Актьорът и поетът Иван Иванов разговаря със себе си*

Брой № 4 (4) / декември 2008, Гнойни болести на белия дроб

Кой е съвършеният отговор до който си достигнал?

- Учителят казва: “Чудото, това съм аз!” Харесва ми!

Интересуваш ли се от това, което вършат политиците?

- Не! Животът е дар. Физическото време изтича и е добре да получиш просветление в този живот. Ставаш действащо лице.Иначе не знаеш кой си. Ако осъзнаеш кой си, преставаш да се занимаваш с политика. Излизаш от съня. Отпадат желанията, гордостта, завистта, неведението, алчността и егоизма. Препълнил си чашата и започваш да раздаваш.

Коя привилегия не могат да ти отнемат?

- Да убиеш човешкият дух.Това е невъзможно.

Кои са мислите, от които най-много се страхуваш?

- От самите мисли. Нямат начало, край, среда и форма. Няма по-нахално нещо от мисълта.

От какво искаш да избягаш?Търсиш ли усамотение?

- Няма къде да бягам. Стоя на мястото си.

Би ли могла някаква роля да те провокира?

-Не!

Актьорите обичат да говорят за влизане и излизане от ролята. А ти?

- Свършваш едно нещо по най-добрия начин, пиеш кафе и чакаш следващия кадър.

Според теб излиза, че е лесно да играеш в киното?

- Според мен, така излиза.

Ходиш ли на кино и театър?

- От време на време.

Не ти е интересно ли?

- Просто ходя… от време на време.

Не ти ли е отегчително да не правиш нищо?

- Не. Не ходя никъде, защото отида ли някъде, трябва да започна да мисля. И като се замисля какво съм измислил – грозничко.

Отказвал ли си роли?

- Случвало се е. От грозните да избирам по-малко грозната.

В нашето кино няма хубави, романтични любовни сцени, не мислиш ли?

-Хм…

Можеш ли да се занимаваш с нещо друго, освен с кино?

- Аз мога да се занимавам с всичко, но не искам. Това, което най-много ме интересува е смисълът на човешкия живот, а смисълът е в пробуждането. Най-тъжното нещо е в залеза на живота си човек да се огледа назад и да си каже – пропилях го този живот…

Когато човек се роди, той вече се е реализирал. Работата му е да разбере, че е човек. По какъв начин – чрез средствата, които са му дадени, чрез конкретната работа – журналист, актьор, писател… Когато човек отиде над работата, отвъд бунта, той започва да се превръща в слънчево същество.Освобождава се и започва да живее. Аз правя каквото реша, че е правилно, и го правя с цената на живота си. И никого не обвинявам за това. Решението си е мое.

При толкова почитателки по петите ти с какво те спечели жена ти, Петя Силянова?

-С Петя сме от първи курс в театралния институт. Видях я и си казах , че това е моето момиче.

Какво изпитваш, като гледаш твой стар филм?

-Хм …Синът ми, Стефан, казва на приятелите си – това е баща ми.

Защо не се получават простите човешки истории в българското кино?

- Въпрос на народопсихология. Разковниче за прямота в изказа и взаимоотношенията между героите и да премахваш подтекста.Аз не харесвам подтекста. Следвам това правило за яснота и в живеенето. Подтекстът не се родее с притчата.

Какво пишеш сега?

- Книгата се казва “Добре дошъл у дома”.

Какво значи за теб изразът “У дома”, с какво го свързваш?

- Това е знанието , което аз имам за любовта. Учителят казва: “Любовта е окръжност без периферия и център”. Колко изумително, нали!.. Животът ми е низ от конкретности, които изживявам до пълно изтощение. Аз го наричам постоянно състояние на будност.

Светът се опитва да направи хората по целеустремени. А ти поддаваш ли се?

- Всички беди идват от стремежа на човек да задоволи желанията си. Аз съм гордо човешко същество. Не съм разочарован човек. Когато

харесвам нещо – крещя. Когато не харесвам – пак крещя. Започнах да пиша, за да се превърна в същото, което съм. С кого бих искал да снимам? – Със себе си.

Ако се обърнеш назад и можеш да промениш нещо, коя грешка би поправил?

- Нищо не бих променил. Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, трябва да имаш доблестта да го приемеш, да се научиш да казваш “Да”! Тогава всичко, което ти се е случило, става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост. Просто, трябва да се знае, че си жив.

Когато човек има успех, той трябва да получава пари!

Такъв е този век.

Значи няма да станеш депутат?

-Не! Всеки човек тежи на мястото си. И това трябва да бъде осъзнато.

В какво най-много вярваш?

- В хората. Те са чудо. Човек трябва да има знание за радостта от съществуването.

Най-много ме плаши невежеството. То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.

Какъв цвят очила биха подхождали на очите ти?

- Хей, аз нося черни очила не за да се правя на интересен. Сините ми очи не издържат светлината и сълзят.

Разпространено е мнението, че в България всичко е грозно.Така ли е ?

- Моите очи виждат толерантни, сърдечни, притеснени и добри хора. Българинът е божествен невежа и това го прави уникален. Той е богоизбран да бъде такъв. Истината е, че ми е интересно да участвам в еуфорията на глупостта.

Затова ли бягаш от светлината на обществените прожектори?

- За мен животът е отрязъкът време, който трябва да изживея сега.Ако нещо ми пречи, причината е в мен. Някой краде, граби, убива… Какво по-голямо нещастие от… мъртва душа… Не може да имаш позиция в общество, което още не се е събудило. Когато хората започнат да се вслушват в сърцата си, ще разберат, че най-голямото чудо е това, да си жив… И за тези неща трябва да се говори.

Притесняват ли те с нещо годините след петдесет или ги посрещаш в душевно равновесие?

- Не може да ме притесняват години. Посрещам ги в комфорт – заради добре свършена работа.

Кое според теб е най-драматичното събитие в живота на поколението?

- Драмата на всички поколения е да не осъзнават че са човешки същества. За да видиш другия до себе си, трябва ти самият да си буден. Буден ли си, виждаш красотата наоколо. Всеки човек е красив. Това трябва да се знае!

Кои са според теб истинските лечители?

- Наричат се духовни лечители. Хората трябва да се обърнат към тях.

Къде нареждаш изкуството?

- Изкуството е среда, в която упражняваш своята дарба, най-просто казано – работиш. Срещата между двама души може да е толкова съществена, че да просветли едно човешко същество.Това ще бъде по-важно от всички роли, които съм изиграл. Глупаво е да бъдеш непрекъснато предан на професията си, наречена – изкуство. Според мен не е възможно човек сам да роди добри мисли. Това винаги става с чужда помощ. По-важно е да се подготвяш за завръщането си.

Вярваш ли , че душата може да оцелее днес?

- Душата е свързана с човека. Когато той боледува, и тя е болна, когато той е в заблуда, и тя е в заблуда. Душата оглупява , когато човекът е глупав. Работата на душата е да опознава духа. Работата на човека пък е да отглежда душата. Душата е материално понятие, не е някаква неясна субстанция.

Когато показват твой филм, възхищаваш ли се?

- Не.

Защо, не се харесваш ли?

- Напротив. Винаги се харесвам.

Мечтаеш ли за Холивуд?

-Може би ще ти е интересно да разкажа една случка.На един безкрайно скучен фестивал на българското кино в Лисабон, показаха филм, в който играя. В залата имаше трима души. След това пресконференция. Попитах организатора с какво да запомня това скучно събитие. Отговорът беше: ”Господине, на стола на който седите, преди вас са седели Марлон Брандо и Ален Делон”. Благодаря, любезни, отговорих.

Когато не се снимате в киното, кой ви обръща внимание? С кого имате контакти?

- Няма кой да ми обърне внимание… Хората се крепят един друг без да търсят контакт, и в това е чудото на съществуването.

Кой си ти?

-Иван Иванов … Хм…

 

 

*Интервюто ще бъде поместено и в новата книга на Иван Иванов ”Дни и нощи”


 

8 коментара към “Актьорът и поетът Иван Иванов разговаря със себе си*”

Отговори
  1. DANIELA DOCHEVA казва:

    Strahotno,haresa mi!!!

  2. Васил Петков казва:

    Радвам се, че все още пишеш! Чел съм някои твои чудесни разкази и сега ще ми е любопитна новата книга. Иване, имаш изключителен талант, не само в актьорската игра. Продължавай! Философските ти размишления са твърде близки до мен и доста правилни.
    Бъди Шастлив!!!

  3. Margarita Marinova казва:

    Vsi4ko e kazano tolkova smelo i to4no…mudro.Blagodarq za hubavite migove ot ekrana.Bog da te blagoslovi s mnogo,mnogo zdrave i ne spirai da pi6e6.Blagodarq na Bog za teb i tvoq talant.Uspehi,zdrave i obi4 za semeistvo IVANOVI.

  4. elena казва:

    Ivan Ivanov ima neshto,koeto imat malko bulgarski aktiori imat-ima stabilnost,posledovatelnost i e veren na sebe si,koeto e negovoto otkrovenie kum publikata.Cheteiki tezi redove ot interviuto s nego se ubejdavam,4e toi produljava da ne pravi kompromisi i da kazva tova koeto misli bez strah i strast-prostichko.Ne moje da ne oceni chovek tezi negovi kachestva,koito triabva da sa za primer i na po-mladite pokolenia.Znam,che ne e lesno da ocenim rodnoto,no pone da ocenim istinskoto-togava moje bi 6te napravim krachka napred.Poneje napredukut veche triabva da se oburne kum duhovnoto-tam sme izostanali-i govoria za celiat sviat,ne samo za bulgarite…
    Jelaia mu uspeshen izhod ot zdravoslovnite mu problemi-ima nachini da se spravi s tiah-neka samo da potursi…

  5. Persiana Ivancheva казва:

    Интервюто е много ,много хубаво,много спонтанно и истинско.Иван Иванов е един от любимите ми актьори.И винаги ще бъде такъв.
    Желая му късмет-той притежава голяма духовна сила,вярвам,че ще се справи със здравословните си проблеми!

  6. lina Marinova казва:

    Ivan Ivanov e izkliuchitelen aktior,kogato gledam film s negovo uchastie,za nishto drugo ne mislq….,a se koncentriram v tova kak vsqko negovo izrajenie ,me kara da bada poveche uverena v sebe si….toi pritejava neveroqtna duxovna sila,takava sila ,che moje da izlekuva sebe si ot vsqka bolest….,razbira se, stiga toi da go pojelae silno………nqma nevazmojni neshta

  7. evelina drianovska казва:

    zdravei ivane,ot sarze jelaia da se nameri pat za razrescavane na broblema!Ti si silen dusc i viarvam 4e ste uspeesc, zastoto kogato viarvame v tova koeto silno jelaem s positivna energia moje dase premesti i planinata!Ako moga do bada polezna s nescto obadi se na evelina.d@libero.it Jelaia yspesc!!! evelina drianovska

  8. Георги Драмбозов казва:

    Пиши!…Бог те е направил поклонник и на друга,освен на мелпомена!…“Смисълът е в пробуждането“,спасението е в писането!

Вашият коментар