Радослав Бимбалов
Баница блус
- Хайде, момиче. Ела да си побъбрим. – каза Бен на китарата и я сложи в скута си. Винаги ѝ говореше така. Наслаждаваше се на заоблените форми и плътните вибрации, идващи от недрата ѝ. Обгръщаше я с голямата си ръка, прилепваше я плътно към наедрелия си корем, а после навеждаше глава към нея. Загрубялата / прочети повече
Вятър
„За мене българската душа е вятърът над Родопите. (…) Ето така се носи българската душа – тя е лека и ефирна“, казва Бимбалов и посочва, че му се иска читателите да усещат именно тази лекота, когато четат разказите му. Радослав Бимбалов Беше утринно, лятно тихо. Петелът точно си / прочети повече