Иван Радоев

Вдъхновение: Болният

Аз съм болен. От години лежа под прозореца плътно затворен. На балкона пред мене – два реда въжа. Крива стряха. Коминът – съборен.   Идва есен. Дъждът заваля. Бях ли женен? Къде е жена ми? Къде е златарина, който изля за нашите пръсти две кръгли измами?   Аз си спомням далечни, неясни неща! Колко смешни / прочети повече