Александър Шпатов: „На живо от София”

Брой № 2 (30) / април 2015, Тежка астма

 

Сборникът с разкази на Александър Шпатов „На живо от София“ кара читателя да обича, да се огледа наоколо за всичко построено и сътворено преди него, да го съпреживее, да го сподели с приятели.

Във време на отчуждение, на омраза, на конфликтни ситуации (истински или измислени) един млад, интелигентен и чувствителен мъж създава сборник с разкази, от които лъха любов и преклонение към съ­твореното преди него: сгради, улици, кафенета, панелки, та дори панелна църква.

Той гради, а не руши, провокира да обичаме, а не да мразим, да се сравняваме, за да надградим, а не да отричаме. С превода на книгата на английски език отново гради мостове към другите, за да ни опознаят и обикнат, а не да ни поставят в графата „лоши“.

Шпатов някак си с лекота кара читателя да обича „неговия“ свят, „неговия“ град, „неговите“ улици.

Определят разказите като „брилянтни“, написани с много талант и дълбочина. В едно интервю авторът споделя, че разказите са най-мързеливият начин на писане, макар че и той си има своите особености. Те могат да бъдат много по-разнопосочни от един роман.

Когато Джоан Катлин Роулинг публикува първия си фентъзи-роман за Хари Потър, едно проучване сочи ,че това е единствената книга, която са прочели повечето европейчета на възраст между 10-15 години. Ако Шпатов успее да накара една категория хора у нас да четат, провокирани от приложението за мобилни устройства, дори само това е вече успех.

Според автора на „На живо от София“ много често се случва така, че в училище по-скоро ще те откажат от четенето, отколкото да те насочат какво да четеш.

Вероятно симбиозата между неговата младост, интелект, чувствителност, примесена с хаплив език, е в основата на факта, че създава разкази, които съвременният четящ човек може да прочете не само в „класическото читателско уединение”, но и в парка, в кафенето, в метрото, на плажа и пак да преживее вълшебството на сътвореното.

Сред гилдията на пишещите и критикуващите отдавна битува мнението, че който не може сам да сътвори добър текст, с наслада критикува, осмива, величае или линчува този, който е изразил себе си чрез творчеството си.

Първото, което ме респектира при Александър Шпатов, беше неговата възраст: на 28 години той е успял да завърши юридическия факултет, да издаде 3 книги с разкази и продължава да работи като адвокат. Неотдавна Форбс България го включи в класацията „30 под 30“.

Когато аз вече откривах очарованието на площад „Славейков“ и вкуса на принцесите, авторът тъкмо се е появил на бял свят, може би именно затова най-странно се почувствах след прочита на разказите „Тоалей“ и „Вероятности“. Може би чувството му за хумор, желанието да бъде забавен, да допадне на друга възрастова група читатели, мен ме натъжи. Някой беше казал, че миналото не е раница – да спреш на една спирка, да я оставиш и да продължиш необременен.

В 22-та разказа всеки би могъл да открие нещо лично, свое преживяване, свой възторг или разочарование от кътчетата на София. Някои разкази провокират раздвоени чувства – понякога светли, понякога тъмни, точно като етикета от бира на корицата на книгата.

Разказът „Вероятности“ за мен е най-зрялата му изява, защото там е събран един човешки живот от кръщенето до опелото. И в същото време има всичко, присъщо на стила „Шпатов“ – конкретна точка на действие – Сеславският манастир (изоставено свято място, което съчетава непокътнати от времето стенописи, а на пода – безкрайни формули и дроби, изписани с методично старание, доказващи със силата на цифрите всички житейски вероятности).

Вярваш ли в Бог? И това е житейска вероятност… според автора и според мен.

Да спестиш истината, да замълчиш заради нещо или заради някого – ето още една житейска вероятност, също като тайнството между раждането и опелото.

И тук не липсва модерната стилистика, включваща термините блогър или православен математик от софийското равно поле.

Има една сигурна вероятност – ако прочетете разказите „На живо от София“, поне за ден ще се опитате да забавите темпото, да се огледате наоколо, за да съпреживеете със скъпите на сърцето ви хора нещо ново, или да видите старо, познато до болка място, но от друг ъгъл, в друга светлина.

Лина Ангелова-Петкова

(читател и сътрудник на InSpiro
от гр.
Сливен)

 


 

Вашият коментар