по повод юбилейната 10-та книжка
гл. редактор Сава Василев, редактори: Радослав Радев, Владимир Шумелов, Антония Велкова, Огнян Стамболиев
“Света гора” се появи в особено време. Тогава, почти в края на 90-те, литературното пространство вече бе разпределено и май се усещаха първите признаци на умора. Типологията на случващото се бе позната. Особено що се отнася до първите десетилетия на миналия век. Заедно с това процесите бяха различни, а жестовете – много по-артистични и агресивни. С времето физиономичното започваше да изглежда едностранчиво, но къде не е така. По-важното бе, че постмодернизмът отвори територии за различни културни политики – включително и за такива, които го недолюбваха и отричаха. На най-голямо изпитание обаче бе поставен читателят. Сега се питаме дали той оцеля. Или поне каква част от него… Да, вкусът му се промени, вече можеше да капризничи, да избира измежду какви ли не литератури, а някой междувременно забеляза, че култът към книгата си отива. Докато още вееха ветровете на многобройните “-изми”, а в редките затишия се процеждаше ехото от нечие далечно и самотно виене. Виеха старите вълци, брояха се и се стопяваха. Напускаха ни един по един големите писатели, доказвали себе си тъкмо през годините на социализма. По-вярно – въпреки него. Трудно можеха да се оспорят, отрекат, но и да се приемат просто така не вървеше. Затова често ги забравяха. Подминаваха. Пародираха. Репликираха. Одумваха…
Опитите да организирам корективно говорене – професионално, неутрално, принципно – не дадоха резултат. Тогава се появи възможност във Велико Търново да се създаде нова творческа формация, която да има свой орган. Случи се през втората половина на 90-те. Обещахме си да отидем отвъд границите на регионалното – въпреки традициите на града и наличието на един голям университет. Или тъкмо поради това. Ето така се появи първата книжка за периода 1997-1998 г. Отбелязахме я с буквата “А”, решени да следваме поредността на кирилицата… Скромен обем от около 200 страници и три раздела – “Поезия”, “Проза”, “Литературознание”, но с първата рубрика “Преглед”, на която сме верни и до сега. И един принцип – да отбелязваме, по възможност с непубликувани текстове и нови изследвания, по-важните литературни юбилеи… В брой (“Б”) сме заменили юбилеите с нещо скръбно и почтено – материали от и за напуснали ни съвременни писатели, литературоведи, преводачи (in memoriam). Следващата книжка – “В” – вече е с трийсетина страници понапълняла и налага трайно практиката на юбилейните вглеждания и мемориалните поклони. Буква “Г” неусетно прехвърля бариерата от 300 страници, а “Д” ни приближава към 400-те. Междувременно рубриката “Литературознание” от брой “Г” насам е преименувана на “Литературознание, изкуствознание, публицистика”, за да отговаря на реалностите. През 2004 г. в книжка “Д” пък сме поставили началото на рубриката “Писма до приятел” – много личен, лишен от парадност начин да кажеш защо цениш творчеството на човека, с когото делиш мегдан в науката, изкуството, аудиториите. И още една (емблематична) рубрика – “Антология “Света гора”. Нашият опит за потапяне във вълната на поетите, пребивавали във великотърновската Алма Матер! Брой “Е” се е сдобил с нещо повече от нова дрешка. Различен е графичният дизайн, по-пищни са страниците, благодарение на художници и фотографи. Всичко е различно, дори обликът на “Съдържание”-то. Появили са се автори от литературата на балканите (“Съвременна сръбска проза”), прелюдия към бъдещата рубрика “Литературата на балканите”. И най-важното – дали сме началото на две от любимите си рубрики, неизменно присъстващи и до днес: “Словото на художника” и “Струни и думи”. Първата – с “Писма върху България” на Антон Митов, а втората – със стиховете и песните на Владимир Стоянов. Да не пропуснем и третата рубрика “Студентско творчество”, започнала пак от тази книжка.
С брой “Ж” от 2006 г. промените прииждат лавинообразно. Обемът е над 550 страници, оформила се е рубриката “Литературата на Балканите”, явила се е и рубриката “Дебют”, а приложенията-подаръци са две: диск с песни на покойни Владимир Левков и книга на Владимир Янев (“Живи души”). Със следващия брой “З” е поставено още едно ново начало – да се разлистват страниците на най-добрите книги през погледа на критици от цялата страна. Повява се подрубриката “Литературни градове” (преглед на годишната литературна продукция на Пловдив, Габрово, Русе, а вече и на Варна, Добрич). И още, и още… Например рубриката “Драма” – след публикуването на “Лазар и Исус” на Иван Добчев и “Иманяри” на Емил Андреев. Нова е и рубриката “Анкета “Света гора” – в този брой с художника Милко Божков. Променя се и съдържанието на диска – освен албума с песни на поета Гриша Трифонов вече може да се влезе и в галерията на Милко Божков. В добавка – поетическа книга на Янислав Янков… Буква “И” от 2008 г. бетонира добрите практики – познатите рубрики, интереса към драмата, но се впуска и в нови приключения. Имената им са: “Сцена” (рубрика за сценични изкуство с решаващата помощ на новото редакционно попълнение в лицето на русенеца Огнян Стамболиев”), “Диагнози” (оригинална рубрика, отговаряща на съдържанието медицина и литература, създадена с помощта на нашия приятел от Варна доц.д-р Добрин Паскалев, заедно с неговите колеги доц. Д. Радойнова и д-р А. Кирчева, диагностицираща не само душевното, но и физическото здраве на български и чужди писатели, включително и причините за тяхната кончина). Особено богато е електронното приложение. Започна рубриката “Аудиограф” – ахрив с гласовете на българските поети! За пръв път се появи рубриката “Ателие”. Благодарение на нея читателите станаха част от Първия национален академичен скулптурен симпозиум – В. Търново, 2008 г., влязоха в залите на галерия “Възраждане” в Пловдив, посетиха Националната изложба дървопластика – В. Търново, 2008 г.
Последната книжка “Й” за 2009 г., за съжаление появила се със закъснение в края на 2010, е още по-интересна. Не, закъснялостта с нищо не накърнява нейната актуалност. Защото иде реч за автономно издание, за книга, предназначена за личната библиотека. Защото алманах “Света гора”, освен всичко друго, има висока естетическа и литературно-историческа стойност. Накратко, ние сме колекционерско издание. Различно от обичайната периодика… И в последната книжка специално място имат нашите приятели медиците. Отново благодарение на доц. д-р Д. Паскалев, сега в компанията на прекрасната му колежка Диана Петкова от университетската болница “Света Марина” във Варна. Второто издание на рубриката “Диагнози” привлича вниманието с текста “Фридрих Шилер – лекар и поет”…
Ето това е “Света гора”. Изданието, което иска да представи възможно най-широкия профил на българската литература и култура. Отвъд “-измите” и кръговете. И, не на последно място, “Света гора” е издание на Националното общество за литература и изкуства “Формула 6”. В него има място за всички талантливи автори – включително и за тези, които са се посветили на медицината. Защото тялото и духът правят Човека!
Представено от Сава Василев
(със съкращения от гл. редактор)