Симеон Янев
Незабравимите: Случаят „Радецки“
Историята и историците, както и съвременните анализатори, коментатори, експерти, критици и актуалните, тути кванти специалисти по политкоректност, вече втори век трупат все по-нарастващ дълг пред Ботев. Проучен и признат отдавна в публицистиката, която ни е оставил, световно признат с поезията си, преведена на всички големи езици и на неизброимо число от тъй наречените малки, той / прочети повече
Незабравимите: Страхопочитайте го
Какво простодушие и простащина има в старото училищно клише, че Ботев ни учи „да любим и мразим“ и затова трябвало да бъде обичан като велик син на българския народ! Ботев, който е казал също: „Ликуй, народе! Тъй овце блеят/и вървят с псета подир овчаря…“ и който след смъртта на най-големия син на България видя българската / прочети повече
Незабравимите: Човекът Ботев – най-самотният човек в своето време
Животът на Ботев, макар и много кратък, излъчва най-благородните качества, които един човек може да отгледа у себе си в земния си път: обич към майка, към родно място, към род и родина, към страдащите хора. Като казваме това и като го повтаряме вече повече от сто години, ние изричаме една истина, неказана навреме, докато / прочети повече
Незабравимите: За характера и приятелствата на Ботев
Страниците за Ботев от повече от сто години вече набъбват неудържимо – десетки български и чужди книги, изследвания, хиляди есета по повод на годишнини, по повод и без повод, предизвикани и спонтанни, неудържими и безкрайни. Титанът на българската журналистика, геният на българската поезия, големият водач на национално-освободителните борби. И писатели, и журналисти, и учени / прочети повече
Незабравимите: Ботев – надредното
Със смъртта на постмодернизма (ако у нас вече са чули за тази смърт) някои омразни за адептите му понятия като гений, творба, канон не само възвръщат предишния си смисъл, но изглеждат неочаквано по-привлекателни и интригуващи, откогато и да било. Впрочем доста преди постмодернизмът да дойде в България, четенето на Ботевата поезия бе започнало да губи / прочети повече
Три поетични прозрения за Апостола
В българската поезия има две знаменателни стихотворения, които прогарят българското съзнание, когато се спомене името Левски. Първото е на Ботев, с оня апокалиптичен пейзаж на Софийското поле, където стърчи онова черно бесило, на което: …твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Това, което ни поразява в стихотворението, е абсурдната несъчетаемост / прочети повече
Незабравимите: Апотеоз с послеслов
Във всяка национална култура съществуват определен брой песни, които, макар и да не принадлежат на високия разред на официалната химничност, формират репертоар, кръвно свързан с историята на нацията и се пеят масово, без да има потребност да се помни авторството както на текста, още по-често и на музиката им. Тези песни в модерните култури сякаш / прочети повече
Незабравимите: Банкерът на Ботев
Сигурно няма българин, завършил българско училище (преди Световната банка да бе започнала да прави програмите на българските училища), който да не знае, че Ботев, след завземането на „Радецки”, изпраща от кораба онова свое прощално писмо до жена си, което завършва с оная сакрална фраза, превърната по-късно в мярка за патриотизъм у нас: „Ако умра, то / прочети повече
Незабравимите: Апостолът
Преди него никой не бе наричан така. В своята дванадесетвековна история народът бе имал ханове, царе, патриарси, книжовници… При едни бе живял добре, при други – лошо. Бе имал дори произлезли от него светци, от мощите на които търсеше изцеление или воля за живот, но не бе имал Апостол. Сред най-голямото му нещастие / прочети повече
Незабравимите: Академикът с гимназиално образование.
„Нанчо Донкин – под тоя псевдоним се крие един стар наш културен и обществен деец, добър и трудолюбив книжовен работник, извънредно почтен и достоен за уважение българин – Никола Начов”. Това са думи на академик Петър Динеков от една негова кратка рецензия за книга на Никола Начов от 1934 година, когато той, току що / прочети повече