Д-р Георги Чалдъков, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна, E-mail: chaldakov@yahoo.com
Това ламтене за облаги
си остава типично за нашата интелигенция.
д-р Кръстю Кръстев,
списание „Мисъл”, 1898 г.
Човешкият организъм има вродена имунна система за защита срещу патогенни бактерии, вируси и паразити –нарича се pathogen-associated molecular patterns (PAMP) – това са бактериални и други екзогенни молекули, които се разпознават от Toll-like receptors (TLRs), включително и при ХОББ1. Damage-associated molecular patterns (DAMP), познати като danger signals и alarmins, са молекули на собствения организъм (например, екстрануклеарна и екстрамитохондриална ДНК; фрагменти от молекули на екстрацелуларния матрикс), които водят до неинфекциозен възпалителен отговор2. Те са сигнални молекули, които информират организма за настъпващата опасност. Тогава имунните клетки – чрез рецепторите си за алармини (също от фамилията на TLRs) – осъществяват защитата на организма и възстановяват хомеостазата (стабилно състояние на организма). Това е „мъдростта на тялото“(The Wisdom of the Body), описана от професор Уолтър Кенън, публикувана през 1932 г.
На равнището на едно истинско – не преходно – демократично общество, те – несигурността и несправедливостта – са „опасните сигнали“, които се усещат от будните граждани. Те излизат на улиците и площадите, съобщават на политиците за бедственото си състояние, сигналите им достигат в парламента, депутатите правят „защитни“ закони и възстановяват социалната хомеостаза. Това е „мъдростта на тълпите“ (The Wisdom of Crowds), описана от Джеймс Суъроуики, публикувана през 2004 г. Човек е потопен в средата на семейството, училището, университета, професията и обществото. Автономията на личноста му e подложена на голямо изпитание – особено в диктаторските общества, каквото беше българското през 1944–1989 г. В „Cоциалното животно“ американският психолог Елиът Арънсън дефинира конформизма като „промяна в поведението на личността в резултат на натиск от друга личност или група“. При българския злокачествен конформизъм „другата личност“ беше ТЖ, „групата“ – университетските, заводските, градските, окръжните и централните секретари на БКП. Сега „другата личност“ е ББ или КН, „групата“– евроатлантическите комисари и фондации. „Личностите“ – преди и сега – са талантливи в професиите си хора, отдали се на нагаждачество и слугинаж на политическата власт, за да получават постове и привилегии от нея. Преди 15-20 години ги нареках „херостратови интелектуалци”, след това – „натрапени интелектуалци”, сега – „малигнени интелектуалци“, „ламтящи интелектуалци”. Както и да ги артикулираме, те са вариации на голямата тема за малигнен конформизъм.
При наличие на достойнство някои от тях можеха да бъдат българският Андрей Сахаров. Или българският Вацлав Хавел и Александър Солженцин – например, Георги Джагаров и Любомир Левчев. Можеха, но привилегиите им бяха по-сладки от достойнството.
През 1989 г. романтиката на жадните за демокрация и комунистите, дегизирани като демократи, създадоха СДС. Но след няколко години егокрацията и клептокрацията на Иван Костов обезвери „жадните“ и отвори вратите на властта за един мадридски лицемер и тройната коалиция. И дясната политическа парадигма се провали в България.
Ние – народът – се измъчваме от условията на живот, от несправедливостта и беззаконието – и се възмущаваме от тях ПРЕДИМНО в кафенета и кръчми. Ние страдаме от хронична агорафобия (гръцки, agora – площад, phobia – страх; панически страх да бъдеш на улици, площади и други открити места). Затова бяхме 45 години под комунистическо и 28 години сме в „преход“. Емигрирането засега е нашата ефективна форма на протест и надежда за по-добри условия за образование и работа, по-добро качество на живот и по-добър социален статут.
Имаме много талантливи личности, но трудно изграждаме колектив, колективни сме само в търпението, социалният ни мозък е ленив, може би увреден. Нашите проблеми са в колективното ни мълчание. „Ние самите сме нашето наказание” – като че ли за нас го е казал мъдрият римлянин Марк Теренций (116–27 г. пр. Хр.). Ние живеем „в кротко отчаяние”, както Хенри Дейвид Торо е писал за американците от 19-ти век. Ние сме индивидуалисти с еснафски изяви – егоизъм и страх преобладават над емпатия и споделена креативност3.
Дълъг и болезнен е процесът на детоксикация на народ, болен от агорафобия. И на интелигенция – от малигнен конформизъм.
Послепис
Наскоро една професорка по история на БКП запита: „Защо нямаме дисидентско движение след Пражката пролет”.
– Защото имаме такива като Вас – отговорих й аз.
Нали си спомняте „Сега пируват конюнктурните човечета...“ на великият унгарски поет Ендре Ади (1877-1919).
Възхитително, бившият италиански премиер Силвио Берлускони, като истински антикомунист, на въпрос на журналист дали някога е спал с жени комунистки, отговори:
„Никога, кълна се! Дори не съм флиртувал с такива“.
1. Fan VS, Gharib SA, Martin TR, Wurfel MM. COPD disease severity and innate immune response to pathogen-associated molecular patterns. Int J Chron Obstruct Pulmon Dis 2016; 11: 467–477. DOI: 10.2147/COPD.S94410
2. Saпd-Sadier N, Ojcius DM. Alarmins, inflammasomes and immunity. Biomed J 2012; 35(6): 437–449. DOI:10.4103/2319-4170.104408
3. Чалдъков ГН. Homo Janus. Народопсихология и народопатология (не само) на българите. Трето преработено и разширено издание. Изд. Морски свят, Варна. 2018.
