2 юни

Брой № 3 (51) / юни 2019, Пробиотици

Камелия Кондова

 

Синът ми със заря в очите

и до колене във живота –

се връща, за да ме попита

как се умира като Ботев.

 

Направо за смъртта въпроса.

(А няма отговор и в нея.)

Но как да му разкажа просто

как като Ботев се живее?

 

И как от днешното ми ниско

да обяснявам върховете.

Как знамето да стане близко –

пришито здраво за сърцето?

 

Като… детето ми ги вижда:

войводите – съвсем пропити –

бради си пускат и прииждат

(със революция в брадите).

 

И рецитират гръмки фрази

във името на Свободата.

Но за да любят и да мразят –

не е достатъчна брадата…

 

Детенце, чакай да се мръкне.

(По мръкнало изгрява Ботев!)

И е достатъчно да млъкнем.

И пред смъртта.

И пред живота.

 

 

Снимка: nationalgeographic.bg


 

Вашият коментар