Никола Иванов
В балната зала: Авторът на „Сине мой“
Стамен Стаменов Панчев е български поет и учител, загинал в Балканската война. Роден е на 1 декември 1879 година в Орхание. Бащата на Стамен Панчев е кмет на Орхание в периода 1898 – 1901 г.След като завършва основното си и прогимназиално образование, решава да завърши педагогическата гимназия в Кюстендил. Завършва гимназията с отличие и се връща / прочети повече
Беседа: Андрей Германов: В голямата поезия има по-малко думи и повече мисли*
Андрей ГЕРМАНОВ е роден на 17.06.1932 г. в с. Яворово, Варненско. Гимназия завършва в Дългопол, а руска филология в Софийския университет през 1955 г. Работил е като редактор във в. „Народна младеж“, в изд. „Народна младеж“ и „Български писател“, като зам. гл. редактор на сп. „Съвременник“ и гл. редактор на сп. „Пламък“. Поет и преводач. По-важни / прочети повече
В балната зала: Мойте стихове са рожба на сърцето ми
Янаки Петров е роден на 28 февруари 1947 г. в село Голямо Буково, Бургаско, в миньорско семейство. Завършва техникум по морски и океански риболов (1967) и българска филология в Софийския държавен университет (1978). Работи като миньор, печатарски работник, библиотекар, редактор в изд. „Български художник“ (1978), сп. „Деца, изкуство, книги“ (1979), алманах „Море“. Член на Съюза / прочети повече
Беседа: Марко Ганчев: Добрата поезия е съдбовна и красива
Откога пишеш? Още от предучилищна възраст, когато не знаех да пиша, а само да чета. Имах усещането, че всичко стихотворно от детските книжки, което декламирах, покатерен върху покрива от каменни плочи на пещта, долепена до къщата ни в двора, съм го написал аз. Спомените ти от първите публикации? Смехотворни са. Първата / прочети повече
Самотни във времето: Сирак Скитник
Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов. Роден е в Сливен на 4 ноември 1883. Много ерудиран, той е с голям престиж сред интелектуалците до средата на XX век. Широко известен и уважаван като критик, живописец, график, илюстратор, декоратор, сценограф, драматург, постановчик, поет, публицист, общественик, радио-ръководител, и до днес специалисти в редица културни сфери / прочети повече
В балната зала: Да видя невидени досега неща
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството. Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации / прочети повече
Беседа: Керана Ангелова: Радостта от писането е голямата и единствено важната награда за писателя
Керана Ангелова е родена в странджанското село Бродилово. От 1971 г. живее в Бургас. Има педагогическо образование, от 1979 г. работи в различни бургаски училища, най-дълго – в СОУ „Петко Росен“. Работила е като журналист и програмен ръководител. Автор е на стихосбирките: „Лято” (1982); „Подземна река” (1988); „По-беззащитни глухарчета” (2000); „Катокала, името на пеперудата”, / прочети повече
Самотни във времето: Критикът и публицистът Петко Росен
Петко Росен (псевдоним на Петко Георгиев Чорбаджиев) е роден на 15 октомври 1880 година в с. Ковчас, Лозенградско (днес в Турция). През 1891 семейството се премества в Бургас, където Росен е записан в Бургаското трикласно училищe. След смъртта на баща си е принуден да напусне училище, за да помогне на майка си при уреждането на / прочети повече
В балната зала: Прозата на Георги Мишев
Още първата книга на Георги Мишев „Осъмски разкази“ разкрива писател със силна социално-нравствена позиция, който не премълчава това, което се случва в живота главно в българското село, защото от там преди всичко са неговите социални наблюдения, социалният му опит. Разказите описват ежедневното и човешките взаимоотношения като успяват да запечатат мимолетните преживявания на героите, зад които / прочети повече
В балната зала: Книга с фундаментално значение
Памет за Светлозар Игов Отиде си от земния живот един от фундаменталните български литературни критици и историци проф. Светлозар Игов. Безспорно името на проф. Светлозар Игов се нарежда сред най-крупните, солидни и престижни имена в българската литературна наука от Нешо Бончев и д-р Кръстьо Кръстев до наши дни. Той е последният енциклопедист от българските литератори. / прочети повече