните улични артисти и най-празничната атмосфера в най-делничната част от деня. Тук ще видиш и сградата на един от най-известните оперни театри в света Liceu, който побира над 2200 зрители и помни пикови моменти от кариерата на Хосе Карерас и Монсерат Кабайе. И след като обезумееш за още, тогава се разходи по крайбрежния булевард Колумб с великолепието на архитектурата и разкоша на палмите или по най-дългия булевард Диагонал, който ще ти предложи цялото разнообразие на това съновидение, наречено Барселона. Едва тогава можеш да седнеш в една красива сервесерия, за да изсърбаш едно гаспачо, да хапнеш паеля с морски дарове или да пийнеш бира в някоя от крайбрежните кръчми на стария квартал Барселонета. За предпочитане е да сториш това повторно и в някое от великолепните бистра на площад Реал или в една от най-автентичните кръчми на стария град с игривото име Лос Караколес. Готов съм да обещая на Националната здравна каса, че няма да подстрекавам българските пулмолози да се занимават с взривни вещества, ако някой от вас не се влюби в Барселона от раз и завинаги.
Най-изумителната улица на света – барселонската La Rambla
Площад Реал
Барселона е моят град. Любовта ми се случи от пръв поглед. Преди да се намеси умът, първо ми трепна сърцето и заговори душата в синхрон с песента на папагалите, накацали по уличните палми. Няма друга такава радост за очите и ушите едновременно. Като спомен от друг живот и друга планета. Така, както се случва с най-красивите ти любови в живота – красотата грабва сърцето преди мозъкът ти да се е придвижил една мисъл напред. Така, както поселиха душата ми Христос и фарисеят на Тициан, Слънчогледите на Ван Гог от Пинакотеката в Мюнхен, саксофонът на Дейвид Сенборн, тромпетът на Майлс Дейвис или първият прочит на стиховете на Борис Христов. Със своите близо три милиона жители, красиво разположение около хълма Montjuic и обграждащата го от запад средновисока планинска верига Барселона живее с ритъма на европейски мегаполис, съхранил интимността на по-малкия град, със своите тесни средновековни улици в старата готическа част и красивите еднопосочни булеварди в по-новата ренесансова зона. Този град не оставя никого равнодушен и те връща при себе си. По неговите улици е стъпвал и трагично оставил живота си, сгазен нелепо от трамвай, най-приказният архитект на сърцето ми – Антонио Гауди. Неговата гениална и незавършена приживе готическа катедрала Sagrada Familia е удивителен разрив с каноничната архитектурна традиция и смел поглед отвъд църковната догма. Душата ти остава с копнеж за земна красота и напълно недокосната от неясни обещания за отвъдното. Не случайно църковните фарисеи дълги години се разграничаваха от този шедьовър на Гауди. Ако някой пожелае да скъса завинаги с догматичното си мислене, да освободи душата си от оковите на православната църковна схоластика и му е писнало от безхаберието на българските отци, отслужващи бездушно канона, да отиде да зърне, ако ще от километър, Sagrada Familia и ако само за миг му хрумне отново да се прекръсти и помоли в българска църква, значи напълно е загубен за истинския живот на душата си. Преданите граждани на Барселона, верни на гения на Гауди, довършват с лични и обществени дарения вече близо 100 години този световен образец на извънземна архитектура и ако светът не се затрие, след по-малко от десет години ние ще го видим завършен. Все пак искам да отбележа, че дори и за непрофесионалното око е видно, че реставрираната част отстъпва на съвършените форми на гения. Пред съвършенството на Гауди всичко друго изглежда несъвършено.
Гениалната и незавършена приживе готическа катедрала Sagrada Familia на най-приказния архитект – Антонио Гауди
Ако очите ти закопнеят за повече разкош, то те чака нежната красота на великолепния парк Güell, в който ще изживееш най-красивото си deja vue от детските ти фантазии. Това посещение остави за един слънчев предиобяд, когато очите ти са гладни за цвят и форма. Гауди е сътворил една приказка за деца и възрастни, която превръща мечтите и сънищата в реалност. Тук е цялото великолепие на Гауди с характерните огладени форми и така характерното за Барселона великолепие на светлина и цветове. Ако отдавна не си помечтал, ще го направиш точно в този парк, от който като на длан се разкрива цялото великолепиe на Барселона. В остатъка на този ден направи разходка покрай площад Каталуния и зоната около хълма Monjuic, където ще попаднеш на миниатюрния почти парк Хуан Миро (непосредствено до незабравимия пл. Испания) с едно закачливо творение на Миро, двореца Montjuic, където се помещава националния исторически музей на Каталуния и Олимпийското градче от 1992 г. с великолепието на спортните съоръжения. Ако ти остане време, точно тук има опасност да пропуснеш музея Хуан Миро, което ще бъде грях, за който няма прошка. Именно в тази част на Барселона се намира и един архитектурен образец на съвремието – Montjuic Communications Tower (1991), вдъхновено творeние на съвременната икона на архитектурното инакомислене Сантяго Калатрава. Запомнете това име. Митологизиран испанец, роден във Валенсия (1951), където e сътворил един уникален Планетариум, една игра на сгери, кубове и диагонали. Този майстор превърна архитектурата в културен модел на бъдещето и се реди заедно с големите на нашето съвремие: Нормън Фостър, Жан Новел и Франк Гери. Обявен за глобален лидер на бъдещето на световния форум в Давос, златен медал на строителните инженери на Лондон (1992), златен медал на Американската архитектурна асоциация (2005), национална награда за архитектура на Испания (2007). Най-титулуваният архитект на мостове и гари. Негова е гарата Stadelhofen в Цюрих, някои от най-уникалните въжени асиметрични мостове, като моста Harlemmermeer в Холандия, и на него е поверен проектът за бъдещата спирка Световен търговски център в Ню Йорк, която ще се разположи на мястото на разрушените Близнаци. Последният шедьовър на архитекта е Chicago Spire Tower, която ще кацне през 2011 г. със своите 160 етажа в езероро Мичигън и ще бъде най-високата сграда в Северна Америка.
Парк Хуан Миро
Геният на Нормън Фостър ще видим в реновирания стадион Camp Nou, а Златната риба на Франк Гери е кацнала на брега на олимпийското село и ви се усмихва. Жан Новел ще ви препрати в друго измерение с великолепната „краставица”, на каквато прилича неговата Torre Agbar, разположена по най-дългия булевард Диагонал, пресичащ в продължение на няколко километра града.
Ако у вас все още живее детето, не пропускайте да посетите Аквариума на Барселона, в самия пристанищен комплекс, където ви чакат красиви нощни забавления и няколко добри кръчми. Тази зона на града привлича барселонци и е любимо място за разходка и забава. За десерт оставете извънземните форми на “La Pedrera”, известна още като Casa Mila, и нейната великолепна посестрима от срещуположната страна на пасажа на Грациите – Casa Batllo. Два шедьовъра на архитектурния гений на Гауди, които са се превърнали в символи на града. Там около тях ще хапнете черешката на тортата, която ще ви държи сладост цял живот и ще ви връща пак тук като при сладострастна любовница.
За десерт оставете извънземните форми на “La Pedrera”, известна още като Casa Mila
Пропуснах да отбележа нещо важно за най-големите маниаци: ако пътувате със самолет за Барселона, вашият маршрут е през Мюнхен, най-луксозното летище, на което е стъпвал кракът ми. Това ще ви дойде като бонус. И непременно си вземете място до прозореца отдясно, иначе ще пропуснете великолепната гледка, която се открива към френската ривиера, защото маршрутът ви минава през легендите Монте Карло, Ница, Кан, Антиб, Сан Тропе и Марсилия.
Когато попитали най-великия тромпетист на нашето време Майлс Дейвис каква е неговата мечта, той отговорил: „Искам да съм бял”. Ако попитат мен, вероятно един от възможните отговори би бил: „Искам поне един български град да заприлича на Барселона”.
Накрая и един съвет от мен. Ако решиш да спечелиш една жена или да стоплиш едно женско сърце, непременно имай предвид и Барселона. Няма да удариш в гредата и имаш сериозен шанс да убедиш тази жена, че освен любовта, както беше писал Луи Арагон, има поне още една сериозна причина, поради която си струва да сме тук на земята.
Коста Костов
Барселона, 1994-2009
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
