Здравка Евтимова
Бели разкази: Рог
Васил беше решил докрай да се отпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името ѝ. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, Васил се бе престорил, че ѝ вярва, но плитките сиви ивички по раменете и върху кожата на главата, когато разгърнеше косите ѝ, / прочети повече
Бели разкази: Като вълк
Температурата отново се покачи. Той не можеше да вдигне глава, но когато я видя, се усмихна. Усмивката потъна в брадата му. Някога червеникавите косъмчета се бяха обезцветили, погледът му беше потънал някъде навътре – тя знаеше кога погледът му изчезва. Не се е обръснал, за да не видя хлътналите бузи, помисли Ели. Погледът му / прочети повече