Камелия Кондова
Синът ми със заря в очите
и до колене във живота –
се връща, за да ме попита
как се умира като Ботев.
Направо за смъртта въпроса.
(А няма отговор и в нея.)
Но как да му разкажа просто
как като Ботев се живее?
И как от днешното ми ниско
да обяснявам върховете.
Как знамето да стане близко –
пришито здраво за сърцето?
Като… детето ми ги вижда:
войводите – съвсем пропити –
бради си пускат и прииждат
(със революция в брадите).
И рецитират гръмки фрази
във името на Свободата.
Но за да любят и да мразят –
не е достатъчна брадата…
Детенце, чакай да се мръкне.
(По мръкнало изгрява Ботев!)
И е достатъчно да млъкнем.
И пред смъртта.
И пред живота.
Снимка: nationalgeographic.bg