(след концерта на AC/DC в София)
„Останахме две истински групи, ние и AC/DC” (Леми от „Моторхед”)
„Затова е нужна чалгата. Благодарение на нея още повече заобичах рока.” – (Боримир Фурнаджиев)
Това са те – ангели или дяволи-решете сами!
За AC/DC могат да се напишат две противоположни статии. Едната от феновете, разбираемо как ще звучи, и другата – от музикалните критици. И тя ще е ясна. Дълго пренебрегвани от официалната критика на острова – „меката” на рока, и държана далеч от ”големите пари” зад океана, тази група зае своето място с безапелационно присъствие, як звук и реална любов към нас, техните почитатели. Истината за AC/DC е по средата. И „Осанна” и „Разпни го” ще са над 60% реални за този „инстурементално-вокален състав” както казваха преди години.
Могат да се издигнат до Ролинг Стоунс (с чийто кавъри започват кариерата си) и да се сринат до чалга с три акорда (както те казват ”Ние свирим една песен 20 години, ама как ни отива?”)
И така, България дочака титаните на рока и в София. На стадион „Васил Левски” се наследихме на два часа здрав, чист, истински рок енд рол на пределен волтаж. Това видяха и почустваха и миналата година на концерта им в Белград стотици нашенци. На 14 май легендите акостираха и тук и разбиха клишето, че обичаме само чалга, бира, силикон и свирки. Свирките в смисъл на бузуки, кларне (Радичков) и „пиленца при батко” (Милко Калайджиев).
Цените на билетите бяха на половината от тези на сетовете им в другите европейски градове, но не това докара 60 000 души на стадиона, а защото просто Те – „феновете не грешат” (по Елвис). А и с бира от известна марка в ръка „мъжете знаят защо”. Е, имаше и предварителна нагласа дали нещо няма да съкратят и да спестят от шоуто. Но великите затова са велики – раздадоха се на 200%. Нищо не спестиха от себе си. Публиката също разбра това и ги дари с цялата рокаджийска любов. А на публиката макар не в първа младост ѝ „даде Господ рок” (по Кис) и който трябваше, беше там – до сцената. Там до сцената беше цветът на България в рокаджийски смисъл (да не се дразнят другите) и който иска да обори това твърдение да дойде и го каже на висок глас.
В онова време много от тези групи не ги пускаха при нас, за да не сринат строя с тази „музика, която на нищо не мяза” ! Току виж, покварила златната младеж на социализма.
Но както са го казали по-мъдрите – по-добре късно, отколкото по-късно или никога. А и един музикален оргазъм никога не е в повече – да ме прости жена ми.
AC/DC
Ангъс Йънг— соло китара
Малкълм Йънг — ритъм китара
Бон Скот — вокали (до 80 г.)
Фил Ръд— ударни
Марк Евънс — бас китара (до 77 г.)
Клиф Уилямс — бас китара (от 77 г.)
Брайън Джонсън — вокали
Брайън Джонсън Ангъс Йънг
Малко сухи факти
Групата e основана от двамата братя Малкълм и Ангъс Йънг, след като семейството им емигрира от Глазгоу в Австралия в началото на 60-те години на миналия век. Явно фамилията са музикални, защото техният по-голям брат Джордж, участва в една от най-успешните австралийски групи – Ийзибийт. Братята събират авери от училището и махалата, които мислят, че могат да свирят – поне в началото, и групата е готова. А името го дава сестра им, след като си спряла погледа върху една ютия или фритюрник. А, бе, нещо като на прав и променлив ток, такава е поне легендата, а без легенди не може.
Първият вокалист е Дейв Евънс и след доста упорити репетиции и търсене на стил започват да свирят в квартала.
Първата им сценична изява става в навечерието на новата 1974 година в клуб „Чоквърс“, а през юни 1974 групата записва първите си песни — Can I Sit Next to you Girl и Rockin‘ In The Parlour. Точно тогава двамата братя Йънг се обръщат към по-големия си брат Джордж Йънг с молба да продуцира песните им. Двете парчета излизат през юли и бързо стават хит в клубовете на Австралия и окрилени (какъв израз), AC/DC тръгват на първото си турне по клубовете в цялата страна, свирейки дори на гръцка сватба!
През септември 1974 г. вокалистът е заменен с нов – Бон Скот, за който не е необходимо да се вади полицейско досие – твърде обемисто е, като това на Кийт Ричардс – от побоища през пиянство и шофиране на кило промили алкохол. Скоро след това групата записва първия си студиен албум High Voltage, който излиза в Австралия през февуари 1975 г. и им носи голям местен успех.
Малкълм и Ангъс привличат барабаниста Фил Ръд и басиста Марк Евънс и записват втория си албум T.N.T., който излиза през февуари 1976 г. и носи още по-голяма слава на групата в Австралия. Докато работят върху третия си албум, мениджърът им Мишел Браунинг е в Лондон, за да потърси музикална компания, която да издава албумите на AC/DC извън Австралия. След дълго търсене сключва договор с американската компания „Атлантик“. Те издават европейски албум на AC/DC, като смесват австралийските албуми High Voltage и T.N.T. Следващият албум на рок групата Dirty Deeds Done Dirt Cheap излиза на пазара по едно и също време в Австралия и в Европа. След издаването на четвъртия си албум Let there be Rock AC/DC тръгват на европейско турне като поддържаща група на Black Sabbath.
През лятото на 1978 AC/DC правят първото си пътуване до Америка, където свирят по клубовете. Откриват фестивала „REO Speedwagon“. След това се връщат в Европа, за да рекламират свое собствено турне и се връщат отново в САЩ като подгряваща група на KISS и Rush. През 1978 г. групата отново записва своя следващ студиен албум — Poweage, който излиза в края на април същата година. След него популярността на AC/DC в Англия силно нараства и групата решава да направи турне в Европа, преди да се върне отново в САЩ, където да отвори мюзик феста за групи като Aerosmith, UFO, Journey, Rainbow и Alice Cooper.
След излизането на лайв-албума If You Want Blood You‘ve Got It AC/DC изместват KISS от лидерската позиция в музикалните класации на Великобритания. Но едва следващият албум на хард рок бандата прави AC/DC световноизвестна група. Това е Highway to Hell, записан в „Roundhouse Studios“. Албумът излиза през юли 1979 г. След това AC/DC потеглят за Северна Америка като подгряваща група на турнетата на групи като Cheap Trick, UFO и Ted Nugent. Участват като подгряваща група и в европейското турне на Judas Priest. На това турне правят собствен концерт в Париж, който е заснет и след това издаден под името Let There Be Rock Video.
На 19 февруари 1980 г. Бон Скот умира от алкохолно натравяне. След прослушване останалите членове избират за нов вокалист на AC/DC бившия вокалист на група Geordie — Брайън Джонсън.
През април групата отпътува за Бахамските острови, за да запише новия си албум Black in Black. През май албумът е вече записан и групата си отделя малко време за почивка. Членовете ѝ се събират на 1 юли за концерт в Белгия. Публиката одобрява новия вокал Брайън Джонсън и го приема като част от AC/DC. Албумът излиза през юли 1980.
Голямата популярност на AC/DC в САЩ е причина „Атлантик“ да издаде Dirty Deeds Done Dirt Cheap и в САЩ. След световното си турне рок групата се заема със следващия си студиен албум. Той е готов през 1981, казва се For Those About to Rock (We Salute You) и донася на AC/DC още световна слава. През 1982 г. този албум е представен и в световно турне. Минават почти 2 години преди групата да издаде следващия си албум. По време на записите за новия албум барабанистът Фил Ръд напуска заради проблеми с алкохола. На негово място идва Саймън Райт.
Този път албумът не се продуцира от Лейндж, а от членовете на групата. Flick Of The Switch тръгва по музикалните магазини през август 1983.
Следващите няколко албума на AC/DC се продават добре, но нито един от тях не се превръща в хит.
Албумът от 1988 г. Blow Up Your Video става голям хит в някоко държави, но чак след като групата тръгва на турне, за да го представи, албумът става един от най-продаваните на AC/DC.
Малкълм и Брайън (1990)
Почти 10 години след излизането на Back in Black AC/DC се завръщат на върха на световните музикални класации с албума „Razors Edge“, като барабанистът Саймън Райт е сменен от Крис Слайд.
Следващият албум Ballbreaker излиза на 26 септември 1995 г. Песента Hard as a Rock веднага става хит. Минават две години преди AC/DC да издадат нов албум през 1997 — Bonfire, който събира на едно място всички изпълнения на Бон Скот (студийни или на живо).
През 2000 г. излиза албум с нови песни, който носи името Stiff Upper Lip. Албумът се продава изключително добре и година след издаването му става платинен.
На 18 октомври 2008 година издават албума Black Ice.
На 14 май 2010 година AC/DC идват за първи път в България като част от турнето Black Ice.
Това до тук бяха точни факти, за да спасим настоящия брой на InSpiro от върлите фенове на рока и белодробното здраве.
Сега и малко реализъм
Много критици не приемат групата на сериозно и я обсипват с критики. Казват, че са „инатчии” и инатът им ги държи още на сцената. Критикуват ги, че свирят еднообразно ”една песен-20 години”, че нямат една трогваща балада като Nazareth с тяхната Love Hurts или UFO с Belladonnа, че солата на Ангъс не са като на Рори Галахар, Гари Муур или „Ричито” (ясно кой – любимецът на Бургас и цяла България).
Да, интелектуалният заряд като че ли отсъства в AC/DC и не е застъпен както при Куин, Цепелин, Алис Купър и Хелоуин (говорим за групи с по-твърдо звучене). Няма ги и текстовете с философия, но това едва ли е необходимо за характеристиката на една здрава, веселяшка, работническа група, която дава всичко от себе си.
Да си спомним здрави групи от 70-те като Слейд и Назарет,Тин Лизи които уж са от ”втория ешалон”, а оставиха такива ярки дири в света на рока!!!
Чарът на AC/DC е, че не се вземат за истински рок звезди, дори се притесняват от шума и известността. Те са тези приятели от махалата, които с китари в ръце просто ви забавляват. И ако го правят добре и ви е кеф, гот или както там се казва, просто са си свършили работата добре. А какво повече му трябва на българския рокаджия в тази криза – малко хляб и сиренце, една бира на ден, стотина евро на дребно, една яхта и ….AC/DC.
Дискография (избрана)
High Voltage (Австралия) — 1975 г.;
T.N.T. — 1975 г.;
High Voltage — 1976 г.;
Dirty Deeds Done Dirt Cheap — 1976 г.;
Let There Be Rock— 1977 г.;
Poweage— 1978г.;
If You Want Blood You‘ve Got It — 1978 г.;
Highway to Hell— 1979 г.;
Back in Black — 1980 г.;
For Those About to Rock (We Salute You) — 1981 г.;
Flick Of The Switch — 1983 г.;
’74 Jailbreak — 1984 г.;
Fly on the Wall— 1985 г.;
Who Made Who — 1986 г.;
Blow Up Your Video — 1988 г.;
The Razor‘s Edge— 1990 г.;
Live — 1992 г.;
Live 2 CD Collector‘s Edition —1992 г.;
Ballbreaker — 1995 г.;
Volts — 1997 г.;
Stiff Upper Lip — 2000 г.;
Black Ice — 2008 г.
