Преди най-първата трева,
в часа на тая зима дива,
учи ме как леда с глава
сияйно нежно се разбива.
Христо Фотев, „Възхвала на кокичето“
Невробиология на паметта и обучението
Съвременните проучвания на невропсихологията на обучението са инициирани от кандаския психолог Доналд Хеб (1904-1985). Това е асоциативното обучение по Хеб (associative Hebbian learning), базирано на теорията на клетъчното съгласуване (cell assembly theory) – стабилизиране и динамика на невроналните връзки (синапси), участващи в паметта и обучението, се получава от по-честото им активиране1. Нали си спомняте латинската максима Repetitio est mater studiorum и английския императив Use it, or lose it!– отнася се за Мозъка.
Днес се знае, че главна роля в тези когнитивни процеси имат аксо-дендритните глутаматергични синапси (excitatory synapses) в „морското конче“ и други мозъчни структури. Те медиират невротрансмисията чрез лигиране на NMDA рецептори (N-methyl-D-aspartate receptor) и на AMPA рецептори (amino-3-hydroxy-5-methyl-4-isoxazolepropionic acid receptor), разположени в постсинаптичните уплътнения (postsynaptic density) на дендритните гърбици (dendritic spines) – микроевагинации на мембраната на дендрити (Фиг. 1)2. Затова NMDA и AMPA рецепторите са обект на фармакологични изследвания. Например малки молекули, които стимулират AMPA рецепторите, се наричат ампакини – очаква се да имат терапевтичен ефект при пациенти с болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, депресия и шизофрения. И да подобряват респираторните нарушения при Rett syndrome3.
Фиг. 1. Имунофлуоресцентни микрографии, показващи дендритни гърбици (A-D). Схеми на аксо-дендритни синапси (E, F): SV – синаптични везикули, ECM – екстрацелуларен матрикс, PSD – постсинаптично уплътнение, SER – гладък ендоплазматичен ретикулум. Морфологична динамика на дендритните гърбици (F). Тази фигура е от статия 2, посочена в литературната справка.
Какво казват Министър Ever и учителките Надя Лопес и Ирена Христова
Неотдавна в Холивуд филмът за живота на гения Стивън Хокинг The theory of everything получи Оскар за мъжка роля. В същото време в България един всезнаещ професор, самоопределил се пред телевизионните зрители като „Министър Еver“, изнесе пред ученици и учители един профански урок за Ломоносов, Асен Златаров, Наполеон, Чърчил и за Мария, Пиер и Фредерик-Жолио Кюри. Министър Еver изглежда е забравил, че Лао Дзъ отдавна е казал: Знаещият не е всезнаещ. Всезнаещият не е знаещ.
Това му дава неограничени възможности за предлагане на реформи в образованието. Например, въвеждане на предмет „Гражданско образование“ от първи до дванадесети клас; откриване на иновативни училища и на университети за възрастни; влизане в университета не с оценки от матурата, а с „изпит за мислене“. По-точно, Министър Еver каза: „Някои от университетите не са университети. В България за първи път идва голяма европейска програма за растеж в образованието. Тя обаче ще финансира само качеството, а не масовостта. Затова ще трябва да имаме и общ изпит „за мислене” при приемане във висшите училища.“
С такива квази-иновативни инициативи Министър Еver ми звучи повече като Министър Never. А „Някои от университетите не са университети“ – като този министър не е за министър на образованието и науката. Как тогава учениците и студентите с главите си сияйно силно да разбиват леда, сковал това министерство диво? По всичко личи, че на МОН не му върви на министри.
Как така изпит за мислене, когато училищното образование е все още базирано на репродуктивното, а не на асоциативното, интерактивното, евристичното мислене4. Сега това се допълва и с емоционалното мислене. Максимата на Рене Декарт „Мисля, значи съществувам“ (cogito ergo sum) е вече променена в „Ние сме чувстващи същества, които мислят“5,6. За университетското образование писах в „Професорите на Леонардо Фибоначи. Демокрация без меритокрация ражда звания без знания“, публикувани неотдавна в електронното издание „Факел“. Сега, когато някои министри и други началници са номинирани за академици, статията може да бъде озаглавена „Академиците на Леонардо Фибоначи“ – другото е същото.
Ако Министър Ever и сътрудниците му нямат време да прочетат цитираната тук литература (1-6), ще им разкажа разговора между ученика Видал Частанет от размирния район Бруклин в Ню Йорк и един фотограф, който го заснел. На въпроса „Коя личност те вдъхновява най-много?“, Видал отговорил: „Надя Лопес – директорката на нашето училище. Тя ни казва, че всеки път, когато някой напусне училището, построяват нова килия в затвора. Веднъж накара целия ни клас да стане и каза, че всеки от нас е важен, ако учи.“ И още: Надя Лопес мечтаела да заведе учениците си в Харвардския университет, за да ги вдъхнови за високи цели. Това ми напомни за фразата „Аз подготвям Човеци, а не отличници“ – изречена от учителката Ирена Христова от СОУ „Гео Милев“ във Варна.
Литература:
- Hebb DO. The Organization of Behavior: A Neuropsychological Theory. 1949.
- Tolias KF, Duman JG, Um K.Control of synapse development and plasticity by Rho GTPase regulatory proteins. Progress in Neurobiology 2011; 94: 133-148. DOI: 10.1016/j.pneurobio. 2011.04.011
- Ogier M, Wang H, Hong E, Wang Q, Michael E. Greenberg ME, Katz DM.Brain-derived neurotrophic factor expression and respiratory function improve after ampakine treatment in a mouse model of Rett syndrome. Journal of Neuroscience 2007, 27: 10912-10917. DOI: http://dx.doi.org/10.1523/JNEUROSCI.1869-07.2007
- Robinson K. Finding your Elements. 2013.
- Дамасио А. Грешката на Декарт: емоция, мисъл и човешкият мозък. 1994.
- Чалдъков Г, Чалдъков Н. Човекът: мисли, чувства, приятелство. Изд. Ателие ’89, Варна. 2010.
