Аз съм болен. От години лежа
под прозореца плътно затворен.
На балкона пред мене –
два реда въжа.
Крива стряха.
Коминът – съборен.
Идва есен. Дъждът заваля.
Бях ли женен?
Къде е жена ми?
Къде е златарина, който изля
за нашите пръсти две кръгли измами?
Аз си спомням далечни, неясни неща!
Колко смешни слова съм изричал –
За да открия последен в света,
че никога никой не ме е обичал.
Ти недей ме осъжда!
Не трябва, любима!
Аз съм болен от мисли, мастило и дим.
Не засипвай душата си с моята зима!
Аз съм завинаги неизличим!
1959
Кафе пауза
Снимка: Росен Калпачки
